ruba
315 резултата
Тази истина прави следи...
Чак до кръв ме продира.
Жестоко!
Не е сън, както беше преди.
Не е мит. ...
  506 
Усетих те!
Докосна ме в мига,
когато много силно се надявах,
че мога над страха до полетя
и болката най-сетне да оставя! ...
  838 
Непонятно е как през годините
е израсъл в душата ми плевел!
Без да зная какво е, наивно
съм го хранила толкова време!
И дори се стараех неистово ...
  664  11 
Разтърси ме един внезапен смисъл...
Усетих как ме вдигна на крака...
И тръгнах.
Тичах даже, без да мисля
за нищо друго. ...
  517 
Нещо старо отмина и остави следи
надълбоко у мен!
По сърцето!
Няма как...
Аз го имах и желаех преди, ...
  431 
В душата ми сега е тишина...
След толкова изпитана тревога
съм седнала на тихо, у дома,
с усещане за милостта на Бога...
Препъвах се от бързане в това ...
  607 
Ръми в душата ми като напролет,
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но... ...
  529 
Не мога да говоря тази вечер...
Душата ми се пълни с тишина.
Заглъхнаха отколешни кроежи
за хиляди объркани неща.
Сега се виждам малка, но красива. ...
  855  12 
При Твоите приятели намерих
утехата,
надеждата,
мира...
При тях се спрях ужасно уморена! ...
  456 
Ще приемеш ли, Господи, тази молитва?
Аз не съм се очистила още съвсем...
Много тъмни местенца у мене се крият
и приличам на болно дете.
Но Те търся. ...
  545 
към майка ми
Започна да се съмва...
Погледни!
От мрака нищо няма да остане.
Ще видиш Смисъл! ...
  510 
Не зная какво да Ти кажа...
Но ето –
треперят ръцете ми,
Ти Си пред мен!
Отвътре напира и вика сърцето, ...
  762 
Не можем да се видим в този смисъл.
Не ни побира вече. Омаля...
Прекрачихме го даже като визия,
преиначава ни до същина.
А вие в него вярвате изцяло – ...
  453 
Разгоря се старата жарава!
Беше поизстинала в нощта...
Но какво сега я пресъздава
и гори наново пепелта?
Някое ли минало вълшебство? ...
  985 
Себе си ни даде
На Дева Мария
В тихата омая на деня
нечий глас в сърцето ти говори –
Божий Ангел - ярка светлина ...
  532 
Преминахме над много страшна пропаст.
Не знаехме дали ще продължим...
Бояхме се.
Но Господ не допусна
да паднем ничком. ...
  494 
Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...
  566 
Аз вече имам истинска надежда,
опирам се на Твоите Слова,
че колкото и тежък да изглежда,
животът ни е дар за вечността.
Ще вкусваме и сладко, и горчиво, ...
  532 
Едно необяснимо вдъхновение
у мен рисува с радостни бои,
премахва всяко черно настроение
и новата надежда ми личи!
Сега не нося бремето от спомени, ...
  525 
Разбих и тази глупава илюзия.
Тежеше ми.
Навсякъде я влачех.
Огромна беше,
пълна с куртоазия. ...
  673 
Разхождам се по тези стари улици…
Мирише ми различно.
Непознато…
В душата ми са още недописани
надеждите ...
  609  15 
Този лъч е различен,
но не виждаш от гордост...
През очите ти той е
и слаб, и студен,
едноцветен, ...
  652  12 
Усещал ли си тишината в тебе -
не идват мисли,
истини
и думи…
Отпускаш се безпомощно и дебнеш ...
  557  11 
На Дева Мария
Горещо ти се моля да си с мен!
Да ме закриляш!
Да ме водиш с обич!
Дори да бъда глупаво дете, ...
  542 
Пред истината се изправих.
Ето ме!
Не се харесах.
Даже заболя!
Надупчено от грехове ...
  638 
Научавам се бавно да се будя с любов,
да посрещам зората с надежда,
да усещам отвътре всеки миг на живот,
подарен ми от Бога за нещо...
Много трудно се уча да ходя без страх ...
  617 
Попитах те за твоите надежди,
но ти обърна поглед настрани.
Вълнуваше те ежедневно нещо –
дали отново почва да вали...
Че загърмя! ...
  617 
Препускането ме лиши от смисъл...
В такова темпо нищо няма цвят.
Събуждането идва като писък,
заспиването - като чакан бряг...
От утрото нахлува бързината - ...
  562 
Отдала си живота си за всички -
да бъдем пак обичани деца,
да заменим огромната себичност,
която ни убива,
с любовта! ...
  620 
Започва ли началото на края?
Навън захвана силно да вали!
Обади се забравен стар приятел...
Оставих омалелите мечти...
Завтече се в душата ми тревога... ...
  864  10 
Премазани от хиляди съмнения,
в тревогите за утрешния хляб,
след наниз от подеми и падения,
живеем някак тихо в този свят.
Не ни посочват като измерение ...
  776  11 
Посветено на монахините от манастир "Св. Дух"
На метри от безкрайната гълчава,
в една гора под купол от мъгли,
живеят с вяра -
както подобава ...
  842  12 
Помилвай мене,
нищо че съм паднала,
че непокорно мисля и живея,
че търся още себе си по пладне
и чуждите овации копнея. ...
  825  12 
Чувстваш ли това?
Прииждаше надежда на талази...
Огряваше ги някаква звезда
и те не спяха.
Стадото да пазят. ...
  576 
В очакването има нежен трепет,
усещане за тиха красота,
надежда, че дълбоко във сърцето
сега се появява доброта.
Очакването ни облича в нещо, ...
  569 
В палитрата ти има непипвани бои.
Защо рисуваш толкова еднакво?
Повтаряш до побъркване
едни и същи дни,
сюжетът разиграва се ...
  674  12 
Усмихна се високо в небесата
една надежда,
в слънчеви лъчи.
Затопли в мен
премръзнали формати. ...
  718  19 
Усмихвам се, ала треперя цялата.
Раздялата е сложна и горчи!
По пътя губех много отначалото!
Докато крачех, почна да вали...
Обърквах многократно ориентирите ...
  731  11 
У мен живеят хиляди проблеми,
но най-жесток е винаги страхът –
това, че нещо може да намеря
завинаги потъпкано в прахта.
Така е. ...
  687  12 
Замълчах, за да чуя
и от цялата гордост
изведнъж се отрони
страшна буца!
През мен! ...
  630 
Предложения
: ??:??