Аз съм чичкото с гола глава и огромен корем,
който кара колата, взема парите
и, ръфайки баничка на прага на нощ или ден,
все не сколасва да си короняса зъбите.
Аз съм таткото, който изхранва три малки деца, ...
Приближи се, амазонке ненаситна,
изгаряща от страст да бъдеш любена.
На теб ти трябва хапка апетитна,
за да бъде в теб жарта пробудена.
Готов съм да опитам колко си гореща, ...
Иване, родният ти дом, любим и стар,
стои си нейде там, над Ловеч, в село горе.
Иди спокойно! Даже и със троен катинар,
вратичката пред теб сама ще се отвори.
Бездомно куче ще се стресне в двора пуст, ...
В стаята съм сам, на нашето легло.
Лежа и гледам тавана, звездите.
Не мога да избягам от това тегло,
притиснат здраво от мечтите.
През прозореца поглеждам. ...
От Библията, всички, ясно знаем,
че братската омраза съществува.
Да я отхвърлим, нищичко не правим.
В душите ни на воля си лудува.
Безпринципно раздаваме ритници. ...
В осъмналото утро от звездите.
В прегръдките на слънчево небе.
Се раждат истински във мене,
усмивките на твоите ръце.
Докоснати от нежните милувки, ...
Искра, след нея пламък, после жар.
Това се случи в моята душа.
Запали бурния, в сърцето ми, пожар -
това за мен е, вярвам, любовта.
И капка, и река, и цял потоп ...
Повика ме и аз оттук те чух.
(Привличаш ме почти неустоимо.)
Дойдох. И близък си ми, и си чужд –
(не зная даже малкото ти име).
Неловко е. И думите мълчат. ...
Поглеждам в бъдещето, виждам се до теб,
а ти видя ли ме до себе си, кажи?!
Усещаш ли онази еуфория и ти,
която я усещам аз, поглеждайки в твоите очи?
Дали обичал те е някой досега така? ...
Очите ми разказвали за самота, казваш...
В опразнения дом на моята душа имало тъга.
E, пусто, тихо е в мен (и пак позна)...
Но очите ми разказваха за свобода...
В очите й издишваха стрели...
Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.
В очите се разбиваха скали... ...
Когато думите са много слаби
да пречупят твърдо убеждение,
та дори принцесите да се превърнат в жаби,
не ще събудят в тебе съжаление.
Когато устните са твърде плахи ...
Човекът е съсъд...
Изпълнен е със смисъл, ако е светилник.
Не чака той награда, но знае... има СЪД.
От доброто си сърце... добро съкровище
раздава. ...
И пак е празник. Но теб те няма...
А аз те чакам докато мръкне.
Какво е? Лудост? Или измама?
Но вече почва да става мъка.
Но вече почва да ми нагарча ...
Уви…
Във виното е истината, казваш, драги...
Уви, не мога с тебе да се съглася...
Горчилката на виното е несравнима
с пиянството, отдадено на самота... ...