Спомни си за тях, Българийо моя,
за героите свои ти им припомни.
На българите за историята им своя
ти разкажи, за славните ти герои и битки.
Разкажи за историята на твоите герои сега, ...
Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...
Когато са си отишли зимата и есента
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Красива магнолия извива своите клони ...
В душата ми се крие нещо бяло,
чисто като есенна роса,
а на повърхността ѝ често излизат
черни кошмари, будят ме и не мога да заспя …
Борбата с доброто и злото ...
Вчера и днес морето различно приветства:
Добре си дошъл или просто не става!
Вятърът тих, утре - бури донесъл,
превръща се в стих на някоя песен.
Мъглите вечерни с утрото вдигат завеса, ...
Мъжът не може да забременее.
Тъй Бог решил е във Светото Сътворение.
Чух, в Анадола продължават да се пробват.
Не са съгласни с Божието решение.
Две майки с две дечица на голям плакат. ...
В мотела, станал с изненада стряха,
Момчил плати за още две нощувки.
След час отново в болницата бяха.
Без сянка на притворство и преструвка,
и двамата с тревогата за Роси ...
Не ми се пише, ех, не ми се пише,
каквото имах, всичко разпилях.
По-малко в проза, повече във стихче,
дали разбран от другите аз бях?...
Какво ли още мога да разкажа? ...
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Над всяка вис, след всеки дъжд изгрява
с усмивка нова Слънцето лъчисто
и с топлината си добра дарява
светлата си вяра, чувствай, чисто! ...
Не съм ли ти казвала? Обожавам кафето!
С аромата му започва нашия ден.
Приготвяш го у̀ставно - с каймак и горещо,
с две бучки обич подсладено за мен.
Не съм ти казвала, но всъщност, ти знаеш ...
Цял свят е поставен между нас,
който се опитва да ни раздели.
Но сърцето ми бие да те назовава,
вече без теб не мога, не мога…
Един мост между студеното небе ...
Мина някоя година, Ванко поотрасна,
панталонките му къси, ризката му тясна.
Станал е и беладжия, с прашка във ръката
цял ден птичета и котки дебне под стрехата.
Майка му го води в Мола, да го издокара, ...
През този свят все опипом вървя си
самичка сред тълпите. И не ща
да ми пробутват "точните" компаси
и виждам само хубави неща.
Около мене – сенки очилати, ...
КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист. ...
В сърцето на прекрасна планина
се вие и дарява ни прохлада
и свежест бистра, бухнала река –
владетелка на жива, горска младост.
Нагоре път – трънлив и каменист, ...
Недей изпраща поетите си на война,
защото теб обичат и за теб ще умрат!
И тогава в народа ти ще се появи тъга,
но със стиховете си ще останат всякога.
За теб Българийо умряха много твои поети, ...
Двама сме на плажа в фантазията ми,
е това и искам да ти го разкажа.
Седнали сме на брега късно през нощта,
усеща се ароматът на греха,
вълните галят ни по голите тела, ...