41 778 резултата
Почернен град.
И мигаща червена светлина.
Грозни облаци.
Няколко гарвана.
И безкрайна човешка самота. ...
И мигаща червена светлина.
Грозни облаци.
Няколко гарвана.
И безкрайна човешка самота. ...
504
1
Какво мога ли? Всичко мога -
през дъжд да мина със захарно сърце,
да скоча от високо, без да се замислям,
мъгла да нарисувам само с две ръце.
Но не мога с красиви думи да опиша ...
през дъжд да мина със захарно сърце,
да скоча от високо, без да се замислям,
мъгла да нарисувам само с две ръце.
Но не мога с красиви думи да опиша ...
465
1
666
3
Накъсани спомени в огледални отблясъци.
С недокоснати шепоти се оглеждат в остатъци.
Като преминаващи чайки в полет на тръгване,
безпощадно откраднали мечтите за сбъдване.
Живот ли назаем живях за лакеи от демони? ...
С недокоснати шепоти се оглеждат в остатъци.
Като преминаващи чайки в полет на тръгване,
безпощадно откраднали мечтите за сбъдване.
Живот ли назаем живях за лакеи от демони? ...
737
8
Спомням си всяка дума.
Спомням си всеки нов ден.
Вечно ще помня очите ти,
смеха, всеки твой жест.
Миризмата ти тъй сладка ...
Спомням си всеки нов ден.
Вечно ще помня очите ти,
смеха, всеки твой жест.
Миризмата ти тъй сладка ...
751
2
Напишете ми двойка,
много ви моля!
Потъпчете ми Аз-а
и ме пуснете на воля!
Нещо малко ми липсва, ...
много ви моля!
Потъпчете ми Аз-а
и ме пуснете на воля!
Нещо малко ми липсва, ...
762
10
Какво от туй, че измислен живееш
и аз отдавна едва съществувам.
Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,
играя си с него, а после го стъпквам?
Аз вземам те само, когато си нужен ...
и аз отдавна едва съществувам.
Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,
играя си с него, а после го стъпквам?
Аз вземам те само, когато си нужен ...
483
2
Светът, от дъжд окъпан, свети.
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.
А търси някъде пролука, ...
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.
А търси някъде пролука, ...
641
1
21
но не онзи гръмовен
в планината Синай
който кара да жертвам децата си
не и онзи
зарад когото говоря за вярата ...
в планината Синай
който кара да жертвам децата си
не и онзи
зарад когото говоря за вярата ...
415
6
Изтръпнали от усещане
върховете на пръстите ми,
от страх да не ги променят,
едва докосват клавишите.
А в отговор - посрещане, ...
върховете на пръстите ми,
от страх да не ги променят,
едва докосват клавишите.
А в отговор - посрещане, ...
360
Липсваш ми всеки ден,
Изгарям в лед студен...
Пръстта от мен те отне -
Скръб и жал сърцето ми превзе...
Вкъщи теб те няма, а ...
Изгарям в лед студен...
Пръстта от мен те отне -
Скръб и жал сърцето ми превзе...
Вкъщи теб те няма, а ...
1825
3
Градът, където е морето -
град от самота,
където чайките в небето
са разперили крила...
Място, на което бях самичка на света ...
град от самота,
където чайките в небето
са разперили крила...
Място, на което бях самичка на света ...
560
1
Синя вечер
Сега не искам да говоря много,
по устните ми жегата тупти
и гърлото ми стяга в хватка
здрава ручеят на думи и лъжи. ...
Сега не искам да говоря много,
по устните ми жегата тупти
и гърлото ми стяга в хватка
здрава ручеят на думи и лъжи. ...
671
5
Облечена съм в бяло
и се чувствам красива...
Ефирната ми рокля се люлее
с походката игрива...
А влюбеното ми сърце пее, ...
и се чувствам красива...
Ефирната ми рокля се люлее
с походката игрива...
А влюбеното ми сърце пее, ...
590
2
Посвешавам на сина ми, с обич!
Ден десети,
месец май,
в десет и пет - час съкровен,
получих малък, ...
Ден десети,
месец май,
в десет и пет - час съкровен,
получих малък, ...
8719
44
Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.
И едва се побра некрологът ми ...
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.
И едва се побра некрологът ми ...
1413
1
19
След любовното предателство... отговор
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут. ...
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут. ...
618
15
Денят и нощта са двата крачола
на панталона на Времето.
Навлича го, да не ходи голо,
когато върви през Вселената.
Земята затуй е ту черна, ту бяла - ...
на панталона на Времето.
Навлича го, да не ходи голо,
когато върви през Вселената.
Земята затуй е ту черна, ту бяла - ...
578
14
Защо всеки път, когато кажеш сбогом,
се връщаш за каквото и да е.
И защо зад всяко непознато име мисля,
че виждам точно теб?
Ние никога не продължаваме напред. ...
се връщаш за каквото и да е.
И защо зад всяко непознато име мисля,
че виждам точно теб?
Ние никога не продължаваме напред. ...
496
1
2
Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...
