Самодива (Вики) - Произведения

Опитомяване на думите

Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си – ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).
Забрави ли? Прегръщам тишина, ...

Самодива

Поезия

2022-07-12T10:34:57+03:00 921 10 15

Вечер по женски

Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир. ...

Самодива

Поезия

2022-07-05T13:13:17+03:00 916 11 13

Бръмбари в главата

Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.
Все с бистър ум се движа в коловоза, ...

Самодива

Поезия » Хумористична

2022-06-28T10:39:52+03:00 1K 6 9

Клетва за вярност

Пак юни тихо чука на вратата ти,
липите пръскат летен аромат,
а с него се промъква и познатата
приятелка, в спокойния ти свят.
Онази вечна лудост и проклятие, ...

Самодива

Поезия

2022-06-24T11:14:19+03:00 1.3K 3 9

Съдбовна среща

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание.
А беше ли, не беше ли красавица, ...

Самодива

Поезия

2022-06-14T10:01:48+03:00 762 4 6

Най-трудната любов

Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат ...

Самодива

Поезия

2022-06-07T19:33:39+03:00 889 17 10

Терлици за паралелни вселени

В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...

Самодива

Поезия

2022-05-31T09:14:06+03:00 1K 9 9

Ако усещаш пулса на зеленото

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва -
вибрира и горчи от тежки истини.
Дали са грозни? Не, прекрасно светли са, ...

Самодива

Поезия

2022-05-25T11:12:41+03:00 744 10 14

Земя назаем

Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,
родила жито, рози, виолетки...
Ограбваме я, щедра е към нас, ...

Самодива

Поезия

2022-05-17T11:38:43+03:00 727 9 14

Опасно будна

Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно -
да изгори на святата им клада.
Виновна беше. Вместо да целува ...

Самодива

Поезия

2022-05-12T11:11:09+03:00 829 8 7

Невидим идеал

Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...

Самодива

Поезия

2022-05-03T09:10:34+03:00 1.1K 8 9

Невинни, но дали!?

Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
въпроси-прах, въпроси-суета.
Без мисъл и безименни, делата ...

Самодива

Поезия

2022-04-26T10:02:23+03:00 695 4 6

Дълбоките очи на лудостта

Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)
Съсухрени, отпуснати ръце ...

Самодива

Поезия

2022-04-19T08:51:48+03:00 740 13 7

Възприятия

За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...

Самодива

Поезия

2022-04-12T15:07:23+03:00 845 8 6

Пролетна музика

Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра, ...

Самодива

Поезия

2022-04-05T09:19:30+03:00 852 1 7

Баланс на силите

Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...

Самодива

Поезия

2022-03-29T09:04:14+03:00 1.5K 8 10

Звездни послания

Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар.
Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми, ...

Самодива

Поезия

2022-03-22T09:35:09+02:00 2K 5 6

Монолог на бурята

Над море и гори, над реки, планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът.
Нося вятър и прах, всявам ужас и страх, ...

Самодива

Поезия

2022-03-15T09:25:08+02:00 967 4 8

Муза на метла

И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи ...

Самодива

Поезия

2022-03-08T10:40:13+02:00 704 5 9

Стълба без опора

Изплащах дълго старите си грешки
и смелостта ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
картини сме, които друг рисува.)
Към близки, към далечни, непознати, ...

Самодива

Поезия

2022-03-01T11:40:49+02:00 819 8 13

Снежинки

Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...

Самодива

Поезия

2022-02-22T10:36:46+02:00 741 7 8

Творя си инсомния

Разум строг пази друми затворени
към отдавна заключени двери
и с логични закони говори ми
как проблеми сама ще намеря:
Укроти се, безумна мечтателко! ...

Самодива

Поезия

2022-02-15T12:04:28+02:00 970 5 9

Превъплъщения

Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа.
След минута, приличам на камъче ...

Самодива

Поезия

2022-02-08T12:23:52+02:00 1.1K 7 6

Преминаване

Преминавам, точно като сняг,
който бавно стича се в земята
и се връща в облаците пак,
за да се прелее в кръговрата.
Преминавам, бързо като смях, ...

Самодива

Поезия

2022-02-01T11:41:26+02:00 590 3 8

Ограда от мълчание

На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...

Самодива

Поезия

2022-01-25T10:25:54+02:00 678 9 11

Таралежи

Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви ...

Самодива

Поезия

2022-01-18T19:16:01+02:00 903 7 8

Урок по живот

Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш ...

Самодива

Поезия

2022-01-11T13:20:48+02:00 1.2K 10 13

Невъзможност

Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...

Самодива

Поезия

2022-01-04T11:40:22+02:00 1.9K 20 15

Пак е Коледа

Пак е Коледа, трябвало пак да съм кротка и тиха,
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
че не ходя по пътя утъпкан, а летя в небеса!?)
Пак с усмивка да слагам куп чинии на тежка трапеза - ...

Самодива

Поезия

2021-12-28T09:49:45+02:00 1.3K 2 7

Мигове

По ръба на перваза се стичат изгубени мигове,
сякаш вишни презрели,
се търкалят сред черната кал.
Може би са били просто пътници, тихо отминали,
от познатия път, в който малък човек е вървял. ...

Самодива

Поезия

2021-12-21T10:01:39+02:00 1.1K 4 8

Различен свят

Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина. ...

Самодива

Поезия

2021-12-14T17:39:00+02:00 808 3 7

Сърцето на нощта

Заспиват светлините на града,
дърветата притихват уморени
и само лека, призрачна мъгла,
на улиците, плъзва се по вените.
Навярно, идва време за покой ...

Самодива

Поезия

2021-12-07T14:38:13+02:00 1.4K 7 10

Затворена любов

Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори, ...

Самодива

Поезия

2021-11-30T15:31:08+02:00 783 4 7

Притихнал град

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...

Самодива

Поезия

2021-11-23T10:03:04+02:00 731 3 10

Мисъл и съдба

Присъствие и мисъл. И съдба.
Там, в центъра свещен на тишината,
трепти една невидима вълна –
посланик и вестител на сърцата.
В спирала от мълчания валят ...

Самодива

Поезия

2021-11-16T20:26:40+02:00 564 4 9

Едни и същи

Колко драми и колко съдби
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни…
Все оставаме, сякаш е сън, само ние ...

Самодива

Поезия

2021-11-09T15:20:12+02:00 1.3K 5 11

Има ли защо?

Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...

Самодива

Поезия

2021-11-02T14:45:17+02:00 652 4 7

Луда

Пак се вдига зад ъгъла на смъртта томахавката,
демон хили се пъклено – вкупом иска ни, всички
и се свеждат в безмълвие, на страха си пред хватката,
уморени от ужаса и покорни главички.
Ново робство предлага се, на пазара на времето, ...

Самодива

Поезия

2021-10-26T12:37:00+03:00 633 5 9

Нежна измислица

Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж, ...

Самодива

Поезия

2021-10-19T12:54:43+03:00 583 5 7

Пълнолуние за бродници

В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами? ...

Самодива

Поезия

2021-10-12T16:46:52+03:00 521 5 5