Друга

42,6 резултата

Мечтание

Мечтите ни - незрели пъпки
разцъфват в мека тишина,
потрепващи от сладки тръпки
с ухание посрещат ни в съня.
Обвити от незрим копнеж ...
683 3 3

Размисъл

Във мислите,
спътници желани
на спомените
вечен кът
за образите, ...
1.2K 12 27

Мъжете от моето племе...

Мъжете от моето племе...
Мъжете от моето племе
във ласките си били сдържани и груби –
само деца да направят
слизали от конете ...
587

Лекари...

Лекари...
Тази наша тревожна
и безсънна Професия!...
Без Душа невъзможна е,
както обич без песен... ...
1.4K 1 3

Небесни знаци

Родена съм под знака на Лъва
и с тежката корона съм орисана
със зъби и със нокти да се боря
за да опазя дом, традиция.
Червеният рубин е моят камък ...
1.4K 3 12

Застудя

Стана отново студено ,
по мрачните градски улици!
Нахлу студа и в клетите тъжни души,
облякохме вече палтото от старите болка ,сълзи.
Падат листата едно по едно, ...
1.6K 3 4

Преди теб

Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача, ...
989 5 14

Щастие

Днес в слънчевото утро,
една радост, протегна ми ръка,
в зениците ми сякаш пролетта разцъфна,
виждайки те в придворите на любовта.
Усещам те дори, когато си далеч, ...
921 2

Сътворение

Преди еони време
Бе безбрежна тишина и мека, топла тъмнина
От нищото изскочиха фотони два и заискриха
Блесна светлина
После още два и много пъти все така ...
675 5

Невинността живее по веднъж.

И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира, ...
1.6K 3 8

Железни илюзии

Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог. ...
1.5K 2 4

Шумът на хората

Шумът на хората
Шумът на хората е толкова различен,
понякога весел,дори симпатичен.
Понякога тъжен в града динамичен,
а понякога той е дори романтичен! ...
705 2

Саможертва

Меланхолията в мен като злокачествен тумор расте
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè
Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих ...
570 1 1

27.07;18.10.2019

Аз ще поборавя малко с думи,
ти преброи моите пеперуди
Тютюн, филтър, листче ти подавам,
сърцето ти от години обладавам.
Искам да заспивам гушната в теб. ...
768 1 1

Изповед пред приятели

Птичета, пречупили крилете,
как мечтите си да споделим?
Как без тласъка на ветровете
в огнения бяс да полетим?
Кой ни беше дяволски прикоткал? ...
812

Една от многото

Една от многото жени,
изстрадана, неоценена, неразбрана,
живеейки за другите души,
наранена твоята остана.
Избягала във другите страни, ...
1.4K 3 9

Реалист

Понякога реалното ме смазва,
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.
Главата ми - буркан с оси, ...
642 1 1

Ноемврийско

Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха, ...
1.3K 7 6

Слънчогледи

Слънчогледи, слънчогледи,
мълчаливци наредени.
Слънчогледи, слънчогледи,
млади мóмци пременени.
Слънчогледи, слънчогледи, ...
1.5K 3

Кралицата на есенната поезия

Кой открадна синьото ми лято?
С молитвата на рибите и икона синеморска.
Кой открадна слънцето и замени с есенна нега.
Казват птиците на вятъра, че есен с минзухари
долетя. ...
2K 15 22

Ще се спасим ли

Протягам към теб двете си ръце,
от вятъра бурен да те опазя.
Не гледай надолу! Обърни лице
към мен! До теб по ръба ще долазя.
С една ръка ще те прегърна. ...
416

Паралелен свят

Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...
2.8K 17 33

Сълза отредена

Една сълза се стече в морето,
там, със зародиша...
там, където виждаш небето,
синьо, като морето.
Прости ми за да продължа, ...
1.2K 3 1

Преди на всички всичко да разреша

> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...
837 5 13

Какво ми каза гарванът на По

Съдбата е стоманен коридор
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство ...
675 6 8

Изкуствен театър

Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.
Блуждае в небето звезда. ...
1.1K 4 9

Кажи ми

Кажи ми, приятелко любима,
дали всичко се измерва със пари?
Дали за нас тъй много значат
скъпи къщи и коли?
Облечени във скъпи дрехи ...
1K 1 5

Призори

Призори щом като слънце изгрее,
рано събуждат се птици небесни...
Тръпне сърцето, душата ми пее,
тръгвам по пътища стръмни и тесни.
Духом минавам над къщи, дворове, ...
1.5K 9 6

След всеки пламък

Запалете Големия огън
и хвърлете в него всички любими неща.
Стефан Гечев
Не знаеш ли, не слънцето възкръсва,
а пътя си повтаряме безкрайно. ...
657 4 5

Cбъркана пунктуация

Аз съм ти запетаята,
между две възклицания,
точката съм накрая ти,
препинателна мания.
Аз съм ти въпросителна, ...
1.6K 7 16

Полет

Изтри си следите и тръгна,
жигоса небето със поглед.
От малка светът и изтръгна
едничкия опит за полет.
Любимата мамина дреха ...
1.3K 1

Есенно писмо

Аз исках на фона на цветната есен
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...
1.2K

Сърце

В косите ми разлистват се снежинки,
навяват мисълта за пряспа бяла,
а младостта ме гледа от предишни снимки
замръзнала и с нито миг неостаряла...
Припомням си за късчетата лудост ...
617 7 13

Удавници

Навярно трябва да обикна кораба -
познал уханията на пристанища,
високите ми балове на гняв
и хоризонтите на мисълта.
Да! Корабът, ...
1.5K 2 20

Всичко направи ли с любов?

Събуждаш ли се сутрин рано
огрян от палав слънчев лъч?
Протегна ли се мързеливо?
За двама начерта ли път?
Рошав още по пижама ...
1.5K 3 3

Тя

Тя е усмихната и под ресниците,
лумват искри карамелени в миг,
в синьо небе, акварелено с птиците,
пее на някакъв странен език.
Тя е дете и я дърпа за плитките ...
661 5 6

Стари сънища

Не сънувам вече сънища.
Не са за мен.
Отдавна изтрих линията,
водеща към мен.
Не сънувам вече сънища – ...
633 2

Да бъдеш Човек

Колко трудно е да бъдеш днес ти човек,
в свят, изпълнен със завист и злоба, нали!?
Да запазиш в теб ценностите от миналия век,
да остане детето в теб, или го няма вече, дали?
Колко трудно е да бъдеш човек сега, ...
1.2K 2

Поетът бунтар

Възстанал срещу наложения ред,
във хаоса хармония откриваш,
не вярвайки в отплата и късмет,
не се боиш душата да изливаш,
за чужда болка да скърбиш не се свениш, ...
963 8 14