perfectstranger
132 резултата
Последният неонов рицар,
пришпорил скоростен мотоциклет,
втъкан в мелодии и жици,
лети с експресия на самолет.
Лети неоновият рицар, ...
  458  14 
Родена от мига на безразличие,
родена в океана от сълзи,
загърбвайки нещастното приличие,
презряна суета пълзи.
В калта загнива суетата ...
  468  14 
Вървя край старата къща
на смълчаните спомени
в дистанцията на онова мъртво отчуждение,
с което се опитвам да прикрия
притаеното вълнение, ...
  420 
Денят угасна в бледа тишина,
разпери мракът пелерина черна,
притихна в порив северна вълна,
умората утеха тиха е наверно.
Размахват чайките прошарени крила, ...
  521  13 
Сега съм тук, танцувам степ,
нечакан миг от сън за теб,
среднощен танц на порив нов,
усмивка нежна в стих, любов!
Прегръдка страстна, суета, ...
  659  15 
Ще си отида тихо, както съм дошъл,
ще се завърна в моите покои,
прегазен бях в живота зъл,
захапаха ме хищните копои.
И мразех, о, как мразех ...
  685  18 
Земята забрадена в черно
извива тръпнеща снага,
отива към постелята наверно,
осеяна със дяволски рога.
Човечество, изкачващо Голгота, ...
  525 
Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше ...
  459  10 
Средата на деня не бе изтрита
и звънна гръмотевицата гръмка,
ята от облаци се скитат,
изплитайки дъждовни брънки.
В лудешки танц извиват клони ...
  499  11 
Строшени!? Да, срутени бяха стените,
прозорците падат безмълвно, без стон,
стърчаха самотни в почуда стрехите,
висеше гротескно олющен балкон.
Мотаят се морни, забързани птици, ...
  602  20 
Бързах да стигна големия хълм зад града,
бързах да тръгна по дългия път към света,
не вярвах, че в топлия дом на рода
утихваха всичките болки в гръдта.
Горяха дървата в голямата топла камина, ...
  507  12 
Приготвил попара и веждите свъсил,
Сатаната раздава солени шамари,
вместо сол - отрова поръсил,
Дяволът вика безплатно гробарите.
Мъртви пристигат души на талази, ...
  446  16 
Шепнат листата задрямали приказки,
кротко се стелят гъсти мъгли,
спускат завесите облаци дрипави,
крият лица из гротескни ъгли.
Пейките в парка, строени в редици, ...
  524  16 
Играехме в детството страшни игри,
на дяволи черни се правехме в мрака,
в тъмните сили повярвали, чакахме скрити -
духове нощни да плъзнат из драките.
Страха си прикривахме зад плашещи маски, ...
  502  12 
Тапетът се откъсна от стената,
лепилото оказа се менте,
разпадна се от дръжката метлата,
но аз съм същото конте,
което носи скъпи дрехи, ...
  518  12 
Магическото древно огледало,
обсебен дух, крещяща маска,
класическото погребално покривало,
ужасен сън или пък ласка.
Магическото древно огледало, ...
  547  14 
И криехме лицата си зад вятъра,
когато ни подпираха годините...
В рождените си дни се цупехме
в развихрения карнавален театър
и често в ласките на балерините ...
  520  13 
Часовникът отмерва часовете,
но времето е нищо на Олимп,
белязани със вечност, боговете
залостиха човека с клин.
Играе си на слава и позор ...
  500  12 
Часовникът отмери часовете,
отплува преходният сън,
обсебен от смъртта, Човекът
излезе през вратата вън,
изправи се и спря живота, ...
  489  10 
И споровете истината раждаха,
но кой ще каже истина какво е,
когато всеки вярва в малката си правда,
а съвестта на честността е вид заблуда.
Че щом с лъжи отраснахме ...
  521  13 
Сега съм стъпил на скалата,
избива ме на лудост и крещя,
затръшнах на деня вратата,
проклинам мрака и нощта.
И лутам се безумен между ден и нощ, ...
  514  17 
Какво ли е да си брутален,
отрова с чашата изпил,
звезда сред шоу актуално,
стените със земята изравнил?!
Какво ли е да си коварен, ...
  527  18 
Кръстосвах прашни пътища,
пребродих хиляди места,
из много непознати кътчета
звучеше "Одата на радостта".
Възторга уловил, Бетовен ...
  371  14 
Богините свалиха шапки,
разстрелно сплетоха коси,
амброзия се стичаше на капки
в мелодии на Бах и Дебюси,
танцуваха богините божествено ...
  472  13 
Как ли не съм се проклинал,
че загубил съм морните делници,
бях далеч безутешен заминал
и се борих с вятърни мелници.
Борих се сам, уморих се ...
  482  14 
Уютна стая, самота
заслушан във испанската китара,
разнищвам в сънна голота
скръбта в мелодията стара,
догарят свещите до мен, ...
  848  19 
Жълтее като злато палещият пясък
и дюните с изсъхнали тръстики...
Синеещи с примамлив блясък,
вълните разлудувани се скитат.
В гонитба яростна се мръщят ...
  490  20 
Като камбанен звън, притеглен от въжета,
се спускат дни до бяло нажежени,
в ръба на времето разсечени небета
се лутат из пространства разпилени.
Из мъртвите космически полета, ...
  491  17 
Като червена топка кръв изгря Луната,
с поглед грапав смъмри сприхавия мрак,
утеши го с нежен звън Земята
и мракът влезе през отворен праг.
В неправилни редици светещи съзвездия ...
  1083  19 
В дълбока тъга минават години,
в посоки измамни, в погрешни следи,
лъжовното време безследно премина
с филтрирани стъпки в подземни води.
Какво ли ми носят на идване дните, ...
  485  12 
Светете, луди диаманти,
безброй разпалени души,
не крийте с нощни транспаранти
как преходното бавно се руши,
забивайте стрелите през доспехи ...
  679  20 
Винаги си искала да бъдеш
звезда на магистралата.
И винаги си била...
Аз се опитах да те настигна,
но ти стоеше на недостъпен връх, ...
  697  13 
Разпилях много слънчеви дни,
отлетя пропиляното време,
от обиди животът прогни,
но смъртта не дойде да ме вземе.
И видях накипели сълзи ...
  343  14 
Върни ми обратно патроните,
не хаби ги за кървави срещи,
не стреляй в студени салони...
Цевта е ненужно гореща.
Дай ми обратно патроните, ...
  458 
Замлъкват звуците на умъртвените камбани,
погълнати в пространствата на звездния стопанин.
В камините на разлюляни древни замъци
угасват уморени тъжни пламъци.
Замрялото мълчание повдига клепки, ...
  530  10 
Говори скитникът печален,
слова с Венера разменил,
къде прегръдки уникални
продават в тоз живот унил,
защото искам да усетя ...
  386  12 
Ако си тръгваш, остави отворена вратата,
но няма да те следвам и не искам
да прекрача прага, нито пък средата,
в очакване на болката да ме притисне.
Споменът е в мен, не си отива, ...
  657  20 
Умираха учудени фантазиите ни
в бездънните хангари на душите
и пристъпи на нови метастази
лъчите на мечтите ни строшиха.
Едва-едва повдигна мракът ...
  382 
Вчера избиха дивите лебеди,
насочиха пушките просто така,
тълпата страхлива стоеше... И гледаше
жестоката бяла и точна ръка,
която не трепна с вика на куршума, ...
  609  15 
Безбройни мигове
от безотрадния живот
отплуваха във вечността
и в нараненото ни време
изпразнен се усещам - ...
  665  19 
Предложения
: ??:??