without_a_definition (Мария Василева) - Works

Счупени орбити 🇧🇬

Макрокосмос в епруветка
се разля ембрионално в мен.
Зародишно вдишвам вселена
и на умиране плюя свят.
Звезди пулсират в клетки, ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-22T10:15:33+03:00 1.7K 15

Обеззеленяване 🇧🇬

Лятото си тръгна уморено от лицето ми
преди да ме настигне подранила есен.
И пролет също не успя да ми се случи
под зимно одимените ми мигли.
Есента увяхва с калните си пръсти ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-19T09:56:05+03:00 639 10

Момичето, което... 🇧🇬

Момичето, което не искаше да бъде жена,
излезе на среща със своята невинност.
Пристигна навреме с развързани кецове
и седна в края на пейката (до кошчето).
Момичето, което не можеше да бъде жена, ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-16T10:49:56+03:00 870 12

В затъмнение 🇧🇬

Хартиено небе,
омачкано от облаци
се извалява в мен
с капки от мастило.
А нощем локвите, ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-15T11:39:11+03:00 708 8

Пунктирани линии 🇧🇬

Пунктирани линии.
Веднага ми замирисва на асфалт
и ме обсаждат мантинели.
Но тези линии не винаги са линии,
защото получават ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-12T14:01:39+03:00 1.5K 10

Тя има всичко 🇧🇬

Тя няма очи.
Има две слънчогледови семки,
увити в найлон,
за да не си надраска клепачите.
И никой досега ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-11T11:21:22+03:00 820 8

Оранжево 🇧🇬

Крушката в банята пак изгоря.
Мисля да я сменя с портокал.
Плочките също ме дразнят.
Сини като следи от насилие
и напръскани с релефно бяло... ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-09T14:58:32+03:00 685 8

В търсене на изгубената реалност 🇧🇬

Мария, Мария,
къде си изгуби
пак реалността,
Мария?
Я отвори онова ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-08T11:57:49+03:00 666 7

Чревоугодничество 🇧🇬

Уморих се от пълнолуния,
когато луната е просто палачинка,
залепнала върху мухлясал таван.
Обърни се на другата страна.
Не ти. Луната имах предвид. ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-02T08:56:47+03:00 776 8

Три епизода събуждане 🇧🇬

Събудих се сама.
Само аз и главоболието
лежим до стената.
И не съм отпечатана
върху ничие лице, ...

without_a_definition

Poetry

2007-10-01T09:58:38+03:00 687 6

Нещо като сутрин 🇧🇬

Под табуретката
зад чорапите ти,
май че остана
нещо от снощи.
А, не си го видял. ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-29T15:08:22+03:00 606 3

Урок по взаимност 🇧🇬

Ще те науча да правиш разлика
между прозорците
и огледалата. Навреме.
Ще се науча да те забравям,
докато абстинентно ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-27T10:13:23+03:00 874 8

Чувства под редакция 🇧🇬

Осмелих се да те препрочета. Дори още по-бавно.
Без да се смущавам от разкъсващото ме сричане
и без да се крия зад речници от загадките в теб.
Кой така бездарно те редактира в мое отсъствие?
Изкуших се да те отворя на произволна страница. ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-26T15:26:11+03:00 624 7

Опит за хайку 🇧🇬

Парченца луна.
Отражение на залез.
Сглобих си слънце.
***
Пушек от комин ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-19T09:17:04+03:00 644 6

Пак...решетъчна 🇧🇬

Утрешен епизод
от закъснял живот
пълзи
(изнемощяло)
към екрана ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-18T16:06:22+03:00 555 4

Една спирка по-близо до Бог 🇧🇬

В тази мотриса
се качваме
щастливо разплакани,
освен кувиозно подранилите
и свикнали с тясното. ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-14T20:04:57+03:00 756 6

Безогледалност 🇧🇬

Ловуващи зеници
преследват
зрителните измами.
Строшени лица
кървят ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-12T12:19:20+03:00 659 4

Кратери 🇧🇬

Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.
Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.
И от замръзналите през нощта, ослепели очи
потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.
Под руините на всичко, неизказано между нас ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-05T14:48:24+03:00 703 3

