19 962 резултата
Нощува неусетно премаляло,
замаяно, премръзнало от болка,
униние безусто, с премълчана
угроза, с прошка превъзмогната...
с душевна скръб, с нестихващо страдание ...
  520  12 
Погледни във очите на времето
и красивия спомен върни,
не притягай на мислите стремето,
а на воля душата пусни!
Потопи се в реката на чувствата ...
  844  17 
Златни надежди
в златна люлка
душата лелей.
Сребърни струни
с лъчи обилни ...
  496 
Болят нозете от скитане
и трепери гласът ми от плач.
Жадуващи, търсещи, все нанякъде тичаме,
но често попадаме в бездна от страх.
Крием се, бягаме от загадъчни сенки, ...
  762  11 
И пак безсилна през нощта
седя си аз сама, сама...
Тъга обвива ми душата
и в стаята нахлува тишината.
Дали причината е любовта, ...
  454 
Всяко нещо има начало,
всяко нещо си има и край,
но за всяко ново начало
се бориш силно докрай!
И всяко ново начало ...
  772 
Разпиля се животът ми в гарите,
на търпението в нежния хлад.
Изсветлели от търсене дланите,
лягат в теб уморени да спят.
Многоточия в мене заплакаха, ...
  1290  29 
Истините казват - парят и горят,
а лъжите дремят и в сърцата спят.
Неудобни стават хората правдиви,
а лъжците... с фалша си красиви...
Що за опак свят?!? - тревожно питам се аз. ...
  745 
Нощ и нощ, и пак...
Време няма! Не усещам дните...
Облачни луни, мисля си за тях...
Как изчезнаха в мъглите...
  434 
Нетипично профилирана,
на привидното с обвивката
и с присъствие накитена
без клишета лъскави...
С великолепие на синьо ...
  411 
Заставаш ти
на колене сега.
И молиш се
за лъч от светлина.
За малката частица, ...
  463 
родени сме от мрака
на стихващия лъч.
защо терзаем се напразно,
и молим се показно?
какво е нужно на ...
  389 
Блясват шпагите на времето,
накичени с лепкавата кал,
омразата загнездена във стремето
на умиращ порив, нивга не горял.
Човешка мъка, егоистично вълнение, ...
  382 
Има отговори предизвикани...
Задрънчават с простички послания
и с вярно и трептящо вдишване,
на невъзможна и жестока истина...
Даже и на ум не се съпротивяват ...
  1112  12 
Любовта е крехка роза,
отива си за миг.
И в сърцето ми настава
тъжна приказка, забрава.
Сълзите се ронят, ...
  439 
Толкова много търсене.
Безброй възможности.
Една желана...
Пропусната!
Толкова много мислене. ...
  501 
(на Маргарита Василева - враната)
Защита. Спасение.
В небе - крепостта.
Велико прозрение -
печат на скала! ...
  707  10 
видяхте ли
сълзите
на
Морето
  538 
Днес ми е самотно. Сиво е. И даже - неусмихващо.
Студено е. А мислите ми мъртви са... като обесени...
Небето в себе си се е притурило... притискащо...
и лешоядно облаци над утрото са се надвесили.
Изпратих лятото. Замина си. А вятърът изграчи. ...
  1294  34 
Студено е,
щом земята се свие
на кълбо - в ръцете ти
и диша,
диша уморено ...
  940  12 
Провокирано от стиха на Джейни
"Пред трудната любов се коленичи"
Ти плачеш. Чувстваш се предадена
от него, уж приел ти любовта.
Ридаеш във нощта, прокудена, ...
  911  27 
Душата ми е жадна нестинарка,
красиво коленичила в жарта,
танцува смело тя на пепел жарка
и буен огън пали от страстта.
Понася се по огнената сцена ...
  544  19 
Пред трудната любов
се коленичи.
И се мълчи,
като в порутен храм.
Пред нея няма рози, ...
  3197  31 
Планински връх попитали веднъж
от полята на стадата звънците -
на вятъра не се ли сърди, че
го брули и дъждът, а той им рекъл.
- Не, не, аз винаги обърнат съм към слънцето! ...
  750 
Щастлив съм,
когато съм хлъзгав
в борби с негодници.
  537 
(дует с Восъчната Принцеса)
Ако има игра, която съм отхвърлял,
то тя е играта на съдбата ми с мен.
Всички житейски пречки, дошли първи
са причините да се чувствам променен. ...
  442 
Ето, че отново със себе си споря.
Някак раздразнено слушам новини.
Нейде статистици броят живи хора.
Никой не помисля да брои сълзи...
Народецът, беден, попиля водата, ...
  780  13 
Да бъда силна
Как възможно е това,
когато плаче моята душа?
Късно става, а тя продължава
да плаче сама във нощта. ...
  998 
кога изпратихме
тъмнината
да си
почива?
  564 
Привет, очарователен живот!
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете ...
  600 
Душата ми е като стихотворение
от книгата на някой рафт,
потънала в гибелно забвение,
с годините събрала купчина от прах.
Душата ми е стихотворение, ...
  566 
ядосан облак на небето мълнии мята
гръм и вятър къртят от душата ми мазилка
прашинка по прашинка аз изчезвам
там отдето изход няма
и не ще аз бродя пак по таз земя ...
  410 
Умееш ли да изпълниш световете
на космически галактики
с повея на нещо истинско,
да превърнеш неумолимото време
в сияние от звездни празници ...
  570  14 
Надеждите са много...
Вярата - една.
Душата ми се моли
в свята тишина.
Пътеките са много... ...
  1187  46 
Слепецът, който не виждаше,
всъщност... не бе толкова сляп.
Някой само бе захвърлил
във очите му шепа прах.
Но... той бе по-различен. ...
  489  13 
В живота
плачех,
мъчих се,
ревнувах...
Сама решавах ...
  740  19 
В болезнената сила на смъртта
се вкопчих -
прах и суета.
Звездите трепкаха над мен -
това ли е последният им ден?
  376 
Все по-виновно се прокрадвам нощем
на младостта в пътеките зелени -
девичите си плитки връзвам още
и блъска кръв сърдита в млади вени;
в бохчичка свивам голото си детство ...
  880  18 
През пръстите ми пада пясък...
Всяка песъчинка е мечта...
Мечта, която трудно се осъществява...
Или никога не докосва реалността...
И нима „ме лъгаха" приказките, които съм прочела... ...
  597 
Капаците по къщите,
капаците по хората,
мечтите със капаци.
(капани за мечтите)
ПС. А хората живеят ...
  476 
Предложения
: ??:??