Стихове и поезия от съвременни български автори

255.9K резултата

По следите на вятъра

Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...
681 2 2

Друго време

Не го наричам неочаквано,
не беше, но и честно не е...
Не го наричам поучително,
не беше... и все още не е...
Ще го наричам - раздирателно, ...
1.2K 1

В казиното

Веднъж в едно казино
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...
766 3 10

Зомбиране

Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...
892 11

Първи април!

Денят на лъжата взе, че дойде!
Честит празник, господа политици!
Политикът мами народа, за да яде,
не се спирате пред нищо, циници!
Какви са тези дълги носове, ...
789 3

Къщичка за птици

Къщичка за птици
Отлитат сиви дните, застудява...
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват,
като тъга по прелетните птици. ...
1.5K 1 7

Безпощадно

Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
1.1K 7 23

Вярвам

Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...
1.1K 12 22

Сбогуване

И сякаш за последно се сбогувам с Март...
и моята магия си отива с него.
И сякаш целия облян от пролет свят,
остава в тъмната страна на своето его.
И мисля си, че ей сега ще завали, ...
834 2 4

Залъче радост

Когато сбръчкана ръка,
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял, ...
624 3 8

След пролетта

Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
залости ме в бездомния си ромон.
Заключих силуета си в мечтите ...
848 10 8

Циганска любов

Циганска любов
Във филма циганска любов,
неземна, волна и красива,
и в нея ритъм страстен, нов
и свобода недостижима. ...
1.3K 1

Поезията на нощта

Чудесен стих, воал сребрист.
Той облак е на нощното небе.
Животът тих, отронен лист
по пътя на прокудено дете.
Луната нокът, синя светлина. ...
1.4K 2 5

Ода за Мариупол

Разрушеният град слиза в моите сънища,
сякаш късче пейзаж на побъркан художник.
Виждам сградите там да стоят непокътнати,
чувствам в себе си хлад като дъх на отвъдното.
Крача тихично аз по притихнали улички, ...
1.2K

Казват – бил мечтател. Е, все тая!

Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
584 1 6

Сетне

когото някой
подценява — сетне му
се извинява —
но след дъжд качулка е
и тъй му скръб довдява
382

Неделята

Неделята за мъркане е ден,
Дали написано е в календара?
Неделята на леността е в плен,
Знам, че не всеки го признава.
Неделята е мащерка и мед. ...
719 1 11

Сезонно

Всяка зима, пролет, есен, лято, в не един сезон,
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
640 2 3

Като

Като лист хартия
смачка ми сърцето
и сега се крия
и плача за което.
Като къща стара ...
1K

Любов

И нощите ни с тебе са задъхани,
и пълни са със обич и със страст,
целувките ни-устни недолюбени,
ръцете ни- останали без глас,
изтръпнали от жажда да се искат, ...
1.6K

Все още тихо ме болиш...

Болиш ме. Още тихо ме болиш.
Очите ми не смеят да изплачат.
Страхувам се да те напиша в стих,
защото стиховете ми за теб са мрачни.
А ти ми светеше. Като зад облак. ...
743 3 4

С мечтите ти копнея да прогледна

Сега е тихо. Няма те... Изчезна.
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш ...
1.4K 3 4

Урок на ръба на самотата

На ръба на самотата пея с думи и творя.
Грея благо в тишината и с мълчание крещя.
Млад поет, за обществото лея своите слова
и се боря за доброто, за което ще летя.
От обичане се трогвам и обичам да мълча. ...
490 2

Елементарна поема

Дребното, елементарно
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...
713 1 8

Пореден гейм

Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи ...
1.3K 9 21

На Карина

Очите твои ще целуна,
потапяйки се в твоя свят,
заспивай, не искам да те будя,
щом вън е още мрак.
Сънувай зелените поляни, ...
648

Аз живея

"Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!"
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...
607 2 2

Бубулечка

По малката пътечка
бавно ходи бубулечка.
Ходи, клати се и спира-
най-добрият път избира!
А краченцата й тънки ...
995 1

Аз и Мими

Мими е моята красива кукла.
Много я обичам!
Тя ме слуша и разбира,
никога не ми се кара,
не припира.. ...
1.4K 1 1

Пролет е

Отстъпи уморена тишината
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...
786 2

Повярвай, време още има

Нищо не започва отначало…
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
549

В мазето на гледната точка

В отговор на:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-tavana-na-glednata-tochka
Дълбоко в мазето на гледната точка,
вкопана в студена подмолна скала,
живее девойка, привидно порочна, ...
945 1

Измислен рай

Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
629 1 3

Песен за две морета

В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата, ...
1K

Като секвоя

Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...
788 2 6

Прошка на самотата

Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво. ...
635 1 2