Стихове и поезия от съвременни български автори
Апокалиптичен сонет
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
Огледало от чувства
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те ...
Ангелско сърце
на пейка сред цветя... и там,
с трепереща ръка, хранеше ранена птица...
от близкия параклис, тихо чуваше се псалм.
Подминаваха я разни хора, ...
На другата
Две срички, слети във безсмислен звук.
Аз няма да забравя тази зима.
Уж бяхме двамата, но Тя бе тук.
Загледан си във моите очи, ...
Песен за Азахара
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Прокарва тънка, огнена черта
над планината андалуска. ...
Мъжко хоро
Навън е студена зима и сняг заваля
а юнаци сбират се край старата река.
Облечени в ризи, стара носия от някога,
за празника, обичая български, за почитта. ...
Свободната душа
тя винаги е толкова омайна и щастлива,
тя никога глава не клони.
Тя се рее из полета и нивя и разсейва тя старите жътвари - със приказки омайни на мъдрец,
избавя от беди и от неволи. ...
Честит празник на армията!
Пазете хубавата ни родина!
Помнете великите ни отци,
че не един за свобода загина!
Помнете българската слава, ...
Размисли по време на дъжд
Земята е разкаляна от злоба.
Разпенено е Черното море,
а умните - смирени са във гроба.
Дъждът не е и следствие дори. ...
Гергьовден
Със силата си ти ни озари.
Лошите беди накарай да изчезнат.
Ти на хората помагаш дори това да не личи.
Във тежки времена и нрави, във кризи и неволи, ...
Гергьовден
със цвят, мечти и птици бели,
А Св. Георги – смел, обичан
в сърцето с вяра змея цели.
За правдата възтържествува ...
Пролет
пред прозореца отворен.
Славеите репетират песен
и цял ден ще си я повтарят.
Дворът прилежно изметен, ...
Калпазанка
понякога съм кисела кат' джанка,
понякога съм пъстра като цъфнала фиданка,
е, мъничко и мързеланка, но то ми е простено,
че понякога се случва да ми е малко изморено... ...
Нощен пейзаж
под светещите в мрака облаци,
устните блестящи на луната
До самия връх изпълнен е
кристалът на копнежа. ...
Поетът – странник и чудак
животът, в миналото впил,
очи. Закани и вражди.
И порив някакъв, немил,
пак впримчва волните души ...
В най- тихото местенце на лесà ( дует )
А: Съзирам те в далечината... Китки
в ръцете си държиш уханно меки.
С: По стъпките си пролетни и леки
ще ръся с пръсти бели маргаритки. ...
Писмото
Изскърца мудно пътната врата,
но кучето излая дружелюбно –
на прага пощальонът бе с вестта
за случващото се в момента чудо. ...
Селска идилия. Мерак
да ми пристане чакам да рече,́
а как на самодива ми прилича
в носията с гайтан като змийче.
Косите огнени така развява - ...
На майка ми
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
Безплатно ви мразя!
Не за пари, безплатно ви мразя!
Че за нормална държава жадувам,
от некадърниците ви искам да я опазя!
Прост народ не се управлява трудно, ...
Инат
под сянката на страх и чувство за вина...
Със вечни напъни, поддържаща “реалност”,
живееща в илюзии за душевна свобода...
Безброй души изпратени ти бяха ...
Спомен за река Дунав
При голямата пълноводна река.
Стоя носталгично на кея
и скришом преглъщам сълза.
Вълните, чайки, корабно платно, ...