Предсказание за несбъдване 🇧🇬

Керамично съм те обходила по липсващите части
на сглобената набързо от мен представа за теб.
Въжено съм те преследвала през всички детайли,
които някога са запълвали моите зейнали пробойни.
Мълчах. Преговарях. Крещях. Раждах. Самоубивах. ...

without_a_definition

Poetry

2007-09-03T16:02:59+03:00 803 9

ЗаБрава 🇧🇬

Вратите обезглавиха своите ключалки,
за да се предпазят от стържещото в тях ръждясване
И се превърнаха в правоъгълна проекция на силуетите,
които някога са преминавали през тях.
Но геометрията се оказа недостатъчна ...

without_a_definition

Poetry

2007-08-31T00:27:25+03:00 633 1

На живо от мястото, където животът не се случва 🇧🇬

Скъсани афиши и увехнали цветя в гримьорната.
Аплодисментите от снощи днес звучат пресилено.
Декорите овехтяват, заставени да са съпричастни.
Репликите ще стърчат утре от устите на аматьори.
Не ми достига артистичност, затова играя себе си. ...

without_a_definition

Poetry

2007-08-21T12:04:39+03:00 741 5

Невъзможна еволюция 🇧🇬

Изчакай, докато стане време за поне още едно обичане,
загледан в моя прозорец.
Но недей да хвърляш тъмно по него,
защото стряскаш задрямалата в мен светлина.
Ще те пусна в моята стая, само ако обещаеш, ...

without_a_definition

Poetry

2007-08-14T12:03:59+03:00 665 3

На изток от Голгота 🇧🇬

Височината на пиедесталите се измерва в прикриване.
Зад лъскавия целофан всички мечтаем за разопаковане.
Докато придобиваме разни форми, пилеем съдържание.
А страхът да не бъдем омачкани напълно ни деформира.
Протягаме празните ръце, изтръпнали от недокосване. ...

without_a_definition

Poetry

2007-08-10T13:13:18+03:00 651 3

Дисекция на моето аз 🇧🇬

Вътре в мен е безкрайно, но няма място за реалност.
Във вените ми тече страх, понякога се съсирва любов.
Вдишвам съшити обещания, издишвам разпорени думи.
А болката е моето наказание за неправилно обичане.
В моето време миговете са съблечени от часовниците. ...

without_a_definition

Poetry

2007-08-08T15:06:11+03:00 599 1

Силуетна 🇧🇬

Да ти разкажа ли за другата страна на луната?
Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.
Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.
И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.
Да те заведа ли на разходка до любимото си място? ...

without_a_definition

Poetry

2007-07-26T15:59:42+03:00 658 4

Седемте безсмъртни гряха 🇧🇬

Горделивостта има навика
да ме посещава извънредно
в моменти, когато удавника
е моето превъплъщение поредно.
Алчност мога да изпитвам само ...

without_a_definition

Poetry

2007-07-24T09:12:05+03:00 723 6

До болка познато 🇧🇬

Не ме търси зад ъгъла.
Аз крия се сред хората.
Ще ме познаеш лесно.
Аз нося само мислите си.
Ще поискаш повече. ...

without_a_definition

Poetry

2007-07-23T12:10:06+03:00 792 6

Междубуквие 🇧🇬

Стерилно бели полета и успоредни редове
приютяват черното на моя безпорядък.
В думите си вплитам чужди гласове,
осакатени сетива и душевен припадък.
Смачкани листове и задраскани фрази ...

without_a_definition

Poetry

2007-07-20T13:39:35+03:00 685 2

Вместо извинение 🇧🇬

Катранена съм сутрин. Но само понякога.
Хора отиват на работа. А аз се прибирам.
Слънцето ме облъчва с надежда. За прошка.
Пътят до вкъщи скъсява агонията. Отново.
Заспивам, увита в мисли. Прелиствам се. ...

