pastirkanaswetulki
899 резултата
Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди ...
  1163  42 
Звъня на Дядо Господ.
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема ...
  793  38 
Сто вата слънце! А живеем уж
със чувството, че светим като него.
И примерът в сравнението - чужд,
дори за мощните далекогледи.
Пазете се от мними светила, ...
  703  13 
Нощна прохлада,
девствено млада,
мирис на свян и жена.
Дръзко, нахално,
почти нереално ...
  813  30 
Бомбе от облак, щуро накривено,
небето с екзотичен жест си сложи.
Но светна, във очите отразена,
светкавица, по-остра и от ножа.
Стихията се втурна като хала, ...
  780  15 
Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах ...
  822  33 
В пространствата, които ни делиха,
в галактики от ледени сърца,
туптяха нашите. И се смилиха
божествените, строгите лица.
Иконите във храма оживяха, ...
  1666  43 
Едно момиче днес ще бъде ничие,
ще падне святостта като камбана.
Денят към вечерта ще се затича
и ще застели звездно ложе с рана.
Душата си момичето ще търси, ...
  1062  34 
В съня си пак танго танцувам с татко.
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...
  1842  37 
1.
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам? ...
  818  20 
Моят живот суче
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...
  801  28 
Грешни сме.
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
  841  27 
Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...
  1079  35 
- Една голяма порция живот!
За гарнитура - радостни емоции!
Лукавият, с усмивка на кивот,
от масата ми тръгва на подскоци.
Донася всичко на един поднос ...
  1469  32 
На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
  892  29 
Може би някога,
може би някой
тебе ще срещне в зори.
Без да си чакала,
без да е чакал, ...
  858  28 
В обувки стари и пробити,
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло ...
  766  20 
Морето на душата се разплиска
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито ...
  1275  31 
Попий ме! Както чакан дъжд след зима
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото, ...
  975  28 
Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
  887  27 
Изтърваха ме вече ръцете ти.
Полетяла прашинка съм в космоса.
Искам пак да намеря сърцето си -
спрял часовник сред куп от въпроси.
Не тиктака във него надеждата, ...
  980  40 
Окоси две небета животът-жетвар с детелини.
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...
  1031  30 
Аз не съм те предала, Любов!
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...
  993  44 
А може би не е било отдавна -
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
  1019  33 
Вися
на
слънчев
сноп
лъчи ...
  1012  43 
Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
  870  30 
Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
  1780  75 
Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
  781  29 
Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.
  1125  37 
Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето. ...
  971  21 
По тези стълби тичаше смъртта,
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...
  732  18 
Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
  1694  34 
Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...
  1229  29 
Живот във ниския регистър.
Емоцията е бемолна.
А всички ноти - черен списък
на дни неизлечимо болни.
Депресията се разкъсва ...
  832  20 
Сянката смело се врече:
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази ...
  972  19 
Заплитат ме във възела си строг
забраните и чуждите присъди.
Веригите на моя ден сам Бог
ще слага и руши. А аз ще бъда
това, което е заложил в мен ...
  869  18 
От малка вкъщи ме научиха
редовно сиренце да ям.
В натюр, с пипер или пък с лучец -
избирам него пред салам.
От месеци във магазините ...
  1048  25 
Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...
  1596  27 
Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян ...
  1035  28 
И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
  988  26 
Предложения
: ??:??