Стихове и поезия от съвременни български автори
Химн на Лесничея
Слава на Човека на Новото време, Лесничея!
Бог Велес слави и прославя Той.
По пътеки Горски ходи и чисти.
Бурен къса, Храсти намалява. ...
С име жена
Аз съм вода която тече,
планина и ниска поляна,
аз съм майка, начало и малко дете,
което плаче и усмивка слънчева става! ...
Девойката, с която бях щастлив
... девойката, която ме опѝ със своите убийствени парфюми,
ухаеше на пролетни липи! – остави ме без дъх и ум, и думи! –
направо беше за рret-a-рorter на Лагерфелд и неговата "Prado",
и аз я гледах – влюбено дете, макар да съм си старче белобрадо, ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 12
Тъй растяха тези синове на Сузи –
с обич, без да глези и с издути бузи.
Днес на лов ги учи чежденецът-татко.
Интересен случай имаха. Накратко – ...
Утехата
значи все още съм жива.
Щом още тъгувам,
пътя до селенията на Бог
духът в мене ...
Какво ли ни чака?
гинат моите мечти,
в очакване на края
Бог ще ме прости!
Небесата съзерцавам ...
Въпроси
подпиращи се на остатъци човечност?
Нима не виждаме духовната си смърт,
отдали се на чувства … до враждебност?
Удобно е да стреляме от разстояние. ...
Cъceдът
и ce извиcявa във фaлцeт.
Meн cyтpин oпepa нe ми ce cлyшa
ocoбeнo oт тpи дo пeт.
И yдpям aз пo пapнoтo c лъжицa ...
Недейте отговаря
се отъпкват стари коловози,
всичко се повтаря и повтаря,
грешките еднакви, все са нови...
Всеки ден е с отпечатъка на вчера, ...
Квота
акъли все ми дават:
,,Недей да спиш със тази,
проклета е онази!"
Дали ще ги послушам, ...
Пореден Вторник
някой вървял е неспирно през гората.
Втортик - неуморен кръговрат,
някой борил се е със себе си пак.
Вторник - неугасен пламък, ...
Помнете ме, бях звездният клошар
... от старите клошари на града научих се да дишам пестеливо –
не случа ли на изворна вода, да мина някой ден на светло пиво,
да милна припека със блага длан, и облака, надиплил бяла прежда,
и да не бъркам в мръсния казан, ако във него няма стрък надежда, ...
Млечен път
Сребърна диря.
Охлюв пълзи в тревите –
изгрява луна.
Пада нощта, заспива. ...
Лутане
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат,
от полъха на злите, живи духове
родени със души родилно омъртвени ...
Ти
лъч надежда в злокобна пустота,
и без тебе всякаш идва края,
и сега ще ти призная, не мога
да живея аз без твойта красота. ...
Вчера
Седя си кротко – трезвен, сам и стар –
случаен гост, дошъл от друга ера.
И сякаш не в притихналия парк,
животът ми остана нейде вчера. ...
Човек на Бога
Сред всичките несъвършенства
на този наш побъркан свят
ми даде Бог да благоденствам,
бедняк! – на обич бях богат. ...
Когато ослепява Мойсей
... понякога си мисля, че светът е път, по който трябва да премина,
че радостите ми ще бъдат кът, ако не делна хляб – поне с двамина,
че песничките, дето ви ги пях, за някого дано не бъдат ужас? –
и аз – смирен във Нищото монах, на Святата Поезия ще служа, ...
Когато свърши любовта
когато чувството отмине,
в живота ми една тъга
по пътя ми ще ме настигне.
Когато свърши любовта, ...
Истинската свобода - (Mirjana Tomović, B.i H.) 🌐
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Подобно на голямо свлачище,
стенат камъните от дъжда,
с приглушени звуци, ...
Щастието
то е част от неговото достойнство!
Огромни успехи постигна дотук човека,
а трудно осигурява своето спокойствие!
Нерви, злоба, завист, омраза - ...
Незавръщане у дома
Аз отдавна си казвах: – Не влизай във празната къща.
Тя се храни с души на скиталци и клети бездомници.
Капе залезът – сякаш свещици припламват в прозореца.
И след мръкнало често дъждът като гост се завръща. ...
Момчил Войвода
над родната, горда и велика Родопа планина.
И в студена зима, есен, пролет и лято жарко,
мълвят името му хората по байри и нивя.
Момчил Юнак, един български воевода, ...