Стихове и поезия от съвременни български автори

255.9K резултата

Юнак

От запасите за Влади
майка му шише извади,
че обича за закуска
по две патрончета да люска.
Брей, каква голяма сила ...
654 2

Разговор по жицата

Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...
566

Вменена вина

/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
1.2K 4 7

Моргана

Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...
863

Октомври

Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
1.1K 2 5

Затова ли?

Затова ли искаше сърцето ми?
За да го разбиеш на парчета...
Ще ти кажа нещо и го запомни:
Цял живот бъди проклета!
Затова ли искаше душата ми? ...
670 1

* * *

Моля те, не ме оставяй
никога сама и не тъжи
когато те отричам, не забравяй,
сърцето има нужда от лъжи.
Ако всичко беше истинско и чисто ...
800

Надежда

И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
554 1 3

Подреждам се

Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...
643 2 2

Тя си беше виновна

Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод –
загоряла храна... И детето все плаче...
Виж, една синина – просто нямаше начин.
И на другия ден той отново посегна. ...
1.7K 13 21

Мила

Главата ми забита е в казан. И няма Милка днес да ме целуне.
Животът е тъкачен стан. А аз не спя при новолуние.
О, мила Мила, мило ми е с тебе. Но ти, любима, си мутреса.
А исках аз от тебе бебе. И надалеч отиде днеска.
Не мога сметките да плащам. А от енергото ме гонят. ...
995 4

Любов красива и мечти

Във любов не ми се вричай,
ако сърцето ти е лед
и празни думи не изричай,
ще оцелея и без теб!
Не ми рисувай на морето ...
498

„Тук и сега”

Питам (за един човек):
как ли ще е в следващия век?
И когато отговора знам,
на секундата ще му го дам!
Че много хора все пътуват ...
1.2K 2 2

Радостта изгря за кратко

Всяка радост е безценна,
стъпи днес на мост любим.
С някакви си два процента
чувстваш се неуязвим.
Придошла, кипи водата, ...
679 2 5

Момичето от твоя сън

Изгаряш ме, когато те помисля...
Когато спомня си за твоите очи,
в мига на онзи мимолетен поглед
се докоснаха красивите ни две души ...
Гласът ти в миг прониза ми сърцето ...
879

Не спирай

Прегръщай, целувай,
отдавай, не спирай.
Обичай, жадувай,
копней и се вричай.
Излизай, извикай, ...
797

Мисли назаем

„Енергията на ума е същността на живота.“ - Аристотел
Енергията на ума е същността на битието,
това ни завеща мъдрец, познаваме го – Аристотел.
Крилати мисли, умни фрази цитираме и в кафенето,
безскрупулно, без угризение превръщаме ги в самоцел. ...
491 2 5

Изгубени души

В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно. ...
730 2 9

Търся си кратното

***
През Октомври прескачам дните
тези през, които е сиво и мъгливо,
в дъждовното досущ съм се смирила -
нощта едрее, денят сяда приказливо! ...
933 3

Дъжд е…

Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
1.3K 8 11

Думи

Малък свят, широки друми.
Мигът направи си шега -
стори среща на две думи,
на добрата и на зла.
Злата дума с гордост каза: ...
724 2 7

Пътища-кръстопътища

Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...
632 1 1

Нарисуван с думи живот

Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...
884 2 4

Безсънна нощ

Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
1.4K 11 37

Писмо от манастирския идиот

Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
1.2K 10 14

Прелюдия в минор

Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...
653 3 10

Октомври е

Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
876 2 2

Коричка хляб и празна чаша

Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...
983 7 24

Усмихвай се с усмивка

Усмихвай се, дори когато ти се плаче.
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...
2.5K 2 3

Благодат

Животът ми ще влезе в есента,
а някой ден и в старостта...
Плахо търсих ден след ден -
трошица нежност и за мен.
И ето - по-различна есен - ...
1.6K 2 7

Kрехки чудеса

Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...
1.4K 5 13

Рекоха сълзѝте...

... И на душѝте
и сърцата рекоха
сълзѝте: „Роним
ли се, роним, за да се
чрез нас успокоите!...“
470 1

Спомен за лято

Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...
1.3K 6 12

Присъница

2020 Румяна Славова
Сабуждам са сабахлян... пугрузняла!
Въх, ми ся како ши прая!?
Ду фчера бях у селу убавица първа.
Нощеска красутата пу терлици са изсули ...
930 1 2

Гордост и самота

Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
1.2K 8 13

На моите кумци

във вашите очи
оглеждам се
и с топлота
от тях зареждам се
усмивките ви ...
489 1