Стихове и поезия от съвременни български автори
Толкова чакано... толкова минало...
разкажи ми за утрото, онова на терасата,
разкажи ми за чашата от кафето ти, празната
и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.
Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си ...
Откритие
Замирам в роля поредна и нося своя кръст.
Заничам тайно после зад декора и (о, ужас)
антихрист!
И бягам безпосочно, самотно и без дъх. ...
Предизвикано...
Изписани във зимна приказка, без край,
притихнали под бляскавия сняг…
И някъде пред мен седи си, кипра,
онази къщичка, от наште сънища... ...
Бягство...
Но (на)къде?
Само отлагам...
Вече не съм малко дете...
И чакам... Но какво, не зная. ...
Парчета мъртво пространство
Запалени фенери
Търсят
„Елате" - каза някой
И тълпата се събра ...
Помислих си
сетих се за всичките беди,
прииска ми се да повярвам в чудното,
но знам, че щом се приземя, боли!
Замислих се за Светлето, ...
Сива Зима
Когато зимата настъпи
и всичко живо пак заспи,
животът сякаш тъй замира
и чака да се прероди. ...
Не ме изтривай
Не ме обричай на поредно изпитание,
във миг, когато много ме боли.
Нима не съм способна
аз да предреша съдбата си? ...
Ето ме
отхвърлям правила, забрани и въпроси.
Пред теб душа и тяло аз събличам
и давам си сърцето - нека бъде твое.
Ето ме, за теб на всичко съм готова, ...
Бъди в час
но помисли за бъдещето ти!
Просто бъди разумен,
и запази здравето в ръцете си!
Не позволявай, насила някой да те кара, ...
Светлоносец
който да ни носи светлина.
Казваш, да държиш ти можеш,
пламнала главня...
И като свърши огънят в дървото, ...
Копнеж за любов
Не вярваш явно на мойте думи,
а аз живях за това помежду ни.
Съдбата е така жестока,
когато започне нещо хубаво в живота ...
Прошка за палача
Боли ме кървавото тяло.
Изпълва се зад мен площадът.
От мойта кръв обезумяла,
реве тълпата: "Нека страда!" ...
Бъди щастлива
С настъпващия ден...
Остави ме самичък в празна стая,
за тебе бездиханен да мечтая...
... Не помня нищо. Отдавна беше... ...
Където е мъртъв контролът
се сблъсквам в поредния делник,
в живота безличен не срещам опора
и нося душа на отшелник.
Приятели нямам, самотен се скитам, ...
* * *
Злъчна...
Току-що родена...
Сълзите - скрепени от древна причина.
През сезоните в забрава препуснали... ...
Ти не дойде
Седях под дървото сама сред полето
и чаках да дойдеш при мен в утринта.
Синееше чисто и ведро небето,
танцуваше Пролет със дъх на цветя. ...