42 269 резултата
КАК ДА СЕ УБИЕ СМЪРТТА
Автор: Индира Чандич, Босна и Херцеговина
Сигурно нюансираните лица са виновни
и онези невинни инфекции;
и онези полуживи, глупави ...
  530 
Пак е двайсет и първият ден, февруари.
Ту е зима студена със полъх на скреж,
ту е пролет с подали глава минзухари
и със мирис на фрезии приказно свеж.
Февруари е пак и е двайсет и първи. ...
  707  10 
Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е, ...
  344 
Като вятър луд хуквам на някъде,
не се плаша от нови неща.
Спирам дъх да поема понякога,
след това все по-бързо летя.
Много зими през мене преминаха, ...
  1108 
Четвъртък сутрин.
Правя си сандвич с шунка
и две филии.
Не ям домати...
Отваря мида ...
  672  35 
Колко е спокойно морето тази сутрин
Гуреливи вълни се прибират
В пясъчен джоб
И шептят
И нашепват ...
  860 
Ако можеше стихът крила да има,
пребродил би, на шир и длъж света,
и ефирната безбрежност, на мига
ще достига, сякаш е птица с крила!
Би летял със скорост не измерима, ...
  1106  12 
Видях през балдахина
сияние от бледата луна.
Ли Бо, "Тъга при нефритените стъпала"
Сънят ми бяга.
Луна бродяга слиза ...
  446 
Обяздваш от години ветровете,
извайващи библейския Едем...
... безкрайно са различни световете -
от кал е моят... твоят е свещен.
Свещен до степен на разпятие – ...
  707  13 
Дали е вярно, че съм хубав,
дали е вярно, че съм шик
и малко кръглоръбав,
приличам на мъдрец стоик.
Дали е вярно, че съм умен, ...
  582 
Насред объркания ти живот,
когато сякаш дъх не ти достига,
а във душата тежко е като олово
и поглед от земята не повдигаш...
Когато твоя грях и безнадеждност ...
  439 
гори тревата
на хълма горе борът
с главата в облак
...не вижда нищо.
12.02.2022
  422 
То зъзнеше замръзнало почти,
перцата му в едно от скрежа слети,
защото слънце, птици и мечти
бленуват само лудите поети.
В очите му небето посивя, ...
  256 
Заведи ме в къщата на приятелите ми, мечтите.
Отведи ме малко по-далеч от твоя дом, че взех да съжалявам.
Заведи ме точно там – до процепа в тавана към звездите;
онзи, в който пропълзявам всеки път, когато аз си лягам.
Яздиш си щастлив под женския дъждец, ...
  575 
М
Мрачни сенки дирят жертва, която да
превземат и заледят.
Мрачни сенки скитат нощем по тихия
опустял, мокър път.
Мъгла и вятър поглъщат целия свят, ...
  609 
"Студено ми е." - каза тя,
устните ѝ с вкус на метал.
Гледа те. Изглежда си закъснял.
Отпусна се в твоята прегръдка.
В гръдта ѝ - целувка на кинжал. ...
  605 
Спри! В това усилно време
когато любовта е охладняла,
ти избери доброто семе да посееш,
да разцъфти надежда за земята цяла.
Най-лесно е със пръст да сочиш ...
  380 
О, мамо, ти безмерно си добра!
И аз опитвам изказ да намеря –
да благодаря за днес и вчера.
Един ли си огряла със зора,
един ли си извела от гора – ...
  641 
В картината –
стена и огледало,
а в огледалото –
безкрайност. Сляпа...
  426 
С душа на Каин ще търся прошката на Авел
Светица - никога, най-много грешник!
Казаха, че трябвало е да съм знаела
как мъката погубва своя пленник!
Животът питам има ли си дъно, ...
  567 
Надникнах през ключалката на времето
от любопитство, искрено признавам,
а то като река течеше шеметно
величие понесло и забрава.
Картините препускаха край мене, ...
  417 
Просветва утро
в перо на хищна птица.
Нощта линее
...по нея.
  376 
Ако някога спра да мечтая,
ще съм лебед изгубил перата си.
Ще съм пленник в заключена стая
и ще блъскам стените с главата си.
Ще мъждят от умора обзети, ...
  406 
Прости!
Не успях да обърна очи
твоите със смелост да погледна,
мисълта неудобно на бездна виси
и е примката здраво затегната. ...
  642 
Иглените ѝ ръце
докосват студения огън.
А той – тлее ли, тлее.
Не я стопля.
Не я ѝ прегръща. ...
  963 
Преливам и изсъхвам същевременно
Иска ми се.. Иска ми се да изчезна...
За седмица, месец, една мъничка вечност.
Да съхраня последната капка човечност.
Изгубих се, лиших се от спомена. Коя? ...
  426 
Отпиваме емоциите на деня -
възможни или не.
Не идва нищо наготово.
Взаимното се учи да расте.
Шегува се: с ядосаното време ...
  766  15 
Зелен е на Витоша взорът,
разхождам се в приказен лес
и слушам отвред с интерес,
подобно дете, да говорят
листата за стойностни хора, ...
  584 
Етюди
Ти предложи да играем
на етюди и така
вечерта да не скучаем
с обичайната кавга... ...
  536 
Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени ...
  510 
Слънцето залезе, зад голата гора,
подгони дърветата южният вятър,
в короните си топлят резеда
и носят, предчувствие за пролет.
Като ручей чист над пясъка шурти ...
  853  11 
" Изтрий " натискаш само и готово –
изчезва името ми просто в миг,
изчезва поетичното ми слово,
изчезва от света ти моят лик.
О, никак не е сложно, няма трик – ...
  855  17 
Вечерна импресия
Заси́лен ве́черният вятър
внезапно залюля вълни
и се надигна необята –
покрил крайбрежните скали... ...
  628 
Елегия за невъзможното завръщане
Аз много пъти исках да се върна
във онова благословено село –
пак там, където някога си тръгнах
с мечти в торбичка и „звезда на че́ло“... ...
  600 
***
Приливи, отливи,
тече си денят.
Кораби, лодки,
поредна вълна.
Слънце, мъгла, ...
  463 
Пияна съм от виното червено,
на слънцето поело топлината,
пътувала по гроздовите вени,
сега кръвта ми с нея е богата.
Пияна съм, че празник всеки ден е, ...
  882  22 
Далече съм от тебе по талант,
но въпреки това ще те възпея,
защото смятам, че ще съумея.
Словата ти – световен диамант –
редовно утоляват моя глад. ...
  869 
Вървя сред лехите, искам да те зърна.
Мечтая да срещна незнайно любовта.
Очаквам мига, с любов да те прегърна.
Да изпием чаша вино на младостта.
На Свети Трифон клонки аз ще зарежа ...
  858 
Вино! Лудо вино двама да изпием!
Любовта да пламне в нашите души.
Глътка по глътка нека двама да отпием,
да залудува виното в младежките гърди.
Пирина, пее моита нежна песен. ...
  851  10 
Кога сърцето ми се счупи?
Когато чух,че твоето е спряло!
Времето във сивота изгубих,
И превърнах се в Жена-махало...
Във нея няма празнота - ...
  479 
Предложения
: ??:??