Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

На прага...

Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя. ...
814 2 2

Градът

В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
665

The Lighthouse XXI.IX.2019 🇬🇧

I see a lighthouse right ahead.
The shine get stronger every step I took;
I saw my body - lying on the bed,
So fragile and so possible to broke.
The words are forceless to portray ...
1.4K

Животът без теб

Какво е животът без теб,
написан набързо роман,
където в глухата степ
вървя без посока и план.
Какво е животът без теб, ...
686 2 3

Послепис на вечните изкуства

Дали погледнах на света
през взора на забравените чувства -
пред мен се мярна любовта,
по-хубава от всичките изкуства!
По-жива от картина на Моне, ...
894 1 4

Не ме обарвай!

"Не ме обарвай" - послание властно
прекърши душата и всичко е ясно...
Че има любов безнадеждно повярвал,
докоснах те с обич, не съм те обарвал!
664 1 1

Последно корабче, съдбовно

Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...
933 6 12

Мишчице страхлива

Мишчице страхлива
със опашка сива,
що не идеш във гората,
да не те болят краката?
Тука,във полето, ...
652 1 2

Симетрия

Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
710 1

Земята на щастливите хора

Земята на щастливите хора,
къде е, не мога да спя,
на мама и татко във двора,
я имах и после изтля.
На изток и запад пребродих, ...
686

Отпечатък

Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи -
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.
Може ли времето да спира ...
714 2

В джобчето на мойта душа

Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час ...
1.2K 6

Лятно-светулчено

Ах, как ми е лятно, светулчено
от безвремие дъхът ми замира
лавандулено, ароматно и щурчаво
нощите в спомени слива
А над мен звезди замечтани ...
1.2K 5

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 32

Мери и дядо са пак на морето,
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...
788 2 7

Преди много, много години

И Бог създаде човека,
мъж и жена създаде
всеки със свойта си идентичност,
външна разлика и характер!
След много, много години, ...
1.1K 1 7

Обич

И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
818 1

Писмо

Среднощ ти пиша, раждат се от здрач
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш, ...
1.4K 1 4

Война всегда начинается где-то 🌐

Война всегда начинается где-то,
Но ищет только тебя
Запахом гари, и звуком, и цветом,
Прикосновеньем огня...
Ты… в одиночестве, или с теми, ...
3.3K 3

Графът

В тайнствения полумрак
на малка тясна уличка,
върху ламаринен похлупак
на кофата прастара за боклук,
на пост застанал бе рижият котарак. ...
471

И въпреки всичко…

След всемирния зной,
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре ...
914 3

Майка

В лятната жега, в летния пек
гугутчица сива измътва яйца.
Над хорската глъч и над въздуха лек
гнездото притопля, очаква деца.
От рехави съчки е нейният дом ...
705 1 4

* * *

Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...
851

Моето лято

Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно, ...
2.5K 3 24

Към нищото

Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...
972 2

Kато в стар, измислен филм

Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
610 3 6

Пеперудено щастие

Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...
1.1K 6 14

Косата - назад!

Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...
662 3 13

Смълчаният град

Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома ...
528 2 3

В рамка на „танка“ ведно с „ропалистика“

за радост или
жалост всички глезли са
от мъжка обич
всеотдайна и любов
безкрайна произлезли ...
454

Sidereal Tide XI.II.2019 🇬🇧

Segment from the stream of despair
I see in the dungeons of mind;
For horrors outside I dont care,
No matter the answer I find.
A kiss from a spectre at midnight, ...
1.3K

Под акордите на няколко китари...

Уморени са очите ми да гледат,
В дробовете въздухът ми пари...
Спомени препускат все по-бледи
Под акордите на няколко китари...
Две целувки, допир и усмивка, ...
923 1

Футболни вълнения

Един държи се за главата,
друг превива си краката.
Куцат, плачат, охкат,
ей сега ще грохнат.
До последно не е ясно ...
706 1

Петият хоризонт

Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...
638

***

...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
585 1 2

Изходът

Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
1.3K 8 22

Репей

Небето днес мълчи като кокошка
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа ...
1.3K 3 10

Лято

По перчема му разрошен -
пясъчни следи.
Вдън очите - съдбоносен,
приливът бучи!
Раменете , още крехки - ...
1.8K 7 18