С няколко думи искам да ти обясня,
че аз се промених и напред продължавам.
Виж, аз вече не те обичам, но те уважавам!
И искрено се надявам да бъдеш щастлив,
но спомена за мен да не поддържаш жив. ...
Шега, шега, но ме е страх...
Сега мълча, не чувам твоя глас.
Ако го пусна в мен да зазвучи,
ако погледна в твоите очи,
страхът ще превърне шегата във истина. ...
Когато ме обричаше на нищото,
се молих просто да поспреш,
а за тебе вече бях излишната,
която можеше по всяко време да крадеш.
Когато исках просто да запазим ...
Някой в шепи донася тюркоазена морска вода
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня. ...
До днес не си познавал самотата -
със неин бегъл образ си живял.
В очите ми откриваше дъгата
посипала небесния воал!
До днес не си усещал ти тъгата - ...
Що не туриш стръв да ме примамиш,
риба с гола мрежа се не хваща,
че снага си тънка ще изнижа,
знам, рибарю, Дяволът те праща.
На ловец престорен ме преследвай, ...
Увяхнала роза
Последното листенце роза увяхва,
когато в ръцете си тръните сам държиш
и осъзнаеш, че червеното си було розата сама размахва...
Ще молиш единствено друг отново да се преродиш... ...
Недей ми казва колко я обичаш...
Какво боли я, как с теб се целува...
Не чувстваш ли? Главата ми отсичаш...
Не ща да знам в леглото как танцува...
Недей ме пита с него как го правя... ...
Тихо се къпе пролетно цвете
със свежия дъжд, тихо засмян.
Тихо прошепва сребърен цвят,
усещайки тоз тих кръговрат.
И всички утихнали смело подслушват ...
Не, не е влязла прах в очите ми... аз плача!
Сълзите ми прочистиха душата и видях -
видях, че днес със вдигната глава не крачиш,
престорих се - в очите влиза прах...
Но не е прах! Очите, татко... те говорят, ...
Опръхнаха ми мислите от толкова сълзене,
да се въртят, подобно хамстери във колело,
а делниците ми, с непоправимо тънки вени,
се изтощиха да разнищват вечното "защо?".
Тътрузят стъпки, сякаш просяци по тротоара, ...
Пресъхна почвата; не падат дъждовете.
Във пустош се превърна долината.
А изворът, от който пиех с пълни шепи,
не блика вече... Само тишината...
Избягаха ми думите; отидоха далече. ...
Напълних очите си с нежно зелено,
помилвано с капки минор от дъжда,
скали причудливи, река разлютена
и халища пищна родопска гора.
Безсвянна и горда свали планината ...
Престани да търсиш красивото в хората,
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата, ...
... Монолог...
Не ме обичаш?! Знаеш ли, личи си?!
В очите онзи пламък не гори.
Не ме обичаш?! Чувствам го! Умирам!
Дори ръцете ти не галят, както преди. ...
Вземи си живота, заплетен във моя
и дните, усукани в тежки спирали.
Оставих те някъде там, на завоя.
Въртим се. Различни посоки избрали.
Понякога косо разменяме погледи. ...