ЛЕЦ
98 резултата
Нагоре по зелената ливада,
нататък -- към отвъдните гори,
минавам през мочурища и вади,
край гъби в малки дъбови кории.
Дървета -- великденски великани -- ...
  270 
В постелята на лилави поля
по залез.
На север вече звездната кола
подкара.
В далечно село първа светлинка ...
  241 
Бордюрът топъл стол ми беше
сред улички, къщя, плети.
Отнейде музика струеше.
Във тия мои самоти
събуждам се, отново тръгвам; ...
  476 
Пред мен е хладният асфалт,
една ограда бяла,
прозорец, покриви, комин,
два бора -- великани.
Далеч зад тях -- мъгла и лай, ...
  271 
* * *
Прозорецът на хладната стена
затваря ме във тясната си рамка --
минават бели облачни платна
над нивите и купите от слама. ...
  281 
Дните
Препускащата конница на дните
тътнежно отшумя далеч в степта.
Оставам сам със залеза в тревите,
стопанин на тополи и блата. ...
  148 
Странджа
Дали такава съм си те представял --
със тихи и печални долини;
в далечина селца, навяващи забрава
в море от разлюляни планини. ...
  229 
Веднъж се бяхме сбрали
на една поляна – работници
във Чехия.
И пекохме си нещо
на жарава. ...
  364 
И пак е вечер замечтана
под песен със лиричен звук.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Кънтят далече като в кана ...
  187 
Сбогуване
Парцалчета небесна, синя плът
надничат между облаците топли.
Под тях череши сгушени цъфтят --
тъй бели и красиви като спомен. ...
  274 
Есенна нощ
По хладна улица се лута
духът на някакъв комин,
полазва сянката му блудна
и чезне в мрака сиво-син. ...
  293 
Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат -- ...
  411 
* * *
Тополите по залез
са вече уморени.
Тъмнеят черни клонии
прилеп прелетява. ...
  315 
Търся път към планината --
сочат ми го дървеса.
Вятърът табели клати,
блее някъде коза.
Сухите треви треперят, ...
  225 
Видях я малко преди март.
Градът си бе все същия.
Видях я в късен следобяд --
докоснахме си пръстите.
Но думите, една с една, ...
  190 
Дойде по жълта нощница и седна.
Стоях облегнат на дивана.
Говореше ми прямо и свободно,
и също тъй ме гледаше в очите.
Прости ми, мила, че аз свойте сведох ...
  227 
Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки. ...
  311 
Това се случи през 2020 година. Беше есенно време. Близо до центъра на Сливен, баща ми беше взел малък апартамент и както правеше винаги в такъв случай, прибави и ламаринен гараж към него. Разположил го бе на празно място, точно до входа на едни подземни гаражи.
Този гараж обаче не беше стандартен - ...
  346 
Предложения
: ??:??