Стихове и поезия от съвременни български автори
В казиното
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...
Зомбиране
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...
Първи април!
Честит празник, господа политици!
Политикът мами народа, за да яде,
не се спирате пред нищо, циници!
Какви са тези дълги носове, ...
Къщичка за птици
Отлитат сиви дните, застудява...
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват,
като тъга по прелетните птици. ...
Безпощадно
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
Циганска любов
Във филма циганска любов,
неземна, волна и красива,
и в нея ритъм страстен, нов
и свобода недостижима. ...
Ода за Мариупол
сякаш късче пейзаж на побъркан художник.
Виждам сградите там да стоят непокътнати,
чувствам в себе си хлад като дъх на отвъдното.
Крача тихично аз по притихнали улички, ...
Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
Сезонно
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
Като
смачка ми сърцето
и сега се крия
и плача за което.
Като къща стара ...
С мечтите ти копнея да прогледна
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш ...
Елементарна поема
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...
Аз живея
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...
Шот след шот
с мръсна газ
без да вярвам
в тебе аз.
Дъжд вали, ...
Пролет е
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...
Очи
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света, ...
Повярвай, време още има
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
Измислен рай
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
Като секвоя
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...