juliet007 (Эоя Михова) - Произведения

Пианистът

Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж. ...

juliet007

Поезия

2023-06-02T17:16:54+03:00 544 1 3

Морска вечност

Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...

juliet007

Поезия » Пейзажна

2018-08-11T18:49:18+03:00 1.5K 3 3

До забрава

Понякога те искам, а мълча
и думите събудени приспивам,
облечена в очите ти вървя
към спомени, където те намирам.
Докосвам те за кратко, после пак ...

juliet007

Поезия » Любовна

2011-12-14T14:43:03+02:00 1.2K 1 6

Нощта във теб

Ще дойда да разкъсам в теб нощта,
със всичките й демони и сенки,
обслебили душата ти, съня,
и мислите за мене неизбежни.
Ръцете ми навярно ще кървят, ...

juliet007

Поезия » Любовна

2011-04-03T21:35:34+03:00 1.2K 2 3

Безмълвен крясък

Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа, ...

juliet007

Поезия » Любовна

2011-04-01T22:38:08+03:00 1.2K 5

Без думи

Някъде - сред пътища и хора,
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно, ...

juliet007

Поезия

2010-11-16T14:26:39+02:00 1.3K 2 7

Паркът на мечтите

Има слънце. И много небе.
Спрели птици в очите на парка,
хвърчила, скрили смях на дете
във душите си пъстри и млади.
Има мирис на кестен и дъжд, ...

juliet007

Поезия » Друга

2010-05-03T00:15:08+03:00 1.2K 6

Очи на пролет

Тук се връщам, когато е топло,
във очите на спрялата пролет,
стари къщи обличат се в птици,
керемидено прашни и боси.
Под асмите белеят дворове, ...

juliet007

Поезия

2010-04-30T16:32:59+03:00 1.2K 2

Някога

И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът, ...

juliet007

Поезия

2010-04-06T07:48:04+03:00 1.1K 5

Студ

Снегът навън напомня на молитва,
прошепната от устни на свещеник,
площадите са тихи, много тихи,
мълчат ненужно даже ветровете.
Небето е студено. Като камък. ...

juliet007

Поезия

2009-10-18T07:11:44+03:00 1.3K 6

Една пролетна вечер

Когато затворя очите си,
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици, ...

juliet007

Поезия

2009-10-16T10:27:37+03:00 1.2K 1

Той/Тя

Той стоеше самотен на пясъка
и се вслушваше в късния вятър,
той крадеше нощта във душата си
и превръщаше в пепел луната.
Той отдавна не помнеше изгрева, ...

juliet007

Поезия

2009-10-15T10:05:23+03:00 1K 5

Вятърната мелница

Аз усещам небето и вятъра,
и памучните облаци бели,
а очите ми, пълни със залези,
не заспиват, макар уморени.
Аз говоря с морето, със чайките, ...

juliet007

Поезия » Друга

2009-06-23T01:54:17+03:00 1.5K 15

Да те имам

Не искам рози, нито чудеса,
(звездите за небето са родени),
във зимата не търся пролетта,
светът след всеки дъжд не се променя.
Дъгата не затваряй в моя дом, ...

juliet007

Поезия

2009-06-16T10:37:32+03:00 1.1K 4

Този град

В този град, в който сипят се люляци,
по косите на пътища спрели,
всеки дъх е начало жадувано,
всеки миг се превръща във време.
Тук събуждат се хора и улици, ...

juliet007

Поезия

2009-06-10T23:06:27+03:00 1.1K 1 15

Тук

И не е защото вали,
и не е защото заспиват
дъждовните улици тихи.
Тук времето спира следите си.
И не е защото мъглите ...

juliet007

Поезия » Любовна

2009-02-08T21:48:05+02:00 1.1K 15

Тишина

Тишината заспа във очите ти,
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти, ...

juliet007

Поезия

2009-02-05T09:04:43+02:00 1.1K 10

Нощ и ден

------------------------------------------------------------------------------------
Изгубиха се късните звезди,
сред облаци от вечност побелели,
невидимите пръсти на мъгли
се впиха във града. И той изстена. ...

juliet007

Поезия

2009-01-23T08:03:26+02:00 1.3K 21

Ще те докосна

Аз ще те докосна. Като в сън.
Хиляди пространства ще се сблъскат,
див пожар ще пламне, ще е звън,
всеки миг от времето откъснат.
После тишината ще блести, ...

juliet007

Поезия

2008-12-02T06:17:43+02:00 1.5K 18

Поредна роля

Не е дъжд, и цветята са митове,
преразказани в цветни истории,
чезнещ път, смътна сянка на минало,
тихи стъпки, неидващи хора.
Нещо чака... Дали ще се случи? ...

