ruba

316 резултата

Бог смирено замълча

Забравихме човешката си същност,
божественият образ избледня.
Подобието също. Няма връщане
към корена на всичките неща.
Сега сме горди, ...
1.4K 1 23

На релсите приключи любовта

В памет на Албена,
момичето, погубило крехкия си живот от любов
На релсите приключи любовта.
Издигна се душата й в небето,
където я очаква вечността. ...
893 10

Разтичах се да търся орхидеи

Разтичах се да търся орхидеи
в дебели, неприходни снегове!
В зениците корави на злодея
усетила съм поглед на дете!
Сред пясъчните дюни ще избликне ...
859 27

По Вавилонски

Живеейки по собствена посока,
загубили способност да четем
в душите си посланията на Бога
и загрубели в болката съвсем,
се впускаме да си градим отново ...
712 4

Пробойните са много в тези дни

Пробойните са много в тези дни -
нахлуват гняв, тревога и обида!
От рано сутрин още ни боли!
Приятелите тихо си отиват...
Забравяме рождените им дни, ...
719 16

Не разбираш ли още...

Преосмисляш живота,
преоткриваш нещата,
преобръщаш желания,
преобличаш мечти,
прекатурваш копнежи, ...
911 20

Прицелвам се високо

Прицелвам се високо
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост ...
675 7

Опитвам се да видя

Опитвам се да видя надалеко
и ще успея -
някой светъл миг,
без чужда помощ,
опит ...
767 11

Какво ли още има да се случи

Какво ли още има да се случи?
Къде ли ще ме свари вечерта?
Дали отново Нещо ще науча
и после съкровено ще мълча?
Ще тегнат ли в душата тежки думи, ...
1.1K 6

Онзи кръстопът

Ще стигнем ли
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...
664 7

Реша ли да живея като вятър

Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари ...
799 17

Тук сме само за малко

Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем ...
884 11

Душата ти изстива

Душата ти изстива...
Виж се само!
Залиташ,
спираш,
връщаш се назад, ...
871 12

Понастинах на вятъра

Понастинах на вятъра...
Хайде да седнем!
Ще се стопля за малко
при твойта душа.
Ще ми сипеш ли ...
626 9

Ще забравиш ли...

На една 18-годишна приятелка
Ще забравиш ли пътя
към своята същност,
към душата си,
пила от Извор насъщен, ...
667 8

Съвсем се е смрачило

Съвсем се е смрачило.
Откъм вяра.
Гърми в душите ни
от тежки думи.
Завършихме с надеждите ...
694 8

Да бъдеш слаб...

Да бъдеш слаб е някак си човешко -
да страдаш,
да се давиш във сълзи,
да те препъват поводи и грешки,
безмилостно надолу да летиш... ...
819 10

За мене Господ друго е предвидил

За мене Господ друго е предвидил.
Попаднала съм в чужда същина.
И правя грешки
в непонятни филми
по някакви далечни правила... ...
556 7

И в стих пристига есента

Замлъкна поривът по лятото.
Заченах тихите тъги,
мечтанията в листопадите
и меланхолните мечти...
Заромоляват вече музите ...
1.3K 17

Градът

Прегърна ме градът.
И смля духа ми.
Сега излизат лентички покруса.
Забравих да си сложа грим
и ето ме – ...
680 10

Прегърнах тази вяра

Прегърнах тази вяра
със надежда,
че тя ще ме направи по-добра,
ще бъде като глътка
жива нежност, ...
639 4

Мога ли?

Очите ми полека ослепяват...
Приучвах ги отдавна на това.
Така е по-спокойно –
да не трябва
да виждат недостойните неща. ...
783 9

Разбъркани надежди

Разбъркани надежди
и тревоги...
Нехомогенна смес.
Така горчи!
Възможностите вече ...
624 3

Забавих се...

Забавих се.
Но тръгнах
и ще стигна!
Дори да ме нападне есента...
Изчаквах дълго, ...
738 8

Не е по моя мяра...

Да бъдеш смел
не е по моя мяра.
Страхувам се.
До болка!
Затова ...
752 8

Престори се...

Престори се, че още ме виждаш красива,
че е светло наоколо.
Има цветя...
Престори се, че вярваш на всичко наивно
и тогава ще видиш ...
769 18

От тебе се научих...

На баба Найда
От тебе се научих да раздавам
и чувства,
и надежди,
и любов... ...
1.1K 9

Близо до звездите

Днес се изпълниха 40 дни от смъртта на татко СПАС
Сбогом, тате!
Няма път назад.
Ще се възнесеш
към Светлината. ...
766 12

От миналото идва аромат...

От миналото идва аромат,
ухае на забравена надежда,
заплита ме в усещане за свят,
все още жив
и истински изглежда. ...
731 15

За мене се моли

На татко
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата. ...
899 22

Къде да се опра...

Разтегна се понятието за смисъл.
Започна да побира нови истини,
с които трябва някак си да свикна...
А вътре в мен е тясно и обидено...
Къде да се опра? ...
691 15

Пресеква ми дъхът...

Пресеква ми дъхът.
Ти плачеш, мамо...
Душата ти е цяла в тази болка.
От татко тя останала е само...
И може би и спомените - ...
681 11

И Господ плаче...

Седим, безкрайно натежали
от мисли,
спомени,
тъга...
Навън дъждът отново прави ...
820 27

Понятията нямат тежест

Понятията нямат тежест.
Не ми ги давай.
Замълчи.
Започнах вече да се вглеждам
по-често в своите очи ...
675 20

Като в катарзис

Забравих си очакването вкъщи.
И плановете.
Верните мечти.
Не вярваш ли?
Душата ми чевръсто ...
796 15

Май че още съм дете

Научих се на много мъдрост,
но май че още съм дете;
душата ми се радва дълго
под полунощното небе;
сърцето ми е пълно с вяра ...
623 9

Прекроявам си дните

Прекроявам си дните.
Не по мярка започват.
В тях е трудно да вляза
с тази липса безсрочна.
В тях не мога да дишам, ...
722 11

Усещане за драма

Боли отвътре,
чак до същността.
Не мога тази болка да издишам.
Задържам я...
Тече ми по кръвта... ...
732 14

Предел / Последно сбогом/

Към душата на татко
Смъртта не е раздяла,
а предел,
след който има още
без да знаем... ...
759 13

Събирам си душата...

Събирам си душата
и потеглям
към твоята прегръдка.
Не плачи!
Аз мога още тихо да се смея, ...
753 6