Стихове и поезия от съвременни български автори
Преди птиците и тяхната песен
ще потърся учудено
в очите на другите
неразпознатата истина.
ще погледна победените карти ...
Гняв и вина
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче, ...
Осмото чудо... в свобода
да събуди мен от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очите ми щастливи ...
На Ботев
Добре, че не видя нашето падение,
че не видя дела ни ужасен, клет,
че не видя, че няма за нас спасение!
Добре, че не видя разочарованието ...
Угасна слънцето в зори
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...
Където бях
където бях,
дето сам
по теб горях.
Там, където ...
Юнско пътешествие
с бряг, море и топли дюни.
Сред вълните да танцува,
после да ги нацелува.
Без кафе, с безброй череши. ...
Някога бях птица
И сещам се за времето преди много луни.
Събирам всичко в моето дълбоко.
И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.
Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди? ...
Исус възкръснал? Тъй ли? О, прекрасно!
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
Последна любов
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти ...
Виждал ли си...
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...
Денят и луната
Денят се е влюбил в луната,
но тях ги разделя нощта
и страда така над земята
от обич сама любовта. ...
Едно кафе без мляко
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...
Заедно!
Когато ти е болно, ми гори!
Вечна музика и огън бъди!
Жалба за пролет
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам, ...
Madame Toannet. La lettre
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля, ...
Бяла пролет – зелена надежда
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
Път във пустиня
Път във пустиня.
Прегръдка, нежност и тъга.
Забравени са всякакви слова.
По пътя да върви. ...
Да се помолим, нека бъде мир
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...
Не е за продан
не изважда пазарът за продан.
С птиче мляко да се изкуша
не е в моята груба порода.
Хляб, усмивки ми дай и свирни ...
Понякога
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...
Разказва семейното легло
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...
Гладните хора
но и те също грижи заслужават,
но вместо помощ да им оказвате -
че те почти нищо не притежават,
вместо към ближните емпатия, ...