Тук ли съм или ме няма
Има ли в сърцето ми бездънна яма
Има ли в душата ми покой
Или превърнала се е в поле на неспирен двубой, постой...
Поогледай се вътре във мен ...
Много ли е?
Много ли е жаждата ми, да прекарам живота си с Мечтата!?
Много ли искам, за да избягам от света на суетата?
Много ли е да давам любов безвъзмездна с усмивки, кожа, страст и очи?
Много ли искам в душата си... може би нежна!? ...
Щом се стъмни и луната изгря,
килерът ни сякаш в миг оживя.
От пълния кош догоре с играчки
смях се дочу, изпълнен с` закачки.
Първо глава си подаде Мечето - ...
Нека гибелта ти те прегръща - тази нежност е единствено могъща
Високо над полюшнатото слънце
утре ще се върна да те взема.
Днес и залезът е против тебе,
а самотното небе не те приема...
...Миг след миг, но аз те изоставям. ...
Свободата е нещо наистина прекрасно,
за това между нас очевидно спор няма.
Но да я ползваме без мислене е опасно,
милиони човеци е погубила тази драма!
Ние лесно вървим към злото тогаз, ...
Избръснах се по-гладко от мерака
и сложих лосион „Любовно чудо“.
Трамвай в „Надежда“ – две сe спрях да чакам.
Не спах добре – мечтата ме събуди.
Каква е тя ли? Ами аз да срещна – ...
Ооо "Маяк"
Шест дена катерих стъпалата
Пъшках, псувах и проклинах архитекта,
построил те толкова високо над водата
и реализирал е без капка свян проекта. ...
НЕПОВИКАН ФИЛОСОФ
... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив, ...
Дотегна ни от празни обещания,
че всичко щяло е да бъде "йес",
и отколе нашата България
очаква с трепет утрешното "днес".
Не настъпва този ден с години, ...
Нежно дихание на цветни багрила.
О, омайна приказка, свежи мисли и нежни ласки.
Пролет е!
Аз усетих закачливи мисли в мен –
децата си играя на воля и кученцата вървят спокойно. ...
Небето днес е сресано на облак
от гъсти, неразплетени вълма
и ниско се е спуснало, така че
ухае дъждоносно над града.
Копринената грива на гръдта му, ...
Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
Двата свята
Двата свята са: белият-слънчев Яв, и оня - Нав, заминалите там са.
Два полюса са на енергиите, които токът на живота творят.
Тук съществата-хората в енергия нуждаят се.
Нав я съдържа. ...
Колко любовта е крехка, ранима,
самотен, далече от теб, любима,
в нощта напразно аз луната диря,
напразно търся хармония и мир!
Аз пролетта, цветята жадувам, ...
Ето я идолизираната свобода
на Бог поклон и почит не отдава.
Лишена е от истинската красота,
тя себе си единствено признава.
Желанията ѝ са нейния кумир, ...
Веднъж отдавна някой ме попита
обичам ли да ме харесват хората
Тогава отговорих без да мисля
Да ме обичат и обичам е най-важното
Да ме харесват могат тези многото ...
С Безвремие, с тъга, завивам се сега.
И утрото светло дори - гасне в мойте очи.
Безвкусен и сив е денят, без радост, желани мечти.
И гърчи се даже нощта, догаря безмълвно и тя.
Такъв е животът сега , Сам - от А-та до Я. ...
ВЕЧЕРНА ПОЩА ОТ ДЯДО ВАЛЕРИ
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва, ...
Събличам те от дрехите, които
и без това сега ни пречат само.
Разроших ти с ръцете си, косите,
и галя тялото ти, сякаш е пиано,
което крие тайни във клавишите, ...
Дъжда се извалява в тишината
под грохнало заспиващо небе.
Сълзите ти са нощен отпечатък
по лунните ти търсещи ръце...
А мен ме няма. Няма ме във тебе. ...
Завръщам се на този бряг, където
събирахме със тебе раковини –
притихвахме, заслушани в морето,
щом плажът опустее и изстине.
По пясъка вървя и ме изгаря ...
Земя ли под нозе ни не достига?
И въздухът дали не е достатъчен?
Частица слънчев лъч за всички има,
а всеки стиска своя пай невзрачен.
Глътка водица жажда утолява. ...