perfectstranger
180 резултата
Машините намериха гласа си,
човекът гледаше ги арогантно,
не виждаше далече от носа си,
не носеше в душата си галантност.
Дари ги с интелект и разум, ...
  745  17 
Видя ли кръга от ръце,
затворили вечност, безкрайност.
Хора, сърце до сърце,
отрекли мига на нетрайност.
Скалите, морето пространно, ...
  666  14 
Когато тихо шепнеш, шепнеш
името на другата, другата,
фриволно мокра лепнеш,л епнеш,
приела кърваво услугата, заслугата,
главата наклонила леко, леко, ...
  809  16 
Когато си сам и страдаш безмерно,
ти си последен в редицата,
ронят сълзи, крокодилски наверно,
и над честта ти се смеят кибиците.
Когато си пръв, напред се откъснеш, ...
  1101  14 
Докато се събуждах,
галейки на вятъра косите,
уханието на кафето
и дима на цигарата
обсебиха острите възприятия ...
  778  12 
Глаголицата бе създадена
от свят мъж, силен, и апостол,
на мисия човечна бе отдаден
и бранеше сакрални подстъпи.
Езичниците разпиля с реторика, ...
  719  14 
Ти си наивен, но дързък,
вярваш в живота безсмъртен,
времето гониш, не бързаш,
стълб, сред стихиите захвърлен,
с нови прострелни пароли, ...
  806  14 
Тя идваше от Долината,
пространството на мълчаливите,
и стигна края в белотата
на дръзко примамливите.
Изгаряше с дъха си нежен ...
  1676  12 
Последният неонов рицар,
пришпорил скоростен мотоциклет,
втъкан в мелодии и жици,
лети с експресия на самолет.
Лети неоновият рицар, ...
  609  14 
Родена от мига на безразличие,
родена в океана от сълзи,
загърбвайки нещастното приличие,
презряна суета пълзи.
В калта загнива суетата ...
  621  14 
Вървя край старата къща
на смълчаните спомени
в дистанцията на онова мъртво отчуждение,
с което се опитвам да прикрия
притаеното вълнение, ...
  568 
Денят угасна в бледа тишина,
разпери мракът пелерина черна,
притихна в порив северна вълна,
умората утеха тиха е наверно.
Размахват чайките прошарени крила, ...
  670  13 
Сега съм тук, танцувам степ,
нечакан миг от сън за теб,
среднощен танц на порив нов,
усмивка нежна в стих, любов!
Прегръдка страстна, суета, ...
  841  15 
Ще си отида тихо, както съм дошъл,
ще се завърна в моите покои,
прегазен бях в живота зъл,
захапаха ме хищните копои.
И мразех, о, как мразех ...
  1120  18 
Земята забрадена в черно
извива тръпнеща снага,
отива към постелята наверно,
осеяна със дяволски рога.
Човечество, изкачващо Голгота, ...
  663 
Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше ...
  603  10 
Средата на деня не бе изтрита
и звънна гръмотевицата гръмка,
ята от облаци се скитат,
изплитайки дъждовни брънки.
В лудешки танц извиват клони ...
  608  11 
Строшени!? Да, срутени бяха стените,
прозорците падат безмълвно, без стон,
стърчаха самотни в почуда стрехите,
висеше гротескно олющен балкон.
Мотаят се морни, забързани птици, ...
  761  20 
Бързах да стигна големия хълм зад града,
бързах да тръгна по дългия път към света,
не вярвах, че в топлия дом на рода
утихваха всичките болки в гръдта.
Горяха дървата в голямата топла камина, ...
  669  12 
Приготвил попара и веждите свъсил,
Сатаната раздава солени шамари,
вместо сол - отрова поръсил,
Дяволът вика безплатно гробарите.
Мъртви пристигат души на талази, ...
  575  16 
Шепнат листата задрямали приказки,
кротко се стелят гъсти мъгли,
спускат завесите облаци дрипави,
крият лица из гротескни ъгли.
Пейките в парка, строени в редици, ...
  671  16 
Играехме в детството страшни игри,
на дяволи черни се правехме в мрака,
в тъмните сили повярвали, чакахме скрити -
духове нощни да плъзнат из драките.
Страха си прикривахме зад плашещи маски, ...
  635  12 
Тапетът се откъсна от стената,
лепилото оказа се менте,
разпадна се от дръжката метлата,
но аз съм същото конте,
което носи скъпи дрехи, ...
  764  12 
Магическото древно огледало,
обсебен дух, крещяща маска,
класическото погребално покривало,
ужасен сън или пък ласка.
Магическото древно огледало, ...
  682  14 
И криехме лицата си зад вятъра,
когато ни подпираха годините...
В рождените си дни се цупехме
в развихрения карнавален театър
и често в ласките на балерините ...
  615  13 
Часовникът отмерва часовете,
но времето е нищо на Олимп,
белязани със вечност, боговете
залостиха човека с клин.
Играе си на слава и позор ...
  1002  12 
Часовникът отмери часовете,
отплува преходният сън,
обсебен от смъртта, Човекът
излезе през вратата вън,
изправи се и спря живота, ...
  620  10 
И споровете истината раждаха,
но кой ще каже истина какво е,
когато всеки вярва в малката си правда,
а съвестта на честността е вид заблуда.
Че щом с лъжи отраснахме ...
  661  13 
Сега съм стъпил на скалата,
избива ме на лудост и крещя,
затръшнах на деня вратата,
проклинам мрака и нощта.
И лутам се безумен между ден и нощ, ...
  695  17 
Какво ли е да си брутален,
отрова с чашата изпил,
звезда сред шоу актуално,
стените със земята изравнил?!
Какво ли е да си коварен, ...
  643  18 
Кръстосвах прашни пътища,
пребродих хиляди места,
из много непознати кътчета
звучеше "Одата на радостта".
Възторга уловил, Бетовен ...
  506  14 
Богините свалиха шапки,
разстрелно сплетоха коси,
амброзия се стичаше на капки
в мелодии на Бах и Дебюси,
танцуваха богините божествено ...
  617  13 
Как ли не съм се проклинал,
че загубил съм морните делници,
бях далеч безутешен заминал
и се борих с вятърни мелници.
Борих се сам, уморих се ...
  599  14 
Уютна стая, самота
заслушан във испанската китара,
разнищвам в сънна голота
скръбта в мелодията стара,
догарят свещите до мен, ...
  1002  19 
Жълтее като злато палещият пясък
и дюните с изсъхнали тръстики...
Синеещи с примамлив блясък,
вълните разлудувани се скитат.
В гонитба яростна се мръщят ...
  638  20 
Като камбанен звън, притеглен от въжета,
се спускат дни до бяло нажежени,
в ръба на времето разсечени небета
се лутат из пространства разпилени.
Из мъртвите космически полета, ...
  651  17 
Като червена топка кръв изгря Луната,
с поглед грапав смъмри сприхавия мрак,
утеши го с нежен звън Земята
и мракът влезе през отворен праг.
В неправилни редици светещи съзвездия ...
  1294  19 
В дълбока тъга минават години,
в посоки измамни, в погрешни следи,
лъжовното време безследно премина
с филтрирани стъпки в подземни води.
Какво ли ми носят на идване дните, ...
  599  12 
Светете, луди диаманти,
безброй разпалени души,
не крийте с нощни транспаранти
как преходното бавно се руши,
забивайте стрелите през доспехи ...
  835  20 
Винаги си искала да бъдеш
звезда на магистралата.
И винаги си била...
Аз се опитах да те настигна,
но ти стоеше на недостъпен връх, ...
  981  13 
Предложения
: ??:??