Стихове и поезия от съвременни български автори
Снежна приказка
Навън е студено, духа, вали.
Слънцето мига и едва ли ще стопли
сърцата, затрупани с много въпроси.
Сняг. Парцали. Приказка снежна. ...
Реално
с шепи разкъсвам сърцето си,
с шепи поглаждам лицето си,
с шепи губя себе си.
Очевидно грешката е моя, ...
Пиедестали разни...
Защо ли хората един на друг се мазнят,
защо ли се усмихват те насила?
Хвалебствия, пиедестали разни
за противните им те издигат. ...
Гордост
Горда съм
и лесно аз глава не свалям!
В женската си слабост –
сила ще намеря, ...
Колкото аз те обичам, никой неможе така
слънчице мое в нощта,
колкото аз те обичам,
никой неможе така.
Топли са твоите устни, ...
Някъде там
не ме карай да те обичам пак.
Не искай от мен да съм силна,
не ме оставяй в този страх.
Искаш ли да бъда с теб там, ...
Трепкат лунни щрихи
ронят се звезди...
За какво ли тихо
вятърът шепти?
Някъде далече ...
Храмът на музиката
сладкогласност звънка, тънкострунна,
обвиваща с желана пламналост.
Сънувах я, как летеше по моравите!
Като зрима понятност, жадуваност, ...
Кошута
плаха кошута е мойта душа!
Много лесно ранима! Ех, орисия...
Не вярвам на никой... Нащрек съм! Не спя...
Отново
Навън не е важно!
Ей тука отвътре е...
Студ и покой.
Отново е зима. ...
Стъклен свят
илюзиите се строшиха на прах,
като че до вчера живяла съм в стъклен свят,
който вихрушка силна разруши със замах.
И няма в какво да вярвам, ...
Мисли летни
приятели или предатели...
Вълните си игратя и ме викат
към синята мечта или към смъртта
Слънцето ме гали и ме пари... ...
Приказка за увода и тезата
уводът го няма, тръгна си.
Уводът намери своя теза,
и започна да я доказва.
Сега аз съм антитезата, но спокойно ...
Един ден
Сутрин
Сърдечна крива...
Мълчи... Гръбнак извива...
Огън разстила... ...
На M. и С.
сред мириса на есенни цветя?
И ако да, ще бъда ли пак победен
от красотата на една чудна жена?
Ще ме галиш ли със синия поглед отново? ...