Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Звънецът училищен пак ни зове

Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...
1.3K 12

Някой ден

Някой ден, не ще да бъда,
някой ден няма да ме има.
Някой ден в пръстта, ще бъда,
някой ден в обречената зима.
Някой ден лозите мои, ...
970 4

Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик

Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.
Живял разбойник с името Дервиш, ...
2K 1 14

Лято, тук си и вече не си

Всяка нощ, всяка нощ, всяка нощ,
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси, ...
649 1 7

Поглед

От зората си древна
ро́да човешки
към звездите поглежда
с молби и с болежки.
Но някак не иска ...
1.6K 4 20

Не и за лек

Понасяш безмълвно безброй присъди,
при вятърни мелници търсиш промяна,
но колкото и силно да стискаш със зъби,
уви сърцето не е от стомана.
Боледуваш по несбъднато обичане ...
595 8

Истина!

Истина ли е,че
светът ни е реален?
Истина ли е,че животът
не е безкраен? Истина ли
е,че човечеството е ужасно ...
567

Изоставени влакове

Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...
895 9 17

Има време разделно, има време за срещи

Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи,
а забравил в дома си сърдечните струни.
Само камък заоблен, само бяла горчивка - ...
1.4K 5 8

Август си тръгва

Отпускарски лежерен, бос и кокетен,
с бронзов загар, чародеец на плажа …
Зноен, разголващ, горещ, мимолетен,
спомен рисува върху пясък и пяна.
С размах на художник там, в градините, ...
657 1 4

За две-три вечности нататък

Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...
1.4K 8 14

Неизбежна

Отново и отново
се мъчиш да залъжеш
копнежа си по мене,
да ме заместиш с друга.
След толкоз безнадеждност ...
1.2K 2 2

Небесно пречистване

А тинята в канавката е гъста
и ненаситна, хищна, и всеядна.
Щом потопи човек, дори и пръста,
овалва го калта и му се гади
от него, всичко живо, и напразно ...
1.3K 3 14

В края на лятото

Привел е питите си слънчогледа,
тъгува за тръгващото лято,
а ято птици простора си споделя,
сбогувайки се с мястото познато.
Трептят полята в мараня, ...
556

Вампир

Стоя във своя замък притаен
и от светлина се крия нощ и ден.
Повече от всичкото това
се страхувам само от вода.
В дните древни бил съм роб, ...
1.1K

Полет птичи са нашите дни

Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб ...
1.2K 10 23

Недочакани прегръдки

Преди да дойде есента
и лятото в леглото си да хлътне,
под куполите звездни на света,
едно момче мечтае да те гушне.
И знаеше, че няма от това ...
1.5K 4

Спиралата

Всеки път прилича на спирала,
от която се завръщаме... нагоре.
Забелязваме, че нещо се повтаря,
Предусещаме – кръгът ще се затвори.
Тъй циклично сменят се сезони, ...
871 5 6

Монолог от канавката

Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...
1.4K 5 20

В неделя, когато...

В неделя, когато най-много си женен,
не смея и мислено да доближа.
Промъква се мракът - и стар, и лежерен,
превръща и правдата даже в лъжа.
В неделя, когато най-много си женен, ...
729 2 13

Гарвани грачат

Няма време за глупости,
няма време за драма.
Държавата пуста е,
че народа го няма.
Интернета се пълни ...
688 1 4

По островите в Южните ширини́

По островите в Южните ширини́...
На залезът вълшебството когато
подпали облак, скочи Океана
внезапно залюлял вълни, богато
обагрени от страст необуздана... ...
780

Поет

Поетът измисля миражи
измамник верен до сълзи
До толкова, че дори измисля
и болка, ако го боли до сълзи..
Фернандо Песоа ...
858 2 4

Пролет край морето

Пролет край морето
Само дърво, само израсло край морето,
посреща пролетта, разцъфнаха се цветове.
А слънцето изпраща му своите лъчи от небето,
красиви цветове в лилаво, от Бога те са дарове. ...
969

Орисия

Ориса ме с крила на птица,
все към Светлината да летя,
а тъгата, недокосната девица,
към сърцето е протегнала ръка.
Отбягвам я с усмивка във очите, ...
785 1

Огледай се и ще видиш

Истината е недоказуема.
Но е очевидна.
Истина е, че още мога да те усетя.
Но това може да ме убие.
Истина е, че те сънувам. ...
1.2K 4 7

Море — в рамка на „хайку“ и ропалистично

море — пътека
месечѝнна и любов
сърцеглъбѝнна
............................................
море — ...
494 1

Звездно очакване

Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат ...
1.2K 5 13

Писмо до Лора

Здравей, любима моя! Как си? Пак е мама.
Притихнала до теб стоя и взирам се
в моята малка дама, която някога
ще се превърне в жена.
Така бързо отлитат дните ни ...
1K

Истина наполовина

Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...
711 1 4

Полет

Полет...
Високо!
Далече от клюки и слава.
Полет...
Високо... ...
782 1

Какво се случва с нас

Какво се случва вече с нас,
уроците от миналото чезнат,
нищо човешко няма власт,
а цветните ни мисли вехнат.
Доволен от нас е Луцифер, ...
1.6K 4 14

Август самотен заспива

През Август си спомням за тебе,
през Август, когато вали.
Когато прохлада обземе
горещите августски дни.
Когато навън се търкулне ...
933 1 4

18+ Трепет по ловджийски

Обожавам, когато се проснеш
като вече отстрелян глиган.
Разкекерчена тихо, но мощно,
безпризорно, без никакъв план.
Тъй приятно е щом те притисна ...
1.7K 2 10

Порастване

„Вече си голяма!“ това ми каза мама,
„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“
Рано лягай, рано ставай и игрите забрави
За училище се стягай, стаята си подреди.
Ако искаш да четеш, азбуката научи сега ...
1.2K 2

Cребърни зърна̀.

Първите красавици – от восък
тази нощ отвориха очи.
Есен ли пристига? Смугла, боса,
август някак тайнствено мълчи.
Да не би отрано да подплаши, ...
867 10 14

Ще целуна съня ти

Когато си мислиш, че умираш без мен
затвори очи, аз мислено те обичам.
И си мислиш, че съм слънцето в твоя ден.
Не, не съм! На изгрева малко приличам.
Когато затвориш очи и влизам в твоя сън ...
752 5 5