Поезия

253,1 резултата

...

Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
723

Вълшебство

Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
1.5K 7 19

Стар е земният ни праг

Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...
683 7 11

Само ядове

Ей, омръзна ми от идиоти!
И тебе нека дяволите да те вземат,
че като те видя нищо не работи,
освен нервната ми система.
До бретона ми идва от тебе ...
784 1 12

Кома

Отдавна заспали са спящите хора,
сънуват живота си, докато спят.
Сънуват кошмари, любови, умора,
сънуват, че вечер си лягат да спят.
Сънуват, че сутрин се будят и тръгват ...
1.2K 11 47

Но не е края на света

Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...
518 3 8

Хапче за светлина

ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...
410 5 4

Внимание не заслужавам вече

Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля - ...
879 4 6

Когато ти вратата си затвори...

Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят, ...
1.4K 1 7

Mокра надежда

Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...
485 9

Аз със шута придворен на бас съм се хванала

Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...
628 4 11

Не мога да опиша любовта

Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
719 3 7

Ехото на отмаляло лято

Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...
992 5 13

Златисто коте

Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна, ...
555 1 9

Парченце юли за ноември

Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
1K 7 18

Стих за лек

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...
424 3 10

Място в живота

Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...
583 2 4

Фактите говорят

Открадна стих и после го издаде.
Дори го рецитира пред тълпата.
Взема със него няколко награди
Издигна се - макар във махалата...
На изборите се кандидатира ...
505 1 2

Изгрев

И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...
500 1

Чуждестранни друмници

Има срещи, които се забравят.
Те се случват между хора,
които случайно по пътя се разминават.
Само за секунди, дори,
необикновена близост преживяват, ...
565 1

Читанка

Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...
1K

Долапът с чудесата

Заставам пред долапа с чудесата -
две-три лютивки във буркан,
на баба ми, смокинови, сладката...
Отдолу - ръчно шитият юрган...
И кестени, строени във редица, ...
810 1 8

По Архангел

Моите мъртви
на дълга редица от пламъци
вкупом полягат
към сухата спечена твърд.
Жълти, по края със черно - ...
844 1

Прости ми, бейби

Не те разбрах и съжалявам,
сега съм сам, сам, сам...
и да те мисля не преставам,
от грешките си ме е срам!
Слепец съм бил, това е ясно, ...
545 3

Пожари

Ти можеш ли, мила, пожар да гасиш,
запален наяве и стихнал насън.
Ще можеш ли, мила, над него да бдиш,
да чакаш, да страдаш, да плачеш навън.
Ти знаеш ли, мила, пожар да гасиш, ...
509 1

Дъждовна изповедалня

Мога да бъда дъждовна,
капеща и колеблива.
Ти ще ми бъдеш виновник
верен, щом стана летлива.
Мога да се изпарявам ...
764 3 12

Безцелно се стелят минутите...

Гори ме бездната на световете,
в които от случайност съм роден
и катедралите на мисълта -
високи и студени,
надвесени от Времето над мен, ...
675 12 6

Зад ъгъла на една къса уличка

Написах ти писмо на лист от кестен
и в локвите го пуснах – да те търси.
Не помня друга тъй красива есен.
Макар че те изгубих. И е късно.
Броя на дните сиви неспокоя, ...
1.4K 5 6

Генералът

ГЕНЕРАЛ ИВАН ФИЧЕВ
(1860г. - 1931г.)
България е днес свободна.
България живее и цъфти,
но всичко бе платено с кърви ...
668 3

Откровение на министър Кацаров

"Ще има срещу ковид строги мерки,
да пускам в училище децата не желая,
но за тях - вашите синове и щерки -
отварям кръчми - защо се чудя и мая!"
Уважаеми родители, има за какво да се тревожите!Вместо децата ви да учат, има риск да станат пияници!Защото липсата на активност често води до пороци!Въобщ ...
700

Чичо Снежко

На алея до брезичка
Чичо Снежко сам стои.
На главата му – паничка,
за носленце – морковче стърчи.
От брезата клонки две ...
561 2

Ловеч

Ловеч
Моят град ме изпълва с мечти,
моят град ми дарява усмивка.
Осъм шепне ми нежно, шуми.
Крепостта в светлини заблестява. ...
726 3

Ще пиша за дъгата

Студено е. Ще пиша за дъгата,
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая ...
504 1 7

Лудата

И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...
1.3K 12 20

Ще си спомням ли?

Ще си спомням ли нещо след съня?
Или той ще изчезне
като дума върху пясъка-
Отмиват я морските вълни
и отнасят ...
628

Самодива

Скрила се насред гората гъста,
построила тя си е красива къща.
Буки, борове играят посред вятър,
пъргаво закачат с нея си листата.
Дебне нейде из поляните зелени, ...
1.4K 2