without_a_definition

Poetry

2007-07-18T10:58:32+03:00 1K 4

ХАРТИЕН ДИАЛОГ 2 🇧🇬

Бележка от автора:
Две момичета стоят пред две бири в една люлка с един тефтер. Но не става въпрос за двама мъже, а за трима, защото едната от тях страда от раздвоение на любовта...
Мария: Люлеем се в люлка на "Зелено", а от мъжки силуети все по-разлюлени сме...
Гери: Смеем се насила, а отдавна се г ...

without_a_definition

Prose

2007-07-04T10:35:42+03:00 860 1

Пребродена обреченост 🇧🇬

От задушените ми крясъци
се раждат земетръсни думи.
Зачевам от тъгата
в чуждите очи.
Всяка моя стъпка запечатва ...

without_a_definition

Poetry

2007-07-02T10:27:28+03:00 641 2

ХАРТИЕН ДИАЛОГ 🇧🇬

Бележка на автора:
Пристрастена съм към тефтерите и може да забравя да си сложа бижута, но тефтер в чантата ми винаги има. Благодарение на което, в петъчно-съботното безвремие миналата седмица, размислите на мен и моите приятелки бяха омастилени...
Моника: В нощта, когато непълнолунието не упражнява ...

without_a_definition

Prose

2007-06-28T14:32:00+03:00 936 1

Разрези 🇧🇬

Жестовете ти гилотинират всяка моя нежност.
Разхождаш се по мен, обут в бръснарски ножчета.
Все по-иглено пробождат стоманените ти пръсти.
Твоят хаос е безкрайна разрязваща ме повърхност.
С джобното си ножче дълбаеш в мен нови страхове. ...

without_a_definition

Poetry

2007-06-27T10:12:26+03:00 642 1

Навсякъде 🇧🇬

Улични продавачи,
улични кафенета,
улични хора.
Преоценена самота
се утаява ...

without_a_definition

Poetry

2007-06-26T12:36:03+03:00 666 5

Какво остана? 🇧🇬

Завих се презглава с това, което остана от мен.
Остана ли нещо повече от оголени кабели?
И дишам пак през очите. Безкислородно догарям.
Завинаги ще се стичам по реотани.
Присадих добротата си в неподходящи души. ...

without_a_definition

Poetry

2007-06-25T11:00:29+03:00 629 1

Вечерно - бяло 🇧🇬

Днес реших да разтворя всички прозорци,
да се проветря от прашасалото в мен минало.
Но уличният въздух само сгъсти самотата
и по мислите ми полепнаха чуждите сажди.
Вчера прерових до един всички гардероби, ...

without_a_definition

Poetry

2007-06-18T17:23:43+03:00 596 6

Претопли ми малко любов на котлона 🇧🇬

Нарисувай ме с пръстите си във въздуха.
Аз сама ще придобия нужната форма.
А дотогава потанцувай с моята снимка.
После ме сгъни и ме сложи в джоба си.
Напиши ми нещо на касовата бележка. ...

without_a_definition

Poetry

2007-06-14T10:38:03+03:00 696 10

Изгонени от ада 🇧🇬

Ела бързо тук! Приготвила съм ти най-страшните белезници.
От днес нататък вече няма да чувстваш и правиш разделно.
Сърцето ти ще заключа в кухината на черепа. Каква агония!
И ще пирувам над трупа ти в локва от съсирена искреност.
Твоята жажда влива в мен океан от затворени завинаги очи. ...

without_a_definition

Poetry

2007-06-13T14:04:08+03:00 646 2

Просяци 🇧🇬

Чувствата ми се скитат безпризорни денем по улиците.
Ровят се в кофите за боклук, търсейки огризани спомени.
Слабеят от подхвърлените им залъци лъжи и лицемерие.
И дори децата се присмиват на дрипавата им наивност.
Чувствата ми пренощуват всеки път пред различна врата. ...

without_a_definition

Poetry

2007-06-12T11:34:19+03:00 744 7

Нашето сбръчкано детство 🇧🇬

Разкървавеното ми детство
е ухилено по кривите плочки.
От твоето изоставено детство
ръждясаха много пързалки.
На всички мои парцалени кукли ...

without_a_definition

Poetry

2007-06-11T11:17:13+03:00 770 2