Стихове и поезия от съвременни български автори
Откровено в огледалото
Всяка бръчка – от добро или зло.
Душата ми с хастара обръщаш нагоре.
Ти си всевиждащо, трето око!
Истината никога не спестяваш. ...
Вятър
От теб...
Този, който
извърна мълчалив
поглед ...
Съчки за огрев
Винаги в тон и с усмивка за всеки.
Вътре изгаряш. Не викаш пожарна.
Страж си на своята жежка леярна.
Слушаш с очите, с гърба наблюдаваш. ...
В Градина - 1
в Созопол със мойта жена.
Заминахме двама, без никаква драма.
Но там, се оказах - с рода:
Бабета, свекърви, шест лелички първи! ...
Възклицание в междугалактическото пространство
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
Шепти, шепти, шепти, шепти, не спирай
Нима са още за целувки жадни?
Ако затворят се - в потайните мечти
със сън ще утолят душите гладни.
Ръцете ни са нежното въже, ...
Какво си мислиш
Какво ли мислиш си за мене
и как разбираш любовта?
Дали достойна съм за тебе,
или съм грешната жена? ...
Помня
които ме убиват и дори понякога тръпки ме побиват.
Например, вкусът от тежката ти цигара, примесен с ментовия ти дъх.
Сладникавият ти парфюм, който усещам на километри от теб.
Тънката ти талия и белите ти крака, изпълнени със синини- големи и не толкова големи. ...
Мисли
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...
С Порше във влака
да пътувам през деня.
Девет часа - към морето,
като охлюв да пълзя.
Но реших, че мога с влака ...
Не съм за този свят...
Не съм за този свят. Аз знам. Не съм...
Свят, в който злобата навред върлува,
където липсват вяра, честност, звън...
и всички чергата отчаяно придърпват. ...
Доволна
Трупам отпускарски тен.
Ще познаете ли къде?
Тук е моето „море”!
На терасата на блока ...
Не закъснях, обикнах те навреме
захванала душите ни злоръка.
Не мога да повярвам, не, не мога,
че в теб, любима, има много мъка.
Животът ли сърцето ти обрече, ...
Сестри на вятъра
Вълните морски, на вятъра сестрите,
една след друга се гонят към брега.
Пенливи сякаш с плетени дантели,
достигат брега и галят нежно пясъка. ...
"Депресия"
като свине за клане.
Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,
вода, която тече
е състоянието, в чието искам да се превърна, но не - ...
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 33
Дядо с колата дойде да ме вземе
и у дома ни ремонти направихме.
Таня и майка ѝ скоро отплаваха
на океански круиз да починат. ...
В харема
ще бъда ли при него аз?
- О, мила моя, Емине...
Ти забрави! Ще кажа " не " !
- Защо говориш тъй, аман! ...
Пясъчен дом
да се залъже довека.
Храни химери, но спря
да се надява в човека.
Мрачната сила вилня, ...
Нежна, моя фея ( вирле )
сладко те лелея.
Песничка ти пея
аз на любовта.
Пламено копнея ...
Слави:Няма да е Николай Василев!
ревнаха вси срещу цариста.
"Я, народът ме подиграва,
от проектокабинета го чистя!"