kasius
390 results
В Италия туй стана –
папата със тежка рана,
(бе прострелян за беда,
от атентатора Агджа)
легна в болнично легло... ...
  493 
Всеки си има гледна точка.
Всеки си има свой мироглед.
За един светът, е кръгла топка,
а за друг – студено парче лед.
За бакалин, светът е прекрасен – ...
  902  12 
Минава бързия поток на времето,
покрай главите ни, като стрела,
а ние здраво вкопчени във стремето,
на нашия живот – препускаме сега.
Препускат с нас и нашите амбиции. ...
  1488  21 
Ще светна лампата,
та в светлина
очите твои
в стаята да видя,
обляни в сълзи ...
  742  10 
Районния ни прокурор –
в портфейла си
без пукната стотинака,
се впрегна да ме черни
в яд и зор, ...
  806 
1
Дъжд капе,
вали –
нощ.
Пияници махат... ...
  705 
По последната капка,
чашата ми настървено
протестираше,
към бутилката водка -
обсебила толкова много, ...
  525 
Пред отчето ще се покая:
- О, грешен, Отче съм -
прости!
Изтърколиха се годините
в безкрая, ...
  1249 
Щом отворят вратите за нас,
ще ни погнат объркани пътища...
Ех, амнистия –
с лудата страст
на живота, ...
  838 
Ей, на!
Пред теб се кръстя, Отче!
В Бог вярвам
и пред него аз съм чист!
Какво ченгелите ...
  599 
Есен тъжна -
моля те прости!
Грешен много съм -
не ме съди!
Бях на топло, ...
  611 
На С.
Пилее безумния вятър жълти листа,
кръжащи отнася ги нейде далече –
в прозореца твой не гори светлина...
Това означава ли, че няма те вече? ...
  713  10 
Това стихотворение не е мое. То е на чичо ми,
поетът Атанас Митев. Публикувам го в негова памет
за да могат младите автори да се докоснат и до малко
известна поезия от далечното минало, която не присъства
в интернет. (1952г.) ...
  839  10 
С това стихотворение Ви казвам
"довиждане", за неопределен период
от време.
Ще бъде ден, когато всички хора,
ще изградят у себе си простора ...
  732 
Издебнал те зад някой ъгъл
или причакал те напред,
наточил свойте остри зъби
или в ръцете с пистолет,
стои непоклатим, коварен, ...
  646 
Едно, е сигурно и ясно,
за този свят, от някои презрян –
днес няма ни единствен рицар,
да язди гордо своя Росинант.
Днес няма рицари, защото ...
  624 
Настъпва утрото.
Започва делник.
Разсънена,
полека суета
набира сили – ...
  620 
- Ти, знаеш ли го –
бронзовия мъж?
Отишъл си е.
Бог да го прости!
Накълцан го намерили ...
  608 
Събрали сме се, весела тълпа –
пред „психото” и бъбрим си…
Студенти – на практика...
Тематика сега,
ще имаме с експерименти. ...
  727 
Стърчат високи сиви сгради.
Боботят шумни автостради.
Отмерва шест над бял площад,
часовника...
И в този град, ...
  634 
Лежиш отпуснала глава,
на измореното ми рамо –
мълчиш изпаднала в нега,
потрепват устните ти, само.
Протегнал своята ръка, ...
  648 
Ти тръгна на друга страна.
Обърна глава и замина далече –
последния мирис от твойта коса,
увяхана там, до нежното цвете.
Но, помниш ли цветето? ...
  561 
На път за Милеви скали,
залутан между Рила и Родопите,
изкакачвам гъсти борови гори
в усоето, объркал маркировките.
Пътека изведнъж налучквам тук, ...
  750 
На Пеньо Пенев
“Изгори за да светиш”
със буйния пламък,
на душата –
събрала ветровете в сърцето! ...
  3325 
I
Нощта загръща в тъмна роба,
контурите на морната земя
и ражда изпод черната утроба,
звезда далечна с бледа светлина. ...
  565 
Пътува влак
и в бесен бяг,
отмерват колелата,
такт.
И този влак ...
  529 
Обсипа асфалта с мокри целувки,
от хиляди капчици, вихрено-луди.
Игра по прозореца танц, без преструвки...
Заспалата нощ с тих ромон събуди.
А после подхвана някаква приказка – ...
  2694 
Вълните стенят под мъглата,
обвити в плътна пелена –
превръщат в хълмове водата,
целуват с леден дъх, брега.
Нощта извира от морето – ...
  581 
Когато някой ден
за мен,
камбаните ударят
в звън последен,
на изпроводяк – ...
  705 
Безлюден бряг – вълни шумят,
скали побити в златен пясък...
И само чайки вред летят,
огласяйки морето с крясък.
Тук, стъпки някой е забравил – ...
  625 
Замира в шепот галещия вятър.
Угасват багри в клюмнали жита.
Аз пея с глас, но тишината,
запълва ъглите на моята душа.
Забравен залез. ...
  976 
Той броди все,
по пътища безкрайни.
Заплита се
в косите ни –
без свян... ...
  657 
Безбрежие –
миг пропит от дъх
на разцъфтели праскови
и знойна плът...
Далечен спомен, ...
  841 
Нощта разкрива ни,
разкоша си –
звездите сякаш на парад,
като далечни малки глобуси,
сияят, над озъбения град. ...
  630 
По пътя тръгвам –
по пътят далечен...
По пътя,
който нанякъде води –
простора ще търся ...
  743 
От шапката войнишка
падна петолъчката –
политна,
като пламъче червено,
събрало милионите зрънца ...
  562 
Студът,
когато свие...
Снегът,
когато пада...
Когато куче вие ...
  530 
Животa си –
забързан и унесен,
живеем ний,
като на сън...
Bез цел вървим ...
  601 
На снега,
свършват всички надежди –
там...
Tам на белия сняг.
Но, ...
  530 
В живота всичко отминава.
Животът е, като река.
Но ако мен, ме чака слава –
то, нека туй да е, сега!
Ако за нещо съжалявам, ...
  598 
Random works
: ??:??