Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Първата картина

Едно дете дошло от светлината
живота ми превзе и го обви
с лъч небесен, свързващ тишината
и вярата… за сбъднати мечти.
Превърна бурите в дъга сияйна, ...
851

Живей за мига

Колелото на живота земен,
от пърмак на пърмак се върти,
като див жребец препуска,
като звънлива птица шеметно лети,
и завет сакрален ни шепти, ...
631 1

Залезът на мълчанието

Припадат сиви петна...
А небето напролет е щастливо!
Слънчев залез. Птици игриво
събират деня с нощта.
Къде сте нежни звезди?! ...
897 4 10

Без сълзи

Вече не плача...
Нямам сълзи
Изплаках ли ги
Пресуших ли ги
Не зная,... ...
474

Че съм дребна, го знам

Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...
1.4K 8 13

Пред портите на самотата

Пада самотата като ято.
Надупчените покриви пищят...
Ето го - зеленото море,
ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
702 11 10

Завръщане при морето

Завръщане при морето
Здравей Море!... Това съм аз –
позна ли блудния моряк?...
А днес астралната ти власт
на твоя бряг ме връща пак... ...
641 1 2

3в1

Емоция чужда сърцето ми превзе
странен прилив на щастие ме обзе
и с високо вдигнати ръце, все едно разпервам криле,
полетях към синьото небе, където утрото не ще да спре.
Пътувах много и разбрах че всички пътища водят към грях, ...
748

Разделни посоки

Откъснеш ли последния нюанс
от юлската дъга на хоризонта,
отнел си ми единствения шанс
с безумните си страсти да се боря.
Вървя след теб като квартално псе ...
1.1K 2 5

Очите са прозорец на душата

Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.
Не спират сърцата за обич да мечтаят ...
2.7K 6 13

Обич

В този свят безумен, хаотичен... човек
разбира че в онзи миг когато е обичал
в забързаният ни живот, без ценностния век,
наистина живял е, в любов се е вричал.
Обич за децата с душичките малки красиви, ...
769 1

"Онлайн" обучението

След толкова обучение -"Онлайн",
да говорят, учениците
хептен се отучиха.
Вече като кучета лаят!
666

Редење на слики 🇲🇰

Пред да ја напишам песната
направив обиколка на сите празни куќи
и случајно потпирајќи се на едно дрво
запалив светло во улицата.
Веќе не сум дете ...
1K

Върви напред, назаде не поглеждай

Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
1.7K 1

Тя надеждата сетна умира

Ще застана до теб мълчалива
и в лика променен ще се взирам.
Не очаквай прегръдка сълзлива,
ревността ми се самосезира.
Любопитство дори ме измъчва, ...
734 5 10

Българското влакче на ужасите

Уморени от празнуване
и с препълнени кореми
днес отново си мишкуваме
и потъваме в проблеми...
Е, това е, продължава ...
629 2

Някога имаше

И град,
а в него блок,
а в блока
мъж, жена
дете и куче... ...
1.1K 2 6

И в този късен полузрак

И в този късен полузрак
Изгря луната с трепет плах,
въздишки тихи пак не спят...
В косите черни - звезден прах,
хиляда бездни ни делят... ...
1.9K 6 22

Художник

Аз съм сложен, дори невъзможен,
нарисувах небето със пръст.
Неразбран, на гръб разположен
и бунтар, само метър на ръст.
Аз съм ням и дори толкоз сам ...
659 1 3

Безгласни без софра

Тази година, толкова гласа ми взеха,
че пред елхата на Коледа сигурно аз ще шептя.
Пуснаха звяра и сложиха в клетки Човека.
Търсеха личното, криха се от дълга.
Глас във пустиня, удавен от пясъчни бури... ...
1.1K 1

Самота

Тикт -така някакъв часовник,
нима брои светулките навън?
Аз лягам – нов виновник
за всички спадове навън.
И пак съм стар, прокъсн циферблат, ...
670 1

Дом

Трамваят пее или трака,
или се смее мимолетно,
не знам, но щом разпука мрака,
и в изгрев се усмихне цветно,
летящ е кон, и ми прилича, ...
629 1 3

Не можеш да повярваш сякаш

Не можеш да повярваш сякаш.
Но моята любов желаеш.
Ти неизбежното отлагаш.
Не можеш да повярваш сякаш.
Кажù, къде ли ще избягаш, ...
1.3K 2 2

На Ваня Костова

От твоя глас се раждаха вселени,
любови се разпалваха до жар.
Изстиналите трепети – студени,
възкръсваха нестихващо в пожар.
Морето пази спомени за теб, ...
1.5K 7 13

Светът е скромно подреден

Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича, ...
1.5K 4 10

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 22

В петък разпети - най-тъжен в годината -
помня, че мама на път след градината
винаги с цвете и сълзи в душата,
стиснала с вяра и болка ръката,
влизаше с мене в кварталната църква. ...
959 2 14

Кактуси

Има някъде никнали някакси
непокътнати цъфнали кактуси.
Има спомени някакви някъде
незабравени никъде, някакси.
Има време и има следи, ...
677

И е хубаво

И някак си е хубаво, когато
ме изненадваш с шоколад и ягоди.
Когато ме прегръщаш като лято
и смееш се над дребните ми ядове.
Когато за вечерята забравям, ...
747 6 18

Пипи

Аз съм Пипи, пиленце пернато,
стъпвам тихо във паници.
Голобрадо съм, хвъркато,
но на двора съм царица.
Аз съм жълто, малко пиле, ...
1.3K 2

Човек да си

Красив ли е човекът, може би ще се запиташ?
Защо ли толкова е важна таз изкрица в същността?
Хората човечни са, понякога и зли, но всички си приличат, защото имат си мечти.
Човек е той човек със всеки. Но защо му трябва на човек да бъде всеки?
Личността е резултат от човешко възпитание или огледало ...
1.4K

Моят комшия

Моят комшия засмян
казва се Осман.
Първо изкоси тревата,
след туй изора земята.
Сега ще си сее боб ...
645 2

Илюзорно

Изгаряме свещите до капка,
в зеницата широка на нощта,
огънят танцува с ароматна шапка
и отдава в тъмнината светлина!
Разпилени косите ти рисуват ...
619 1 5

Ще те помним, поете

Всеки своя пътека си има
всяка бърза и търси човека.
П. Пенев (,,Пътека,,)
Ти имал си своя пътека,
по нея все си вървял. ...
577

Души кристални

В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
1.8K 2

Не се страхувай

Не се страхувай.
Аз съм много близо
със цялата закрила на Земята.
Под кръпките на вехтата си риза
сърцето ми е цялото от злато. ...
659 4 12