ruba
313 резултата
Непонятно е как през годините
е израсъл в душата ми плевел!
Без да зная какво е, наивно
съм го хранила толкова време!
И дори се стараех неистово ...
  631  11 
Разтърси ме един внезапен смисъл...
Усетих как ме вдигна на крака...
И тръгнах.
Тичах даже, без да мисля
за нищо друго. ...
  487 
Нещо старо отмина и остави следи
надълбоко у мен!
По сърцето!
Няма как...
Аз го имах и желаех преди, ...
  391 
В душата ми сега е тишина...
След толкова изпитана тревога
съм седнала на тихо, у дома,
с усещане за милостта на Бога...
Препъвах се от бързане в това ...
  572 
Ръми в душата ми като напролет,
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но... ...
  490 
Не мога да говоря тази вечер...
Душата ми се пълни с тишина.
Заглъхнаха отколешни кроежи
за хиляди объркани неща.
Сега се виждам малка, но красива. ...
  815  12 
При Твоите приятели намерих
утехата,
надеждата,
мира...
При тях се спрях ужасно уморена! ...
  420 
Ще приемеш ли, Господи, тази молитва?
Аз не съм се очистила още съвсем...
Много тъмни местенца у мене се крият
и приличам на болно дете.
Но Те търся. ...
  507 
към майка ми
Започна да се съмва...
Погледни!
От мрака нищо няма да остане.
Ще видиш Смисъл! ...
  479 
Не зная какво да Ти кажа...
Но ето –
треперят ръцете ми,
Ти Си пред мен!
Отвътре напира и вика сърцето, ...
  725 
Не можем да се видим в този смисъл.
Не ни побира вече. Омаля...
Прекрачихме го даже като визия,
преиначава ни до същина.
А вие в него вярвате изцяло – ...
  423 
Разгоря се старата жарава!
Беше поизстинала в нощта...
Но какво сега я пресъздава
и гори наново пепелта?
Някое ли минало вълшебство? ...
  782 
Себе си ни даде
На Дева Мария
В тихата омая на деня
нечий глас в сърцето ти говори –
Божий Ангел - ярка светлина ...
  504 
Преминахме над много страшна пропаст.
Не знаехме дали ще продължим...
Бояхме се.
Но Господ не допусна
да паднем ничком. ...
  464 
Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...
  534 
Аз вече имам истинска надежда,
опирам се на Твоите Слова,
че колкото и тежък да изглежда,
животът ни е дар за вечността.
Ще вкусваме и сладко, и горчиво, ...
  498 
Едно необяснимо вдъхновение
у мен рисува с радостни бои,
премахва всяко черно настроение
и новата надежда ми личи!
Сега не нося бремето от спомени, ...
  486 
Разбих и тази глупава илюзия.
Тежеше ми.
Навсякъде я влачех.
Огромна беше,
пълна с куртоазия. ...
  643 
Разхождам се по тези стари улици…
Мирише ми различно.
Непознато…
В душата ми са още недописани
надеждите ...
  578  15 
Този лъч е различен,
но не виждаш от гордост...
През очите ти той е
и слаб, и студен,
едноцветен, ...
  626  12 
Усещал ли си тишината в тебе -
не идват мисли,
истини
и думи…
Отпускаш се безпомощно и дебнеш ...
  523  11 
На Дева Мария
Горещо ти се моля да си с мен!
Да ме закриляш!
Да ме водиш с обич!
Дори да бъда глупаво дете, ...
  511 
Пред истината се изправих.
Ето ме!
Не се харесах.
Даже заболя!
Надупчено от грехове ...
  609 
Научавам се бавно да се будя с любов,
да посрещам зората с надежда,
да усещам отвътре всеки миг на живот,
подарен ми от Бога за нещо...
Много трудно се уча да ходя без страх ...
  591 
Попитах те за твоите надежди,
но ти обърна поглед настрани.
Вълнуваше те ежедневно нещо –
дали отново почва да вали...
Че загърмя! ...
  568 
Препускането ме лиши от смисъл...
В такова темпо нищо няма цвят.
Събуждането идва като писък,
заспиването - като чакан бряг...
От утрото нахлува бързината - ...
  523 
Отдала си живота си за всички -
да бъдем пак обичани деца,
да заменим огромната себичност,
която ни убива,
с любовта! ...
  588 
Започва ли началото на края?
Навън захвана силно да вали!
Обади се забравен стар приятел...
Оставих омалелите мечти...
Завтече се в душата ми тревога... ...
  836  10 
Премазани от хиляди съмнения,
в тревогите за утрешния хляб,
след наниз от подеми и падения,
живеем някак тихо в този свят.
Не ни посочват като измерение ...
  747  11 
Посветено на монахините от манастир "Св. Дух"
На метри от безкрайната гълчава,
в една гора под купол от мъгли,
живеят с вяра -
както подобава ...
  808  12 
Помилвай мене,
нищо че съм паднала,
че непокорно мисля и живея,
че търся още себе си по пладне
и чуждите овации копнея. ...
  781  12 
Чувстваш ли това?
Прииждаше надежда на талази...
Огряваше ги някаква звезда
и те не спяха.
Стадото да пазят. ...
  521 
В очакването има нежен трепет,
усещане за тиха красота,
надежда, че дълбоко във сърцето
сега се появява доброта.
Очакването ни облича в нещо, ...
  527 
В палитрата ти има непипвани бои.
Защо рисуваш толкова еднакво?
Повтаряш до побъркване
едни и същи дни,
сюжетът разиграва се ...
  645  12 
Усмихна се високо в небесата
една надежда,
в слънчеви лъчи.
Затопли в мен
премръзнали формати. ...
  682  19 
Усмихвам се, ала треперя цялата.
Раздялата е сложна и горчи!
По пътя губех много отначалото!
Докато крачех, почна да вали...
Обърквах многократно ориентирите ...
  688  11 
У мен живеят хиляди проблеми,
но най-жесток е винаги страхът –
това, че нещо може да намеря
завинаги потъпкано в прахта.
Така е. ...
  657  12 
Замълчах, за да чуя
и от цялата гордост
изведнъж се отрони
страшна буца!
През мен! ...
  592 
Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...
  656  10 
Завръщането буди много смисли.
Зарядът е в средата.
Няма как...
Не можеш имена да им измислиш,
да им поставиш ...
  564 
Предложения
: ??:??