juliet007

Поезия

2008-11-25T09:08:56+02:00 973 6

Моята вечер

Загърни ме със плащ от безсъници,
потопили се в късната вечер,
скитащ вятър, неонови улици,
искам в себе си аз да усетя.
Всеки полъх, ухаещ на люляци, ...

juliet007

Поезия

2008-10-26T20:06:00+02:00 1.1K 11

Задъхано от празност

Заваля ли? Дъждът се обърка,
да се спре по прозорците търсещо,
моят дом е от празност задъхан,
всичко тука е пусто до пръскване.
А стените са черни изгнаници, ...

juliet007

Поезия

2008-07-29T09:58:16+03:00 1K 15

Тихи спомени

Смълчаното небе е огледало,
на спомени, изникнали внезапно,
разкъсва вятър чувства остарели,
(боли, когато с ноктите си дращи).
Лицето ми е младо, много младо, ...

juliet007

Поезия

2008-07-26T13:29:17+03:00 1.2K 15

Загубих есента си

Загубих есента си неусетно,
житата си оставих да линеят,
забравих да говоря със листата,
под стъпките ми тихи приютени.
Отучих се да чувствам дъждовете, ...

juliet007

Поезия

2008-07-25T09:56:47+03:00 1K 1 9

Изсънувах те

Не умряха цветята със утрото,
просто късно след тях се събуди,
появи се денят - някак смръщено,
свойте зеници нейде изгубил.
В езерата отглеждам змиите си, ...

juliet007

Поезия

2008-07-23T10:27:35+03:00 1.1K 8

Бяг

Тичам през пустинни небеса,
стъпките ми парят като огън,
леко намирисва на мъгла,
пръснала се тук да ме затвори.
Тичам, а зад мен горят цветя, ...

juliet007

Поезия

2008-07-22T12:45:51+03:00 1K 7

Избрах си зима

Не ме съди за туй, че съм родена
от бурите на лудите сезони,
слънцата си изгубих. Счупих време.
Изсипах се. Угаснаха огньове.
Избрах си зима, после я облякох, ...

juliet007

Поезия

2008-07-15T05:14:11+03:00 921 9

Непременно

И аз ще ти се случа. Непременно.
От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет, ...

juliet007

Поезия

2008-07-13T22:52:48+03:00 2.2K 14

Обречено

Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...

juliet007

Поезия

2008-07-11T07:08:19+03:00 1.1K 13

И ето го дъжда

И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове, ...

juliet007

Поезия

2008-07-01T09:14:04+03:00 1K 12

Помниш ли

Ти помниш ли онези планини,
които се оглеждаха в небето
и вятъра, разказващ за съдби,
превърнали следите си във вечност?
Ти помниш ли, че пихме от дъжда, ...

juliet007

Поезия

2008-06-26T14:37:08+03:00 1.1K 18

Пътища

Посока изток. Пътят е прашасал.
Заспал е светофарът. На червено.
Денят е странно дълъг и нечакан,
оттук минават само ветровете.
Посока запад. Губи се небето ...

juliet007

Поезия

2008-06-25T06:02:22+03:00 1.1K 9

* * *

Днес слънцето заляза неочаквано,
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше, ...

juliet007

Поезия

2008-06-24T07:26:48+03:00 916 9

Във църквите

Във църквите е тихо. И заричащо.
Изчезват дни, минути, разстояния,
а въздухът напомня за... обричане,
пътувало във времето. И спряло.
Във църквите е светло. И пречистено. ...

juliet007

Поезия

2008-06-22T21:41:50+03:00 1K 14

Не вярвам във сивата вечер

Аз не вярвам във сивата вечер,
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци, ...

juliet007

Поезия

2008-06-21T13:16:10+03:00 1.1K 16

Не те избрах

Не ме видя, а аз ти се показах -
светулка тиха, идваща към тебе,
душата си опарих, за да може,
от огъня на времето да взема.
Не ме позна, когато ме погледна, ...

juliet007

Поезия

2008-06-20T07:08:33+03:00 1.2K 12

А исках да ме пазиш

Изгуби ме, а исках да ме пазиш
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше, ...

juliet007

Поезия

2008-06-19T10:58:49+03:00 1.2K 10

Поисках

А аз поисках просто да те видя,
защото не достигнах върховете си
и слънцето не можех да усетя,
а ти го носиш още. Във сърцето си.
А аз поисках просто да ме видиш, ...

juliet007

Поезия

2008-06-18T06:49:57+03:00 1K 6

В тебе

Разбра ли, че погребах си зениците в очите ти?
Дори не ги оплаках.
Опари ли те мойта кръв изстрадала,
прокле ли я?
Косите си отрязах, а растяха ...

juliet007

Поезия

2008-06-17T05:48:45+03:00 965 2

Храм

Прашаса опустелият ми храм,
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга, ...

juliet007

Поезия

2008-06-15T13:28:36+03:00 1K 13