Със зениците на уморените очи аз търсих те навред.
Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .
Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,
а корицата сега оръфана и едва те разпознах.
И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти. ...
Да мога, искам, да се вглеждам в твоите очи,
за да не мога никога да забравя твоите сълзи.
Да мога, искам, да милвам твоите коси,
за да не мога никога да забравя техния аромат.
Да мога, искам, да заспивам до теб, гушнати един в друг, ...
А знам, че съм в себе си оптимистична,
че крия сърцето си зад оптимизма.
Не искам да бъда ранявана с думи,
пречупени през завистлива призма.
Така че - усмихвам се! Понякога трудно. ...
Аз гледам теб, приятелко любима,
и радвам се на усмивката на твоята уста,
че в този ден си тъй щастлива,
защото си принцесата на вечерта.
Всички носят торби, пакети ...
Заспивам, без желание да се събудя
и будя се по-уморен, отколкото заспал съм.
Страхуваш се да опиташ, или правиш
каквото ти хрумне в момента на ритъм.
Погледни ме, времето за момент е наше, ...
Земята е студена, погълната от лятото.
Душата й пленена, полека тъне в блатото.
И страстите не са горещи,
и мъртви са запалените свещи.
И въздухът пропит е с магия, ...
Магьосница, кралица на стихии,
в часа, когато с болка се родих,
предрече ми жестока орисия -
прокле ме да изстрадвам всеки стих.
Простор да диря, бури да намирам, ...
Животът не струва нищо... но и нищо не струва колкото живота...
Живеем в ада и в ада ще умрем...
Мечтаем за рая, рай няма да видим...
Мразим лъжата, но всички лъжем...
Обичаме истината, но кой ни я казва...
Харесваме доброто, в малко хора е то... ...
“...спокоен шоп, почесващ се по темето,
и цигани със четата, и времето,
накрай света, а може би във Дриново.”
Кирил Гончев
И пак стоят – пред чашата с кайсиева – ...
Ах, защо те няма, мило зайче...
Самотен отново за теб мисля жадно.
Къде си ти сега и какво правиш?
Кога ли и как ли ще бъдем заедно?
Дали пак силно ще ме любиш? ...