kasius
390 results
Сърцето ми, е камък.
Душата ми, е лед.
Очите ми, са пламък.
Ръката - пистолет.
Аз нямам дом и щастие, ...
  522 
Покълнах
и поникнах сред живота -
разцъфнах в цвят
и покласих,
натрупах във сърцето си ...
  486 
- Любима моя!
Мила моя!
Ти, песен на сърцето ми остана.
Сърце на песните ми,
е снагата твоя - ...
  726 
- О, Шкафе!
Ти,
който от сутрин до вечер,
ми служеше предано.
Ти, ...
  632  17 
- Хей!
Виж навън,
как нощта се спуска бавно
и настъпва мрак!
Чуй! ...
  1163 
Душата ми, е пълна със тъга.
Душата ми, прелива от надежда.
Ранена вехне в скръб и самота -
към чашата, ръката ми поглежда.
Блуждая в бара - дим и пустота... ...
  701  16 
Ти си моя спомен -
моята съдба.
Ти си мойта болка,
люта и тъга.
Аз живях със тебе - ...
  606 
Аз пуша си -
от сутрин,
чак до мрак.
Аз пуша си -
очите ми не мигат. ...
  607 
Изглежда в пътя ми, така е начертано,
че кармата ми, вечно да съм сам,
ще бъде с мене непрестанно,
когато съм и трезвен, и пиян.
Какво ми има - ...
  670  10 
Роза си ти -
роза от спомен.
Мечтите ти -
пъпка на вечен живот.
Ще минат години... ...
  633 
Аз дадох ликът си, на тебе -
дарих ти със него сърцето си.
Почувствах се гол, като бебе,
което поемаш в ръцете си.
Останах, така беззащитен - ...
  458 
От мрака се ражда, далеч, светлина -
звезда ли това е или съдба?
Звездата, е казват, човешка душа,
когато угасне - настъпва нощта.
Ликът ти, пред мене в съня ми блести. ...
  540 
Глас в нощта -
глас за прошка.
Глас - молба.
Глас -
шепот на сън. ...
  488 
Жените, са суетни същества.
Не зная, как започнах отначало -
бездомник бях красив,
но, без пара
се скитах, ...
  638 
Понеже всякое начало,
създава се от зло
и от добро,
когато Бог направи от човека тяло,
премахвайки едното му ребро ...
  1104 
Когато пролетта разцъфва
и кукувица нейде кука,
а зимата далеч отстъпва -
тогава, нека ти не пука!
Когато вятъра в душата, ...
  1441 
На земята -
нищо ново.
На земята -
дяволска скука.
Хора тъжни - ...
  765 
Не зная, защо на земята живея.
Не зная, какво е било, по-напред.
Не зная, защо ме наричат злодея.
Но зная, че съм, уви, "людоед".
Годините, някак бавно минават. ...
  589 
Живота, е безумна патардия,
кой, както може, се оправя -
един, е дявол, друг пък, е месия,
а трети, като папагал повтаря.
Не ми е работа, да съдя обществото, ...
  525 
Всеки, има броени секунди,
да отпие, от своето щастие -
като капки сълзи, неразумни,
съхранили светото причастие,
на пустини от страсти, пребродени ...
  532 
Има хора, най-различни.
Всеки, своя път кове.
Някои, са безразлични,
към живота, въобще.
Други пък в душата страдат, ...
  631 
Грозни хора.
Грозно време -
в грозни дни
и в грозен век.
Когато дяволът не дреме, ...
  657 
Дрога, дрога
и свободна плът.
Близо някак си, до Бога,
ала все не виждаш път.
Мечти, мечти - ...
  860 
Парите са единственото нещо,
което истински съм имал -
без тях в сърцето ми горещо,
отдавна огънят, да е изстинал.
Без тях, на улицата дива, ...
  569 
По пътя в локвите водата неспокойна,
шуми под капките на падащия дъжд.
А слънцето с усмивка непристойна,
като девица любопитна, топла, знойна,
отблъскваща ухажване на мъж, ...
  551 
Щурат се, като луди мравки,
мислите прашни със свойте зрънца
и разбъркани внасят поправки
в конституцията на мойта душа.
Стаята - тъмна. ...
  475 
Недовършен проект.
В нощта зловеща, моя пъклен взор,
прокрадва се, край вашите врати
и с тежкото зловоние на пор,
безплътна сянката ми в дворове пълзи. ...
  572 
I
На мрачната нощ в тъмнината,
роди се безименна дата -
без цифра,
без знак на небето. ...
  637 
Докато блясък,
още се таи в очите ми,
от младост буйна,
дива -
аз искам, ...
  706 
Братко, братко -
млад и зелен!
Ти днес имаш,
ден рожден.
Извинявай, ...
  564 
Стилът на стихотворението
е заемка от "На прощаване"
на ХР. Ботев.
Радвай се майко и не тъжи,
че станах аз гурбетчия - ...
  713 
Стилът на стихотворението
е заемка от "Моята молитва"
на Хр. Ботев"!
Мъко, мъко, моя мъко...
Мъко, мъкичко моя! ...
  493 
Нощта е минала
и утрото настъпва -
захвърлена бутилка
в стаята лежи...
Машина забръмчи навън, ...
  551 
Имало едно време,
едно извънземно...
Едно същество,
съвсем несъразмерно,
което от галактика. ...
  640 
Аз израствам
всеки ден, по малко.
Аз израствам
и виждам света.
Аз израствам, ...
  700 
Спокойна нощ –
недей си отива!
Не искам деня,
да настъпи сега!
Спокойна нощ – ...
  1805 
I
Тежко ми е, на душата –
пия водка без салата.
Сън очите ми не лови,
a пък мисълта, се рови ...
  603 
Отмина ден и както всички други,
донесе ми позната самота.
Далече зимните, студени вюги,
отлитнаха – настъпва пролетта.
Пропей синигер, клонки се полюшват – ...
  520 
Гори, гори –
не спира.
Тупти, тупти –
без мира.
Тежи, тежи – ...
  681 
При хубав ден след дълга зима,
човек, пък бил той млад и стар –
щом някой лев във джоба има,
решава да отиде на пазар.
И аз увличам се от страст такава – ...
  641 
Random works
: ??:??