kasius
390 results
В основата на тези драматични събития, са залегнали изключително мотиви от болната фантазия на автора. Главните герои са измислени - следователно, недостоверни! :-)
Но тъй като "новелата" е с отворен край, авторът обещава на измислените си герои, че ако го вдъхновят отново - ще ги направи звезди в с ...
  780 
Лежа си на кревата
и си смучкам,
цигара сладко –
синакав дим
се стеле, ...
  718 
Аз, имам хиляди лица.
И хиляди надежди имам –
пулсират в мене сто сърца
и мисли, рой, неуловими.
Блуждая – ...
  602 
Действията, героите и събитията, развивщи се в това игрално творение, са абсолютно измислени и нямат никаква връзка с действителността.
Съвпадението на имена и герои с действително съществуващи лица, е абсолютно случайно. ;-)
В един бостан, обран,
от лишеи обръгнат.
Обрасъл в плевели ...
  831 
Гледам – дърво.
Разклонено и чепато –
простряло към небето ръце,
пречупени в щастие...
Миг от живота – ...
  569 
Пътят, е далечен.
Пътят, е дълъг –
за някои, дори,
е безкраен.
За мен – ...
  541 
Те, времената, менят се.
Mеним се и ние със тях.
Един остарява –
друг ражда се
с мечтата, ...
  580 
Когато погледнеш назад
и видиш, че всичко е свършило –
прескочил си някакъв трап
и срещнал си своето съмнало,
прозрял си безмерното Аз, ...
  620 
По тревата следите оставят,
дири черни, от кален чепик...
Няма никакви схлупени тайни.
Няма никакъв таен език,
неразбран от човешката същност, ...
  551 
По небето облаци бягат.
Тичат, пеят за свои неща,
Имат свои звезди,
своя сага – може би,
даже и своя земя. ...
  590 
На онзи бряг, той се изправи
и викна ми:
- Елa при мен !
А аз, стоях на моя остров
и гледах го – ...
  709 
Животът, е една безмислица.
Не мислите ли тъй и вие?
Животът, не е гола истина,
общуваща със нас на Вие.
Животът, не е просто жанр, ...
  507 
По повод "Ад" на Данте Алигери.
Над бездната, се носи смрад.
От нея, блика тъмен огън.
Разпуква се земята в опън,
а в пукнатото – смъртен страх. ...
  570 
На Пеньо Пенев
Безумие и крах –
Апокалипсис в действие.
Бездействие от страх –
кощунствено плебейство. ...
  615 
Бледнеят небесата –
в тъмнината
на небосклона искам
да се потопя,
за да изплувам ...
  581 
Забъркаш ли отровата – изпий я,
докато ври смърдящата и плът,
тъй жадна да обрича всичко живо,
което пъпли по наземният си път!
Забъркаш ли отровата – плисни я ...
  572 
В килията отеква тишината –
позната.
Непозната в рутината
на времето,
разтваря се съдбата, ...
  475 
Понякога се питам безучатно,
какъв човек съм – за да извиня,
безбройните причастия пристрастни,
поднесени към моята душа.
Понякога се питам, без да искам – ...
  530 
Днес се срещнах аз със теб
и веднага го разбрах –
хей, момиче сладко
в тебе влюбен, вече бях.
Този огън ме гори, ...
  712 
На тази земя, два свята светуват.
И двата, са крайно неясни за мен –
реалната истина, стиска ме грубо,
ала мечтите, държат ме във плен.
На вид са нещата ...
  593 
След тежък сън,
душата ми се буди –
унило слънце
капе над света,
а в шепите му, ...
  466 
Ако от дявола и бога
аз се скрия,
дълбоко
и зад четири стени,
опъна здрава тел, ...
  750 
До небето и обратно,
бяла стълбичка реди се –
поетажно, поетапно,
съградена там,
виси си. ...
  898 
Когато сънен вятъра шепти
и ражда закъсняло утро –
сред толкова зключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука чак, ...
  587 
Изкачих се малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето
и рекох си:
Ето! ...
  554 
Така трябва –
казват отгоре.
Така трябва –
повтарям и аз.
А другия – ...
  642 
Тази нощ не е обикновенна –
в къдриците и тъмен облак лази...
Луната в път лъчите си превръща,
по който вие своите талази,
мъглата на бушуващата Есен – ...
  644 
Ръката ми,
е цялата в червено –
кръвта по нея,
стича се без шум...
Не е всевечно ...
  559 
Самотен съм ...
Но, грях ли е това,
да бъдеш сам
и да преливаш
в щедрост, ...
  589 
1.
Не искам да ме разкъсват на части,
безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие
и да ме смучат също, не искам, ...
  555 
Реших, да пея тази нощ
на твоя праг –
о, Мариана!
Очите ти, са остър нож –
сърцето ми, ...
  627 
- Любов – за тебе,
кой ли не е писал?
Любов – за тебе,
кой ли не е мислил?
Коя си ти? ...
  793  12 
Есента си капе в унил листопад.
Няма златни паради – умират мечтите,
като листове сиви сред лихата смрад,
на размекнала тиня и корени сити.
Дървета и корени – проза и стих. ...
  626 
Животът, е хазарт
и аз, играя.
И ти играеш.
Пък и той...
И те. ...
  641 
Когато някой бог умре
и на Земята
възкръсне с вик,
разтърсващ тишината –
обиденото щастие ...
  633 
От тук, до края на света
и от земята до небето,
дели ни само вечността,
разцъфнала в небитието.
На длан заложиш ли, ...
  580 
1.
Ако ми е толкова трудно да дишам,
че не мога и вик да отроня –
тогава, има ли някакъв смисъл,
да гоня в съня си, безброй вихрогони? ...
  617 
Море от облаци –
върхът,
е остров сред море.
И всичко туй,
е горе... ...
  1004 
Върховна богиньо!
Царице –
на всички богове
олимпийски!
Блажена жено ...
  583 
Кронион –
татко всесилен,
дълбокопочтени!
Сред боговете
най-бог – ...
  647 
Random works
: ??:??