4 971 резултата
Мечта за лятото
Погледна ли навънка през стъклата
аз виждам Зимата, че е навън
С премрежени очи от Белотата,
аз се пренасям в своя зимен сън. ...
  310 
Хей...
Заваля!
Ще закатеря планината,
Ще загриза гората рид по рид,
През локвите, реките и сланата, ...
  1368 
Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак ...
  490 
Стихове за новата година
бе решила да напише старата,
как със радост пролет бе открила,
как на лятото топи се в парата.
Стихове за новата надежда, ...
  1201 
Тамо нейде във гората,
насред клони и листа,
импозантно си стоеше брястът,
а до него малкото дърво.
Долу си стоеше то, ...
  352 
Пристигане във Варна
Довлякъл могъщите си телеса,
червеният дизел отмаря.
Проскърцват сто тридесетте колеса,
че Варна е крайната гара. ...
  371 
ЩАНТАВО ВРЕМЕ
Аз исках да напиша стих,
за какво ли пък не зная,
за времето, сега реших,
а май няма да позная. ...
  751 
Залез в Иран
И тук огромно слънцето залязва,
в рубинените небеса.
И сгушено в космическите пазви,
остава там до утринта. ...
  295 
Познат щурец
Захвана тъничка свирня...
Полазиха смълчани мравки
Едно надуто жабче се изсмя
Прегракнало да кряка свойски... ...
  1625 
Как шуми тишината
от дъжда... Притаен
дреме кротко в стъклата
млечно-синият ден.
Тича облачно ято ...
  587 
Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна... ...
  389 
Вечер край морето...
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка”
във търсене на своя, собствен свят... ...
  338 
Брегът осиротява
След лекомислието на Деня,
брега осиротява.
Пред мен,...
ръце потрива само ...
  293 
Бели пиленца прелитат.
Слънце жули им страните.
Селяни ги те наричат!
Боси, гладни, уморени.
Слънце жули, жули ...
  887 
Вечерните камбани се събуждат
от кървавия залез на деня.
И есента отново се пробужда -
дохожда вечер даже и в съня.
А лятото през портите изтича ...
  424 
Поглеждам все така
загрижен към небето –
на спусъка – ръка,
пред облачна вендета.
Прозрачното платно, ...
  425 
Косачи...
Елено моме, Елено
не гáзи сѐно зелено...
Народна песен
Косачите клепят* косите си в здрача ...
  1550 
Виждам есента
Аз виждам идва есента...
Отмина хубавото лято.
Миньорна ми е песента.
Тъга ме дебне във душата. ...
  348 
Свечеряване
Полита слънцето след Икиндия,
търкулнато във син кристал.
Очаквам скоро Денят да се скрие...
Да гледам Залеза съм спрял. ...
  344 
Нахално отвън се промъкна студът,
захилил се... дати пресмята.
Премръзнали клони звънят във нощта.
В олуците сенки се мятат.
Листата политат със танц пирует ...
  513 
Морето през ноември се чумери,
вълните побелели са от скръб.
И пясъците на брега треперят,
с рендосван от виелицата гръб.
Къде потъна юнската му дреха ...
  920 
Капки тъжен дъжд
ще разпилеят късния следобед
по раменете на прегърбения град.
Ще пръсне влага тъмен облак
по ръба на кихащите сгради. ...
  810 
Южен вятър когато задуха...
(есенна импресия)
Южен вятър внезапно задуха
и разроши с любов Есента,
а от нейде далеч се дочуха ...
  464 
Над покрива ми се намират
две малки сини небеса.
Във долното се все събират
облаците - бели чудеса.
А горното е на звездите ...
  321 
Обичам да се вглеждам във небето,
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели, ...
  273 
Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели ...
  397 
Поглеждам към небето,
след дъжд,
без качулка...
От него влагата се
отцеди. ...
  897 
"Бяло, жълто и червено,
резедаво и лила..."
Петър Динчев
Жълта, розова, червена,
охра, бяла и лила... ...
  586 
Тази есен – дива, малка проклетница –
захвърлила ризи, разплела коси от мъгла.
С лениви недели и смръщени петъци.
Без срам, до несвяст се целува с града.
Тази есен – сополиво, нахално цинге, ...
  786 
Дъждът прошепна тихичко „Обичам те“
земята се усмихна, засия
и малки капки - сърчица, накичиха
треви и птици, хора и цветя.
Дъждът-немирник вятъра подгони ...
  347 
Есенен етюд...№ 4
Ден прекрасен!... Просто есенен!...
... И тихо е като във храм...
Небето- синьо... И понесени
от вятър облаците там... ...
  385 
Смолянска зима
Елички и борове, всички
нагиздени с бели дантели.
Шишарки, зелени иглички
клони нежни са попривели. ...
  970 
Небето раздира копринени пазви,
заплаква без глас с уморени сълзи,
промива земята отворени язви,
проблясва светкавица, с огън гори.
Дъждовните капки насичат листата, ...
  395 
Пожълтяла топлина
Как тихо капе в тишина
навън дъждовната вода,
сълзите на октомври скрила
и неговата тъжна сила. ...
  317 
Някога в Пасифика
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над утрото лети
и се разтваря тук, из необята, ...
  405 
Във парка двама – той и тя
се гледаха усмихнато.
От тази гледка засия Светът
и замълча умислено.
А пък небето заваля - ...
  450 
Ние сме общност от сплетени длани,
от корени дълбоки и птици заклани.
Спънати свини в кочина пушат
тревица, а нейде дечица се мъчат.
Боклукчиви левскари сополите бършат, ...
  691 
Тост за Залеза...
... на Залезът обичам цветовете:
възторжени и горди цветове-
как в танцът им тържествен на небето
се раждат и умират светове!... ...
  477 
Есенна импресия...
Монотонно, монотонно
като из ведро вали,
облаци и хоризонта
са забулили в мъгли... ...
  397 
Изгрев...
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там ветрове-
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...
  437 
Предложения
: ??:??