19 955 резултата
ЧУДЕСА
... И пак се връщам аз към чудесата.
Какво ли представляват те?
Любовен танц на птици в небесата,
въпрос във поглед на дете... ...
  1238  10 
Превърна ли деня във вяра крепка,
неподвластна на житейските беди?
Направи ли онази първа стъпка,
която от огнения ад ще те спаси?
Разбра ли, че във минало далечно ...
  605  11 
Съдбата на поета
Да можеше поетът да се бори
сам срещу всички греещи очи.
Да можеше неземното да стори,
потънал във тъй земни суети. ...
  559 
>> Не ми ограбвай тишината,
>>
>> нека днес да помълчим.
>>
>> Тихо да надникна в тебе, ...
  640 
  548 
Отвъд пространството и времето
нетленните неща царят.
Извън оковите на бремето
се носи чист и свят - Духът...
Отвъд надеждата и болката ...
  919  30 
Благослов
на Виктор
И нека ти се случи невъзможното.
Животът ти да бъде интересен.
Да не усетиш никога тревогата, ...
  918  10 
Неслучването на нещата е рутинна случка
за некадърниците, за родените каръци
и за онази група безсловесници,
които искат, но не знаят как да си поръчват
премеждия. В добавка към мартинито. ...
  637  10 
Котка - демон,
гледа ме от тъмен ъгъл.
Котка - демон,
със очи блестящи,
взира се в душата. ...
  532 
По ръба на стъклено съзерцание
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.
Хора с маски на хора ...
  578 
Разпети петък
Откупът е толкова велик,
отвори пътя на Светлината,
Бог дари нам Син - свят мъченик,
дано човеку да усетят сетивата! ...
  1299  10 
Самотата на поета
Оплетен в мрежата на мрака,
поетът е объркан, сам.
Душата му не спи, а чака -
и цялата обгърната е в плам. ...
  581 
Но
Черна котка на асфалта.
После - кърваво петно.
Кратък удар. Писък. Жалко.
Хубав бе животът, но... ...
  751  15 
Обичам,
когато обичам.
Не зная
дори, когато желая.
Но знам ...
  814  10 
Усмивките фалшиви и изкуствени
отдавна се превърнаха в гримаси.
До кръв са дланите протрити
от куп излишни запознанства.
Очите - кухи и безжизнени, ...
  1064  11 
Войната на поета
Поетът може да не иска,
но музата го тласка веч'
към яркия и сладък изгрев,
към грозната, ревяща сеч. ...
  505 
Знаеш ли какво е празнота? –
Празнота е да нямаш
Сърце, което да бие,
Душа, която да лети,
Дъх, който да спира ...
  904 
Никога за нищо не е късно.
Да блеснеш или станеш за резил.
Да вържеш възел, после да го скъсаш.
Или да бъдеш с някого по-мил.
Никога за нищо не е късно. ...
  1399  23 
Вярвам, Боже, в Твойта Милост
и Виделина,
в бащинската Ти закрила -
мощна и добра.
В туй, че съм от Теб посята ...
  1119  29 
SOS
Студено и тихо е там, сред пространствата
и вакуумът ледено трака със зъби.
Сами астронавтите връзват си раните
на звездния вятър под тъмния зъбер.
На тежки мълчания сбруята схапана, ...
  650  11 
Отивах си... сама,
случайно или не -
винаги първа.
След себе си
оставях ...
  471 
Отвън има нещо, което
много прилича на мен.
Отблъсква ме със своята омраза.
Кара ме да се чувствам като
първия път, когато бях слаб... ...
  539 
Родината на поета
България, земя на мрачни хора,
на топли и угаснали души.
Земя, измъчвана в умора
от греещи и паднали мечти. ...
  518 
Заплюйте я! Жигосайте я!
Спешно!
Не виждате ли, че е грешна?! Ама...
Хвърлете камъни по нея,
убивайте я бавно и полека, ...
  720  17 
Истината не винаги е толкова бяла.
Тя трябва постоянно да се доказва.
За нея трябва опора, понякога промяна.
Но и границата трябва да се спазва.
Лъжата понякога е добронамерена. ...
  615 
Ний - дребните по дух, те оценяваме
като каприз сезонен и проява
на слънцето, дъжда и вятъра.
И с термометъра те разкрояваме
на зима, пролет, лято или есен, ...
  993  32 
Накарай ме да бъда най-уханната
и най-любвеобилна роза в тази долина.
Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,
но не е все едно дали в саксия, ...
  1104 
Сънувах сън
Сънувах, че съм пеперуда,
разперила с надежда си крила,
над всеки цвят с волна младост,
в лъчи окъпана с искряща радост. ...
  692 
Всичко започна от тук,
ти беше спокойно самотен,
аз бях с очила, странна жена
и романът вече започна.
Лудо влюбени един в друг, ...
  544 
Загубата на една душа
Беше малко момиче.
Тя вървеше по пустото поле,
виждайки бледи силуети на хора,
всъщност беше сама... ...
  806 
Преди да падна, винаги стоя изправен
(харесва ми да гледам от високо).
Когато лъжа се - обичам да повтарям
(така разбирам колко е дълбоко).
Обичам изводи, но мразя да извеждам, ...
  997  23 
Въпросът на поета
О, музо, покажи ми светлината,
която тъй горчиво търся.
Кажи ми - може ли душата
от своите суети да се отърси? ...
  456 
Мото
„Остаряваме бавно,
неусетно почти...”
Недялко Йорданов
„Живейте до насита, ...
  1275  13 
Живея извън себе си -
така, както трябва да бъде.
Подържам всеки стереотип,
за да не се отдалеча,
но вече бях далеч... ...
  607 
Когато нещо много ти е трудно,
когато от него много те боли,
когато те измъчва нощем блудно -
дали изобщо ти е нужно, помисли!
Сега ще ти се види доста чудно. ...
  1826 
Ха, щял да се бори!
Безсмислени изблици на отчаяние.
Щял света да промени, заедно със хората сурови.
Щял нощта да обгърне в светлина.
Жалкото и мъничко човече. ...
  779 
Един плаче, друг се смее,
един знае, друг не умее.
Някой бяга, някой - друг път не знае.
Един иска и може, друг пък нехае.
Един плаче, друг се смее, ...
  1069 
Да си тръгнеш от живота с песен
и да оставиш своята следа,
да проправиш към сърцата
на любимите пътека
и да грееш в тях като звезда, ...
  704  21 
Тъгата на поета
Две сълзи парят на очите светли,
две сълзи, молещи за топлина.
Те появяваха се мимолетно
и гаснеха в покоя на света. ...
  493 
Земята забрадена в черно
извива тръпнеща снага,
отива към постелята наверно,
осеяна със дяволски рога.
Човечество, изкачващо Голгота, ...
  670 
Предложения
: ??:??