Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
Той беше войн със сила надарен,
от млад покрит със подвизи и слава.
До генерал младежът рано се издигна,
че като него мъдрост кой да притежава.
Но тайна носеше във своето сърце, ...
Аз знам, че щеше да заплачеш,
ако в душата ми чернилката разровиш,
ако всяка болка и тъга изровиш
аз знам, че щеше да заплачеш!
И знам, че щеше да си тъжна, ...
В парка беше седнала старица,
на пейка сред цветя... и там,
с трепереща ръка, хранеше ранена птица...
от близкия параклис, тихо чуваше се псалм.
Подминаваха я разни хора, ...
Между нас прозвуча едно име.
Две срички, слети във безсмислен звук.
Аз няма да забравя тази зима.
Уж бяхме двамата, но Тя бе тук.
Загледан си във моите очи, ...
/Песента, която Вергилий написа за концерта на Хайредин, защото Мирабела е глупава /според него/ и не може да пише поезия/
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Прокарва тънка, огнена черта
над планината андалуска. ...
Мъжко хоро
Навън е студена зима и сняг заваля
а юнаци сбират се край старата река.
Облечени в ризи, стара носия от някога,
за празника, обичая български, за почитта. ...
Свободната душа - тя весела не спира да върви,
тя винаги е толкова омайна и щастлива,
тя никога глава не клони.
Тя се рее из полета и нивя и разсейва тя старите жътвари - със приказки омайни на мъдрец,
избавя от беди и от неволи. ...
Не е дъждът причина... Не! Не е!
Земята е разкаляна от злоба.
Разпенено е Черното море,
а умните - смирени са във гроба.
Дъждът не е и следствие дори. ...
Свети, Свети Георги, ти победоносец.
Със силата си ти ни озари.
Лошите беди накарай да изчезнат.
Ти на хората помагаш дори това да не личи.
Във тежки времена и нрави, във кризи и неволи, ...
Ах, знаете ли аз каква съм калпазанка,
понякога съм кисела кат' джанка,
понякога съм пъстра като цъфнала фиданка,
е, мъничко и мързеланка, но то ми е простено,
че понякога се случва да ми е малко изморено... ...
Не я обърквай с погрешните си знаци,
Писна й от празни стъпки извървявани по пътя на мълчаливостта.
Загубена е тази нейна кауза,
Боли я да те вижда пак!
Бягай и не я докосвай с омайващ поглед и с твойта красота, ...
Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
А: Съзирам те в далечината... Китки
в ръцете си държиш уханно меки.
С: По стъпките си пролетни и леки
ще ръся с пръсти бели маргаритки. ...
Защо все на мен?
Нали изкупих тези мръсни грехове?
Светът ми отвътре крещи съкрушен.
Проклина всички други светове.
Мечтите са пресъхнали от жажда. ...
По нея с дни очите ми изтичат,
да ми пристане чакам да рече,́
а как на самодива ми прилича
в носията с гайтан като змийче.
Косите огнени така развява - ...
Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
Те чакат те от небесата огъня да спуснеш,
на кръстното ти място в храма на Голгота.
Кочан от свещи всеки носи във ръцете,
те чакат пламъкът нетленен да запалиш,
знак да дадеш ти, че греховете пак прощаваш. ...
На бой се! Аз вече съм отвикнала да плача.
Свикнала съм с тишината
и с думите на всички,
които всъщност нищичко не значат.
Дори с традиционните цветя, ...
Питате ме за какво ви атакувам?
Не за пари, безплатно ви мразя!
Че за нормална държава жадувам,
от некадърниците ви искам да я опазя!
Прост народ не се управлява трудно, ...
Ти, безмилостно погребана човечност
под сянката на страх и чувство за вина...
Със вечни напъни, поддържаща “реалност”,
живееща в илюзии за душевна свобода...
Безброй души изпратени ти бяха ...
Умиление искам да познавам - грехота е, че дори го признавам
прошка безвъзмездно всекиго давам - а за свойте гол без дрехи оставам.
уморен от живота съм вече признавам - усещам от високо как тръгвам да падам.
Красиви слова и обещания тежки - няма как да оправят веч' моите болежки
А дали готов съм за ...