Без теб нямаше да имам спомени.
Но защо са ми спомени... без теб?
Без теб нямаше да имам мечти.
Но защо са ми мечти... без теб?
*** ...

Родопският Герой
Високо там над Родопа планина,
две сини очи като планински езера,
гледат хората и спомнят си историята,
за борбите за правда и за свобода! ...

Това се случи в крехката предучилищна възраст. Бях при баба и дядо в малък провинциален град. Приятелят ми – комшийско момче – се похвали с джобното си фенерче. То имаше зелен и червен филтър. Здрачаваше се и не ни отне много време да достигнем до идеята, че ако осветим отдолу лицата си в червено, щ ...

В един летен ден дядо Йоцо и баба Йоца впрегнаха каруцата и потеглиха към съседното село. Пътят беше отрупан с камънаци и се чуваше скърцане, но конят Вихър беше много бърз и те пристигнаха в селото за нула време. Баба Йоца много искаше от дълго време да навести своята стара дружка баба Гица, затова ...

Знам, че няма да бъдем същите,
не и след като се обичахме,
но преди да си тръгнеш,
поне ще се обърнеш ли да кажеш
"Не те обичам както те обичах преди". ...

Всеки иска да е прехвален,
без от това да има нужда,
забравя, че временно е тук поставен,
скромността му е някак чужда.
Всеки ден се превъзнася, ...

Липсваш ми...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...

Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни ...

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: ФЛОТЪТ
Звездният флот бе в състояние на свободно “висене” в открития Космос край орбитата на Зегандария. Гледката към родната планета отвисоко бе наистина впечатляваща. В нея имаше нещо първично и неповторимо. Толкова много липсваше тя на всеки от екипажа на “Ензория”. Свръхмодерн ...

Не мога вече нищо да дам,
каквото можех аз го раздадох
и вярвайте много радостна бях,
че на другите радост дарявах.
Но минаха дни, години, години ...

Кърша пръсти
и кръвта ми изстива.
Разпада се денят
и руши се нощта,
отломки щастие и ...

От лъкатушене пътят май се губи
от стъпките със стари правила.
Мислих, че за малко се изгубих -
едва ли не, че грешка съм била.
Дали поклащах устоите ти в дните, ...

Изправих се черна със бяла душа
и стъпих отново високо.
За Бога съм праведна,
в мир съм с нощта.
За теб съм изтляла. ...

Откъснах си къс от роклята, за да те превържа бърже,
че две кървави сълзи прокапаха по нежните ти бузи.
Откъснах най сърцето си да свърже бързо
две капки, по които времето тежи.
Откъснах-прекъснах живота си в минало – ...

Лятно небе, а посърнало. Плаче.
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици. ...

Обичал съм. Обичам и сега.
Обичам до върховното блаженство.
От лудостта в копнежната ми страст,
до болката от липса с безнадежност.
Обичам до без дъх в стихийни стонове. ...

Някъде във Родопите,
между Рила и Пирин
блажено да се насладите
на златен изгрев, на залез син!
Три в едно е тази сладост: ...

Анафилактичната реакция винаги ни изненадва с бързината, с която се развива. Просто след приложението на някакъв медикамент, ужилване от пчела, или консумацията на някакъв хранителен продукт, пациентът леко го разтриса, закашля се и ако не успееш да му инжектираш достатъчно бързо кортизона, влизаш в ...

Ако щеш. припиши ми хиляда вини.
триста ризи от гърба ми свали,
с триста клетви за вярност ме прокълни,
зазидай в тъмница от железни стени,
🐦 ...

Правили ли сте секс без чувства?
Ще ми се да не бях...
…..
Храня се бавно. С наслада. Много съм гладен. Зверски. Чак треперя. Апетитът надделява над разума. В такива моменти дори ставам подкупен. Не ми се случва често. Всичко, сложено пред мен, върху масата, е свръх съблазнително. Отпивам глътка чер ...

Писателят Горан Буков бе поканен да представи творчеството си в родния си град. Отраснал в малкото градче, той живееше и работеше далеч. Бе станал популярен с няколко издадени книги. Хората четяха и купуваха сборниците му. Творецът бе дошъл по-рано и пушеше на стъпалата пред читалището. Оглеждаше ми ...

***
Осъществявам сблъсък. Гарантирана промяна.
***
Събирам ценни отпадъци.
*** ...

Под похлупака на времето, живота ври и кипи.
И от парата, прозират по малко душите ни.
Готвачът пее
май
се събужда в песен ...

В нощите сред сънищата скитам,
не моите, а чуждите такива...
Емоцията искам да опитам,
и в тях... какво ли не откривам...
Копнежи по отминалите дни, ...

И ненадейно пада вечерта.
Салваторе Куозимодо
Мустангите на лятото-
слънчеви стрели галопират
от хоризонт до хоризонт: ...

Какво е да изпращаш влак,
когато слънцето угасва?
Едно е да си мил и благ –
когато мъката нараства,
а друго – да подлагаш крак ...

Ежедневни приключения 3
...
Щях да пиша приключения, разходки,
мързелът ме 'фана, забравих да споделям елементарните находки...
Пак забързахме по пряката пътечка ...

Изплашен от думите ми. Търсещ смисъла зад всяка от тях…
Правиш се, че ме няма? Но аз съм тук. И не се крия. За разлика от теб...
Отново си в гъстата гора на отчаянието. Вървиш сам сред дърветата, но ти изскачам неочаквано зад някое от тях. Появявам се когато най-малко очакваш. И отсъствам когато ме ...

...
на Ленард Коен
Не съм очаквала дори,
че прашните ми ходила
на твоя праг ще станат камъни. ...

Сипи ми чаша силен алкохол!
Цигара имам. Бавно ще запаля
и после ще ти кажа за какво
най-често гоня по баир Михаля.
А сянката крака не я държат ...

Тя е моето бонбонче с ликьор
и мойта първа истинска любов.
Тя за мен си остава една на
7 811 509 100 мирд. души на света и една на
3 871 322 700 мирд. жени на света. ...

Готови са твойте крила
за полета пръв, неуверен.
Политай над прашни поля,
над въздуха – тежък и скверен,
към въздух – пречист и химерен, – ...

Без теб животът ми губи смисъл,
без целувките и прегръдките ти
лед цяла ме сковава
и от болка превръщам се в айсберг.
Не съм истинска без теб и любовта ни, ...

- Пет пръста имаш на ръката си, Стоене, и те не са еднакви. – каза прегърбената баба Марийка на сина си, като видя зареяния му в далечината поглед.
Той се сепна, обърна се към нея само за миг и се зае да подслажда кафето си в голямата димяща чаша.
- Майко, ти знаеш какво ми е. Някога, когато вие с б ...

Не идвай при мен! Недей ме обича!
Умората кърти сърцето с длето.
Светулката малка фенера е скрила,
душата отмаря под вехто зебло.
Иди при реката - отново е млада, ...

В кръчмата
Във статистична параноя
аз бях решил да преброя́
сам всички кръчми от безброя
обхванал цялата Земя́!... ...

Затворих се съвсем.
Молуска.
Мида.
През зъбите ми стиснати
длетото ...