19 955 резултата
Човешки мечти,
човешки неволи,
човешки желания,
водят те към егоизма
тъй човешки! ...
  481 
Гуляят на поета
Ще има някога наслада
за малкия, страхлив поет.
В жени и вино – изненада,
намери вечния късмет. ...
  532 
Слънцето умира с малко думи,
вината нежна е и лека - като ден.
Във гръб убивам с лесните куршуми
(и себе си убивам - но пред мен).
В затвор лежах - защото те обичах, ...
  1239  21 
Вземете си цветчета от дъгата,
във мрака те усмивка да ви дават,
когато вън я няма светлината,
те само ще са с вас и ще помагат.
Сложете си и цвете във сърцето, ...
  763  14 
"Vulnerant omnes, ultima necat"*
Часовникът -
отмерва времето
на нашето бързане.
Бързането - ...
  605  10 
Денят прелива от сияние
на две открили се души,
наситен с цветното ухание
на сбъдналите се мечти.
В живота има много смисъл - ...
  1256  14 
Защо обиждате калта?
Нима не знаете, че тя
събира в себе си земя
и дъжд ?!
Защо обиждате калта? ...
  1386 
Без край
Приказка на вечната тъга.
Ода весела в гората…
На тъжно пеещи цветя.
На бурно духащия вятър. ...
  806 
Тичаш. Спънеш се, паднеш.
Огледаш се. Бавно или бързо станеш.
Пак продължаваш да тичаш,
пак играта - и с болка - обичаш.
Животът продължава. ...
  1860 
Мирът на поета
Мъгла и дим, и мрачен хаос -
това е в моето сърце.
Ще бъде тъй, докато влезе в зрялост
душата ми, по-лека от перце. ...
  512 
Като сърфистка по вълни се нося
поела да открия на себе си подобен...
Със слънчеви пръсти, с дух на изчезнал,
сверявам с теб, време, моя часовник.
Ще ти предавам от моята смелост, ...
  569  13 
на дядо Макс
Пътища.
Съдби.
Човеци.
Срещи, разминавания. ...
  503 
На чисто
Миг невнимание...
и бентът на мислите ми се скъса.
Отприщиха се думи премълчани,
страхове насъбрани, ...
  916  23 
Почти равносметка
Аз нямам резервации за рая.
Въобще не бързам да отивам там.
За ада пък, не искам и да зная,
там - в пъкъла, едва ли ще съм сам. ...
  702  10 
Будя се пак
сред толкова лъжи...
Какво става край мен?
Никой не казва какво мисли,
а каквото трябва, ...
  555 
* * *
Щом паяците бурята почувстват,
започват нови мрежи да плетат,
а мрежите им, приказни изкуства,
с кристали влажни ги лепят... ...
  868  19 
Зоват ни "Демони"... И "Нимфи"-
но туй съвсем не е беда,
защото Ние Сме тъй видно
много повЕче от плътта -
Камбани сме, които бият, ...
  806 
Аз долетял съм
от един отвъден свят.
Говоря аз за мойте
раждане и смърт.
Как долетял съм ...
  454 
За моето желание -
светът да стане по-спокоен и красив,
е нужно всеобщото прозрение,
че радостта я има и в живота сив.
Но душата ми гризе едно съмнение, ...
  652 
Сексът на поета
Две пламнали тела едно във друго
намират свойта светлина.
Две трупчета, целувайки се грубо,
не виждат идващата пустота. ...
  719 
Осъдени на обич са душите ни.
Защо живеем още във омраза ?
Пробожда ни жестоко всяка истина.
От болката - рефлекторно се пазим.
Красивите лъжи ги предпочитаме ...
  837  15 
Негови
Овчедушно християнство
не върви в света студен,
то си е ахмак-пишманство
за мозък мътно-заблуден! ...
  435 
***
* * *
Поезийо, о, майчице добра,
ти даваш на многочислените си деца - богоизбрани
твоя кръст до край да носят,
макар че все поетите са неразбрани...
  576 
Самотата не е за слабите хора -
тя е за силните, непобедимите!
Да крачиш, въпреки вътрешната умора -
това е единствено за ненаранимите!
Аз бях слаба! И какво спечелих? ...
  1119  10 
Битката на поета
Със своя демон в битка вкопчен,
той не познаваше света -
трънлив, ехтящ или порочен,
измит в потоп или в сълза. ...
  452 
Мамонично
Който иска да владее света, трябва да владее парите му.
Или да въведе нови правила за ползването им...
Парите движат света
и подържат живота, ...
  427 
Не съм Сократ, не пожелах Ксантипа,
на зарове със Бога не играех.
Не бях котак за чезнеща Алиса,
за договор със дявола нехаех.
Гуинивер не любих Ланселотно, ...
  2918  49 
В плен на пролетното слънце,
със светнали от щастие очи,
обичаме те, наш скъп живот,
силно, както никога преди.
Ще очакваме от теб и днес ...
  651 
Виждаш ли? Това съм аз. Показвам ти всичко, но и нищо.
Защото човек е малък свят,
изпълнен с емоции, чувства, мисли, копнежи.
Той крие в себе си дявола и ангела.
Затова коя съм аз дори вече не знам. ...
  490 
Тя бе даденост за всички нас.
Обичана, ах... колко мразена!
А с поглед равнодушен се плъзна,
по гребените на вълните...
Те, люшнали се... чак до хоризонта. ...
  592 
Виждам смъртта.
Усмихва се на всички ни,
върви наоколо сама.
Без лице, крачи напред.
Поглежда ни бавно ...
  485 
Живот и смърт
Животът ни, не е ли сън мъглив,
който към блатата ни повежда,
не гониме ли вятъра лъжлив,
отекващ глухо в празната надежда?... ...
  1040  23 
По Вълчо Камбуров
Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите
се усмихваш, а утро студено
днес пилее и стряска мечтите. ...
  569 
Може би аз разбрах какво би било -
всяка паднала маска от мен
би ми донесла още от това същество,
което все не може да докосне теб.
Може би знам, какво бе грешно тук - ...
  769 
Кръгът се затваря отново,
а по средата е дълбоката яма,
в която потъваш като късче олово
и изход от дъното сякаш просто няма.
Но винаги кръгът над теб се отваря ...
  680 
Грях ли е...
Чаша обич с глътка поквара.
Чаша болка с глътка обида...
Сълзи... Лед...
Полъх на поквара. ...
  681 
Страданието на поета
Душата на поета помни ясно
за мъки страшни, мрачни дни.
Страданието обаче е прекрасно,
ако в един нов цвят се прероди. ...
  476 
Мои
Не сте от многото, но пак сте много
и малцина сте, но умножавани,
не сте от него, но сте от на Бога,
но като секти заклеймявани! ...
  478 
САМОТА
Самота, ти раждаш болка и смърт в душата,
като жесток кинжал режеш месата
и тялото кървящо не те плаши,
а дълбоките рани те възбуждат към мъст. ...
  776 
Любовта на поета
Поетът музата не спира да ухажва.
Той носи и от земните цветя
и тя, засмяна, стиховете ражда
във неговата пламнала душа. ...
  815 
Предложения
: ??:??