kasius
387 results
Тази нощ, не е обикновена.
В къдриците и, тъмен облак лази.
Луната - в път лъчите си превръща,
по който вие своите талази,
мъглата на бушуващата есен. ...
  652 
Така трябва - казват отгоре.
Така трябва - повтарям и аз.
А другия, който е още по-долу,
запява, разбира се -
в същия глас.
  567 
Ръката ми, е цялата в червено -
кръвта по нея стича се, без шум...
Не е всевечно бъдещето, тленно -
един ли е завършил със куршум?
Пътеките чертае тротоара - ...
  531 
Самотен съм.
Но, грях ли е, това -
да бъдеш сам
и да преливаш в щедрост,
когато тъмноликата луна ...
  477 
I
Не искам, да ме разкъсват на части безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие...
И да ме смучат, също, не искам - мошеници.
Не искам да бъда ни горе, ни долу. ...
  502 
Реших да пея тази нощ,
на твоя праг...
- O , Мариана!
Очите ти са остър нож -
сърцето ми, сега, е рана ...
  558 
24.09.1989г.
Есента си капе
в унил листопад.
Няма златни паради...
Умират мечтите, ...
  509 
14.01.1990г.
Животът, е хазарт...
И аз, играя.
И ти играеш.
Пък и той. ...
  589 
10.11.1989г.
Когато някой бог умре
и на земята
възкръсне вик,
разтърсващ тишината - ...
  563 
От тук до края на света
и от земята до небето,
дели ни само вечността,
разцъфнала в небитието.
На длан заложиш ли, човеко ...
  508 
I
Ако ми е толкова трудно да дишам,
че не мога и вик да отроня -
тогава, има ли някакъв смисъл,
да гоня в съня си, безброй вихрогони? ...
  544 
Море от облаци -
върхът,
е остров сред море.
И всичко туй,
е горе. ...
  544 
02.01.1988г.
I
Живота ми, е моя земен дял.
Все още се надявам, да живея,
тъй, както не е Господ начертал, ...
  596 
1989г.
Един етюд и недопята песен - съдби на кръстопът.
Възражда се народ, сред плесен и търси своя светъл път.
По улиците и площадите - над сивите бетонни сгради,
над покривите и балконите, разтърсвани от канонади, ...
  481 
1989г.
Гореща зима, пали с топъл дъх снега и стапя се покоя.
Горещо време - след застоя пръст, ухае с пламъка, на зноя.
И топло е - в сърцата ни гори надежда, като адски камък...
И сякаш, допотопните мъгли, не са били до вчера замък, ...
  544 
На подп. Виктор Стоянов
Кой не знае, Вичо войвода?
Кой не е слушал, за него -
фатмак ли във механата,
"калпак" ли с твърда заплата ...
  558 
Отворен прозорец...
И стая...
И ъгъл -
пропит с тишина.,,
В леглото, ...
  451 
Земята се изтръгва от калта -
попили хоризонтите и мъка,
покапват в скръб
и слива се пръстта
с небето, ...
  486 
По дюните лети,
лети -
не спира,
обвита в прах
и реактивен дим, ...
  742  10 
Седиме ние двама с теб,
пред "шибаното" КПП-е.
Ти, член на БНА оставаш,
а аз, съм в уволнение.
Мълчиш отчаяно сега, ...
  1646 
"- О, времена! О, хора!"
О, понятия!
Не вярвам, нито в Господ -
ни в разпятия...
Не вярвам в идеали ...
  593 
Дълбоко, дълбоко -
под пластове земни...
Дълбоко, дълбоко -
под угари черни...
Надоле - под истини ...
  477 
И ето -
този ден умря,
забързан в своя път.
Нощта припряна е -
не чака. ...
  499 
1.1. В началото, бе само тишината -
изтръпнала, застинала в предсмъртен вик
и само Бог летеше над водата,
духът му нямаше ни плът, ни лик.
1.2. В средата, се изправяше стената, ...
  516 
Аз, Сивия, живея в този свят.
Дълбая в дните - в ситата досада...
Разяжда ме ръждата на омразата
и завистта души ме в своя яд.
Доволен съм, от новите си дрехи. ...
  1590 
На вековете,
вековете им не стигат -
да бъдат векове.
На хората,
живота им не стига - ...
  647 
I
На мене, ми е толкова едно,
проклето
и противно, като в стая
в която кал човешките крака, ...
  528 
Аз искам светлина
сред мрак и пустота -
аз искам светлина
и огнени лъчи!
Но, моя светъл взор ...
  587 
Сънувах сън -
над върховете,
на синя планина летях.
Бях птица -
бях орел ...
  636 
Родих се аз,
сред мрак и пустота -
бях роб на суета,
ала сега, не съм.
Родих се аз - ...
  608 
Кове се нов свят -
железен, метален.
Свят по-суров,
сив и зловещ.
Животът ...
  547 
Съдира се светът да се разплува.
Животът си тече безумно сит.
И както мръсотията изплува,
разваляйки безупречния вид
на езерото - ...
  511 
Искаш ли, да ти разкажа нещо,
за което утре няма да си спомниш?
Една приказка, за бъдещето зловещо.
За морето от сълзи, които ще рониш,
когато това, което било е, ...
  479 
Във ъгъла съм седнал
и редя.
Нареждам картите -
нали съм комарджия.
Спатии, купи, ...
  500 
Във чашата аз виждам, своя лик -
подпухнали, очите плуват сред ракия,
носът се червенее, а в душата вик,
разбутва, насъбрана мръсотия:
Алкохолик! ...
  661 
Нощта се спуска тихо, над града -
от дупката си, бавно се измъквам,
обичам аз, непозволените неща
и хоби ми е, да отмъквам.
Тъмата, е защитния ми плащ - ...
  565 
И моята съдба не е приятна -
играта, е безмилостна и тук...
Човешката душа е необятна,
но в ъглите и трупа се, боклук.
Живях невесело. ...
  508 
Сърцето ми, е камък.
Душата ми, е лед.
Очите ми, са пламък.
Ръката - пистолет.
Аз нямам дом и щастие, ...
  492 
Покълнах
и поникнах сред живота -
разцъфнах в цвят
и покласих,
натрупах във сърцето си ...
  448 
- Любима моя!
Мила моя!
Ти, песен на сърцето ми остана.
Сърце на песните ми,
е снагата твоя - ...
  687 
Random works
: ??:??