5 032 резултата
Преди имаше начин
Да отворя прозореца
Без да чувам звуците
Идващи отвън
Без да виждам бабите ...
  499 
Лятото за мен...
Това, което най - ми харесва
е да си играя с дъжда на слънцето,
лъчите и звездите да ме огряват
и училището да ми бъде морето... ...
  769 
Защо това,
което е най-важно за нас
стои винаги скрито от нас?
Или може би в нас ли?
Играе някакви игри. ...
  808 
Самотна плачеща върба –
разпъпваща сирèна.
Прокарала цепнатина -
в стеблото ù гангрена.
Със всеки следващ минувач, ...
  1019 
Луната се е изкатерила зад главата на утрото
Което изпълзява сънено под завивката на нощта
Посипана с всички звезди на небето
Което поднесло живот и благодат
Ни подарява накрая сърцето си ...
  950 
"Нарисувай ми пламък,
очите,
лицето си.
Нарисувай градина
цветя ...
  1319 
Пролетни цветя земята украсяват,
врабчета нежно пеят,
вълни в локви се успокояват
и дъждовни капки веч се не леят.
Слънце в сияйни простори грее ...
  368 
Небето...
Небето е като живота
красиво и безкрайно...
И всяка нощ, когато гледам звездите,
сърцето ми се стопля благодарно ...
  624 
Утро
В пред утрото нощта е свежа.
В градинката се стели хлад.
Отблясъците плетат мрежи,,
тамата с туй да оплетат. ...
  404 
Тази сутрин всичко изглеждаше сюрреално
/може би защото сланата бе тук актуална/.
Загледах първо разцъфналите акации,
върху тях не цветчета, а пеперуди накацали.
В тревата глухарче ме погледна разнежено, ...
  635 
Изсипа се внезапно с дива мощ,
разгърна се, за миг обля земята,
денят потъна в мрака на пороя,
открадна светлината облак черен.
Безпомощно роптание струи от всичко живо, ...
  535 
От младостта случаен ден,
към своя край неясен, замъглен,
със сигурност е устремен.
Слънцето го няма вече там, над нас,
ала светлината му е жива още, и в захлас, ...
  1079 
Липи разцъфтяват в очите ми, пролетно-летните празници
люлея се в люлка от слънчеви топли лъчи
в небето догонвам с поглед усмихнати облаци
в прозрачно зелена роса пак потапям зажаднели очи.
Откривам в дните си смисъл да бъда щастлива ...
  733 
Месец май почука на вратата.
Носи дъхави цветя и слънце,
събужда се за нов живот земята,
покълнало е всяко зрънце.
Птиците танцуват своя танц в небето. ...
  1257 
Тихо тегли лък над морска празнина,
щурец с звезди по щура си коса.
Спокойно смеят се, звънтят,
думи уморени,
под електронни лампи, ...
  1955 
Най-красивите цветя
високо горе в планината пазех.
Прости ми,
че без цвете
те оставих в празничния ден. ...
  435 
Пролет
Зелено, зелено…
отново е пролет.
Шуми в простора
птичият полет. ...
  379 
Разпусна нощта свойта дълга коса
и загърна гальовно небето.
С воал тъмнина планините застла.
Укроти светлинките в полето.
Настана навред тишина. Красота. ...
  764  12 
Топъл дъжд
Вали. Повдигат се мъглите
удавили простора на деня,
измива се прахта в душите
в кристалния порой вода. ...
  372 
Когато нощта занощи се
и славеи в клони запеят
и звездно небе зазвезди се
и руйно се ручеи леят...
И светят във лунна сребрянка, ...
  1765 
Птиците защо пеят толкова далеч,
някак глухо, нямо,
ето някой пак нарамил е торбата си - толкоз рано.
Върви, отдалечава се, изчезва,
уви сега аз виждам го добре, ...
  573 
Листата през пролетта се раждат.
През лятото се наслаждават на пек.
Есента подли номера им погажда.
А зимата ги обгръща за век.
Листата са надеждата пролетна. ...
  685 
Събуди се слънцето, с нежност погали луната
тя избледня в прозрачна красота.
Първият лъч нарисува силует на гората
вторият, хвърли сребро и проблесна река.
Със невидими четки слънцето взе да докосва ...
  426 
Южнякът стопи и последния спомен от зимата
от слънцето късчета взе и разхвърли в поляните.
С най-синия цвят нарисува небе за любимата
мечтаната пролет, кралица зелена в сезоните.
Дървета облече в чисто и бяло ухание ...
  372 
Утро е, красиво като пролет.
Защо като? Та тя е тук, сега.
Усмихната... и с волен полет
влива обич в будната душа.
Птиче ято чурулика дръзко ...
  1808 
Разпусна си косите пролетта
и побеляха паркове, градини,
разхубави се старата гора,
видяла лоши и добри години.
И върнаха се птиците от юг ...
  575  12 
Излизам отвън на терсата
и виждам, още два блока поникнали,
протягат терасите си настрани.
Поглеждам към останалите цветни блокове и си казвам-
Явно блоковата градина се разраства. ...
  455 
В таванската стая подът е дъсчен
и в него е крива дъска.
Щом я наместя и с пирон я забия,
подреден е отново светът.
Аз стоя и просто си гледам, ...
  457 
Пролетта се събуди и грабна зелените четки,
нарисува зелени поляни, помилва зрънцата.
От боите в синьо взе различни разцветки
и направи прекрасно небе, да напълни сърцата.
Нареди скришно птичи ята в простора, ...
  362 
Набъбват дряновите пъпки
и дрянът се събужда за живот.
Под него- на сърните стъпки,
в снега се губят, като капки пот.
Под снега кокиче бяло ...
  477 
Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...
  815  11 
Ах, тази моя
неспокойна душа.
Пак се налага
да ù дърпам юздата.
Да не тича бързо ...
  323 
Грее слънце
Взех от огненото лято
лъч за моята душа,
взех крила от волно ято
и политнах над света. ...
  381 
Потеглям, полетът е дълъг и с крилата ми измършавели
Той шега не прави,
Протегвам, поглед устремен надолу към целта, целта,
В която той отново ме застави
Да кълва земята със провлачен ум, ...
  601 
Облаче блестеше,
дъждът се разпалваше.
Лятото болеше,
знаеше за есенните листа.
Изгревът ...
  500 
Веднъж слънце да изгрее.
Топъл вятър да повее.
Да зашуми гората,
да избуи тревата.
Весел кавал щом засвири, ...
  359 
В следобедната тишина отеква птичи крясък.
И снежнобелите къдели на разцъфналите сливи
Обсипват витите алеи със седефен блясък...
И времето лениво е...
Зареяла съм поглед над гората, в небосвода, ...
  596 
Във битката за пролетта
воюва зимата със Март.
Събира Марта челядта
и го обръща на хазарт.
Преди обяд е буря, сняг... ...
  519 
Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
  633 
Градът почерня под нощния купол
От блясъци парят очите
Отгоре в безкрая близнаци и лъвове
В придворен поклон пред колесницата
В която товари с мечти и надежди ...
  974 
Предложения
: ??:??