Философска

20,9 резултата

Време е

Време е да продължа напред.
Време е не всичко да бъде наред.
Време е да се изправя пред живота.
Време е да съм сама.
Време е да променя света. ...
702

Разговор с вечността

Поете,
писал си тези стихове преди столетия,
навярно в студ и полумрак.
Отдавна си напуснал този свят,
но си останал жив - чрез тях! ...
898 5

Истината за изкуството

(Посвещава се на Денисса, Белла и всички останали с удвоени букви в името...)
Отдавна във едно далечно царство,
живяла чудно хубава девойка,
пленяваща не само с красота,
ала и с ум, със свойта доброта. ...
1.9K 10

Последно

Последно
На Лидия
Животът бърза неуморен.
А ние чакаме на пристана на времето.
Раздадохме си всичко, ...
724 2

Труден път

ТРУДЕН ПЪТ
Кръстът винаги тежи.
Не е възможно да го носиш сам.
Трябва някой да ти помогне,
но който и Кръста да поеме... ...
627 2

Благодат

С молба започвам всеки нов ден
и с благодарност, че ме има,
че Бог се е смилил над мен
и сили дал ми е, като за трима.
Дарил ме е с приятели добри ...
1.2K 2

Сърце

Гориш, изгаряш, на пепел превръщаш
чувства, до вчера велики, а днес...
Стоиш, мълчиш,
мисъл - болка твоя - се лута
и шепти във сърцето тихи, нежни ...
748 9

От другата страна на бариерата...

посветено
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата... ...
825 22

КУЛТУРА

КУЛТУРА
(На Емилия Копчева и Митко Шаблата– Бъдете здрави и радвайте децата и нас, техните родители!)
Културата не остарява и е жива.
Зачената, как и къде,
родила се е тя красива ...
1.2K 7

Заслепени

"Заслепени"
И сега, след толкова години, без да спрем
откриваме желания прозрачни.
С последни сили искаме да разберем
душите си студени и различни! ...
895 1

Татко, що е Хоризонтът

"Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта..."
Стамен Панчев
- Татко, що е Хоризонтът,
моля те кажи! ...
1.5K 27

Размисли

Милосърдие и надежда...
два целебни извора
за изтерзана душа...
Дихание на любима уста...
леки пръсти, които затварят ...
699 12

За черното и бялото

В душата ми космическа отдавна си се реят
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.
И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване, ...
916 1

Ние

"Ние"
Ние вървиме сред нищото,
закриваме с пръсти очите си...
Ние сме малки сред времето-
търсим с надеждата дните си! ...
825

Вярата към бъдещите дни

„Вярата към бъдещите дни”
След време към небето ще заминем без вина
и вятърът в косите ще напомня без тъга,
че може би сме чакали да дойде този ден,
за да се връщаме при вас с дъжда студен. ...
835

Безпредметно

От всяко връщане назад боли.
Не зная всъщност ти дали усети.
Дали съм аз, или пък ти?!
Сега е вече безпредметно...
Изтривах с опакото на ръката си ...
912 13

Демокрация или конспирация

ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ
КОНСПИРАЦИЯ
Казват в свят демократичен
днес живеем, ала той
е реално по-различен – ...
761 1

Думите

Думите
В началото бе Словото. Не само.
Те, Думите, са огън и вода
Даряват светлина, напътстват, галят,
понякога терзаят и горят. ...
1.2K 6

Време е

Когато културата му стигне дотам:
кресльовци да пеят безсмислени текстове
и плешиви шоумени да разказват брадати вицове,
а публиката да ги боготвори и да им ръкопляска,
време е човечеството да слезе от сцената.
704 2

Разум (за Господ и за Вярата)

Ти виждал ли си някога на твоя Бог лицето,
освен изписано с бои на старата икона!?
Почувствал ли си допира му освен в сърцето,
или просто - ей така - възкачаш го на трона!?
Ти плакал ли си някога сам пред иконостаса, ...
1.1K 5

Спор за сътворението

Истината е това, в което вярваме.
Мъж с брадичка, вярващ в Бог,
спори с двама опоненти -
(първокурсници студенти)
астроном и биолог. ...
1.2K 1 16

Притихнала е вечерта

Притихнала е вечерта
в очакване на нещо истински незримо.
Притихнал е и в мен света
и чака днешното неповторимо,
което идва тука и сега, ...
841 2

Демонът в теб се всели

Тих писък се прокрадва в тишината,
духът в тялото ти се завръща.
Събужда те от съня и нищетата,
в която живееш, те обгръща.
Взираш се в невидимата светлина, ...
731

Един живот си отива...

Един живот си отива,
още един смях притихва,
още едно сърце спира да пулсира,
една душа отново си отлита...
И следва порой от сълзи, ...
1.2K 1

Полет

Изгубих се,
някъде по пътя…
ще го намеря,
даже и сама!
Сълзите си изтривам, ...
1K 24

... (само крачка... е нужна)

само крачка
... е нужна
животът е страх
потреперва
със нашето тяло ...
1.3K 19

Многоточково

Красив финал - но липсва памет,
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)
Но чакай, да си спомня тишината, ...
677 2

Виделина

ВИДЕЛИНА
Падат завеси, падат олтари,
проглеждат всички очи.
Нищо не значат догмите стари,
всичко е явно, всичко личи. ...
645 2

Глобалното затопляне

Глобалното затопляне
Затоплянето вече е започнало.
Глобалното затопляне.
Разбираш ли?
Със градус-два, ...
734 4

Тишината на часовника убива

Тишината на часовника убива,
ала моля, говори ми, Тишина!
В твоите нелепи слепости се крият
нетрайността и хаосът на деня.
Часовникът кънти с греховни бездни. ...
2.5K 16

* * *

Колко минути щастие те делят от рая,
колко неизказани истини от чистотата
на сърдечните удари и
как да се стопя в безкрая пред циничния
поглед на човечеството. ...
555 3

Бездействие

Бездействието ме убива бавно.
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога. ...
863 3

Финалните надписи на Човешкото Време

Спомените ни понякога приличат
на чудновата нишка, от която
искаме докрай да изплетем
съществуващото битие.
Защото ...
1.2K 35

Човек

Човек
Най-свирепият, ужасен
хищник, бродещ по Земята.
И за свойте е опасен
във разгара на войната. ...
559 1

Разпятие

В началото бе Словото...
... А моето Разпятие е Словото.
Достойна ли съм,
щом осъмвам в смут -
повярвала, че богоравно служа, ...
718 3

Дълбоко крием в себе си...

Дълбоко крием в себе си
законите неписани.
Понякога най-ценни са
изстраданите истини.
И падаме, и ставаме, ...
1.6K 35

Като коприва

Болна нощ раздира небесата,
задавен вятър кашля късолиния.
Прегракнал гарван моли за разпятие,
а луната се изгуби - във намиране.
... ...
700 1

А може би за миг

„А може би за миг...”
Някъде между небето и земята
е мястото на всичките злини.
Видели болката и нищетата –
унизени бяха нашите души! ...
817

Орис

Раздавам късчета обич по пътя си -
искрици жарава от родния дом,
парещи огнени знаци,
за да не забравя корените си.
Събирам късчета радост по пътя си - ...
805 3