980
17
Танцува страхът
на ръба на спомена
с една плаха мечта…
Тъгата
нежно докосва ...
на ръба на спомена
с една плаха мечта…
Тъгата
нежно докосва ...
745
14
Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.
на Мими
Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели, ...
people always leave.
на Мими
Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели, ...
910
5
Когато пиша, го правя за мен.
Не за литературните критици,
не за да им създавам работа.
Кратък преглед в 38 страници
за седем стиха + заглавието. ...
Не за литературните критици,
не за да им създавам работа.
Кратък преглед в 38 страници
за седем стиха + заглавието. ...
1100
1
Нарамил е утрото
преди работа
с шест езера нанизани в очите
и още толкова мъниста
в джоба на дънките ...
преди работа
с шест езера нанизани в очите
и още толкова мъниста
в джоба на дънките ...
809
18
Толкова
Пожелай меки тъмни кичури!
Разстели ги като килим.
Погали синева над клисури -
нека всичко превърне във дим. ...
Пожелай меки тъмни кичури!
Разстели ги като килим.
Погали синева над клисури -
нека всичко превърне във дим. ...
683
19
Дълго време се лутах тъжна и сама,
дълго време мразех всеки мъж...
Дълго се самоотричах и наказвах,
дълго себе си кълнях...
Много време чужди спомени аз пазех, ...
дълго време мразех всеки мъж...
Дълго се самоотричах и наказвах,
дълго себе си кълнях...
Много време чужди спомени аз пазех, ...
808
Някъде в ръцете ти, любов,
аз забравих всички стари срещи
и молитвата ми стана зов,
а очите ми - горящи свещи.
В мигове, красиви като цвят ...
аз забравих всички стари срещи
и молитвата ми стана зов,
а очите ми - горящи свещи.
В мигове, красиви като цвят ...
640
22
Важните неща?! -
доверие и топлота...
Протегната ръка
в миг на самота...
Силно рамо, ...
доверие и топлота...
Протегната ръка
в миг на самота...
Силно рамо, ...
505
5
Ако можех времето
назад да върна,
дали пътя тъмен отново
щях да избера.
Чувства, милост, всичко ...
назад да върна,
дали пътя тъмен отново
щях да избера.
Чувства, милост, всичко ...
665
Докосни ме, мечта,
като първия полет на птица,
като песен забравена,
като ехо далечно
в нощта... ...
като първия полет на птица,
като песен забравена,
като ехо далечно
в нощта... ...
718
2
11
Знаеш, че понякога греша,
че не обичам правилата.
Че часовника не си следя,
че понякога заспивам със зората.
Знаеш, че обичам всичко синьо ...
че не обичам правилата.
Че часовника не си следя,
че понякога заспивам със зората.
Знаеш, че обичам всичко синьо ...
548
6
Ще те открия ли сред хилядите сенки,
видение на моите мечти?!
Ти - мой сподавен стон,
ти -моя болка,
ще спре ли слънце ...
видение на моите мечти?!
Ти - мой сподавен стон,
ти -моя болка,
ще спре ли слънце ...
463
7
Нощ
Безсмислени мисли под пълна луна,
безпътни въздишки по обич една.
Милиарди ситни звездици - вред красота.
Луната обгърната в мрака, а тя в самота… ...
Безсмислени мисли под пълна луна,
безпътни въздишки по обич една.
Милиарди ситни звездици - вред красота.
Луната обгърната в мрака, а тя в самота… ...
642
1
4
Приказка нашепваш ми сега,
приказка със стари имена,
приказка за нова красота...
Пред мене се извива път
и отново ме зове светът, ...
приказка със стари имена,
приказка за нова красота...
Пред мене се извива път
и отново ме зове светът, ...
452
4
Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне ...
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне ...
719
12
До изгрева ще се отвърнеш три пъти от мен
и първите петли ще ме изплачат,
защото трийсет сребърни луни
е струвала цената на палача.
До сутринта аз вече ще съм дан, ...
и първите петли ще ме изплачат,
защото трийсет сребърни луни
е струвала цената на палача.
До сутринта аз вече ще съм дан, ...
633
13
Те, стихчетата, са на път.
Когато дойдат, ще ги кажа.
По-дълго нека повървят,
Да се отъркат ó пейзажа.
Аз повечето си ги знам, ...
Когато дойдат, ще ги кажа.
По-дълго нека повървят,
Да се отъркат ó пейзажа.
Аз повечето си ги знам, ...
621
14
Сънища
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца. ...
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца. ...
733
19
Разпилей ме
Днес беше краят!
Реших! Ще се махна!
От тебе,
от себе си, ...
Днес беше краят!
Реших! Ще се махна!
От тебе,
от себе си, ...
651
7
Във мене бавно взира се сънят
и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”
И тъй, напук на лудостта,
животът в мене бавничко замира.
Поемам дъх, отпускам се полека. ...
и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”
И тъй, напук на лудостта,
животът в мене бавничко замира.
Поемам дъх, отпускам се полека. ...
987
25
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
