Стихове и поезия от съвременни български автори
Недей да ме използваш
Знам. Лесно е. Аз никога не питам.
Аз никога не съм пределно важна.
Гладувам тихо. За да те заситя.
Недей да ме превръщаш в изкупление. ...
Всеки умира понякога...
отиващ си от живота сложен.
без да бъде сред любимите хора,
оплаквайки душата му болна.
В живот погрешен, пазещ тайните днешни и ...
Сън
и устните треперещи кървят
и кожата изсъхва бавно,
сякаш въглени от вътре я горят.
Ръцете са отпуснати надолу, ...
Объркана...
Оглушава мрака на нощта.
Объркана, отчаяна и сама,
стоя на кръстопът в моята съдба...
Гръм след гръм - ...
Призрачен декор
режисьорът без да знае,
се вмъкне някой призрак, сив и ексцентричен.
Сюжетът друг ще стане, героите ще се менят,
а призракът, дори и без да знае, ...
За теб....
моста от потъпкани съдби.
Пристъпвам аз по него боса,
не аз ги потъпках, помни.
Направих грешка, разбери, ...
самодива
просто замълчи.
Слушай тишината,
усмихва ти се днес луната.
Вятър лекичко те гали, ...
В безвремието
>
> Понякога изпускам влака, стоя сама съвсем накрая.
>
> На края на перона мрачен, съвсем във края на сезона, ...
Лесно е да се обича
Добре, съгласна съм с това.
Сърцето, вярно, все в огън се превръща.
Дори и в момента е така.
Несподелена или споделена, ...
* * *
Защо сега така ме дразниш?!
Защо ме караш да те искам
и със сладки думи да те наричам?!
Но как в сърцето ми се настани?! ...
Ти гониш
Споделям от искреност... искаш... не искаш.
Тя, липсата моя... бе липса на хората.
(Спокойно говоря, недей да ми викаш).
Възхита ли? Да! Навести ме... не крия. ...