В такова време да живееш не е лесно,
когато всички граници са тъй размити,
когато корумпираните са известни,
а свестните - в зародиш още са убити!...
В такова време на омрази и тревоги, ...

Мисъл за секунди
пак пробяга
по уморените ми чувства, но уви..
болката сърцето ми пристяга
и безмислено до утре ще тежи. ...

Млад момък на извор се спрял,
под сянка на стара върба.
Там чудна девойка видял
да пълни стомна с вода.
Тя имала руси коси ...

Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ...

(v.1)
Here again i am alive, up north.
Where ancient warriors were born,
where water's clenched in icy fist,
where bloodred oath is echoing through mist. ...

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...

> Аз съм неизлечимо недоволен. Не е важно колко
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...

След осмия си вой, те измълчах.
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра? ...

тихи разговори на студени стълбища
тайни и егоцентрични мисли
не събуждай неща които спят от години
докато Земята се удря в двора ми
лягам до нея и издишвам ...

Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ...

Къде си ти, къде си ти,
сърцето ми за теб тупти,
търсят те моите очи,
изпълнена съм с мечти,
да бъдеш мой... ...

През прозорците грее,
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...

Сърцето ми живее неспокойно
в очакване на теб,
сърцето ми - прегръдка от въпроси,
които дишат във съня ми.
Сърцето ми е заразено от страх, ...

Римските легиони, водени от Гай Юлий Цезар се бяха установили на северният бряг на река Рубикон. По това време тя беше естествена граница между Италия и нейната Северна провинция Цизалпийска Галия. Януарската вечер на 49 година пр. Хр. беше необичайно студена за тези места. Римските войници бяха зап ...

От толкова много удари в гръб
не зная още как съм цяла...
Но въпреки болката - вървя
и душата ще опазя бяла.
Боли ме, че дори луната ...

Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.
Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма ...

> Къде са границите и къде е краят
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...

Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.
Хванах се за корените си кървящи, ...

Смях на пеперуди
Пролетта събуди.
Бликнаха стопени ледове.
В слънчевата пазва
зимата залязва. ...

На кръстопътя на живота,
изправен съм за кой ли път.
Дали да избера посока,
или звездите ще решат.
Стоя, изпълнен със съмнения, ...

-Скъсана! Аз съм скъсана!
Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвист ...

„Съвършена доблест е човек да направи без свидетели това, което би бил способен да прави пред всички хора“
Ларошфуко
В едно време на деградирал морал, в което към човека се отнасяме като със стока, в което е важна цената, а не душата, думата доблест все повече губи смисъла си. Хората са заети с печа ...

Между хълмовете бели -
гориста планина.
Тихо под върха се гуши
злачна долчинка,
а под нея се е скрила ...

Протегнах към тебе ръка
С пръстите си исках твоите да уловя
Две длани преплетени са като крила
Докоснах те плахо: едва-едва
Повярвах... ...

Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих. ...

Кого да приветствам в този свят голям,
в кого да се влюбя май и аз не знам?
Че светът е тъждествен на паричните страсти,
че хората са сякаш нискостеблени храсти.
Че светът е луднал, че сме станали птици ...

"Цветята са мисли на природата за любовта"
- Бетина фон Арним
Кокичето разцъфва
в ранна пролет.
Срамежливо къпе се ...

Рано сутрин по пътечка
крета баба буболечка,
на гърба, вместо одежда,
носи житен клас и прежда.
Житцето е за децата ...

Благодаря ти, че те има,
за тебе мисля и на сън дори.
Заспивам вечер с твойто име,
в съня ми идват духчета добри.

Един от малкото спокойни дни зад щанда, вече следобед идва, а от сутринта всичко е гладко: доставчици, клиенти, заявките са дадени навреме, дори и ревизорката Гинка мина още сутринта през витрините без да намери нещо с изтекъл срок. След обедния пик настъпваше времето за почивка - прозорецът, когато ...

Аз търсех себе си, едно изгубено дете,
изгубено във времеви континуум...
В пътешествието си неволно аз открих,
че не само аз съм изгубена...
По пътя си срещах се с деца, ...

Голямо изпитание е да устоиш на трудностите.
Но понякога по-голямото изпитание е да посрещнеш сбъдването на мечтите си без да се уплашиш и да избягаш. Без да се скриеш в познатото, равното и удобното.
Някой ден, ако си с чисто сърце, ще се сбъдне - всичко, за което си мечтал.
Ще дойде изведнъж. Не в ...

„България ще
се възроди за чудо
и приказ“ - твърдят
господин Чỳдов ведно
с госпожа Приказньòва! ...

Не знам откъде да започна! Така съм слисан от постъпката на моята обичана съпруга, която от любов не знам как да наричам!!! Затова, каквото име да чуете, все е за нея – Миличката, Душката, Бубулинче,Чоченце, Шушенце и прочие. Чудите се защо съм седнал да ви се оплаквам и за да разберете, ще раздипля ...

От всяко разминаване боли,
флуиди се разбиват хаотично.
В душите ни неистово гори,
но вътре си остава...твърде лично.
От всяко разминаване боли ...

Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.
Налага ми се често да умирам ...

Защо ли млечносиви дни се заредиха?
Защо така застинал е градът?
Защо прозорците са черно-тихи
и сградите изтръпнали мълчат?
А беше време, плуваха безгрижно ...

Да бях смирен!
О, само ако бях,
бих сетил сладостта да бъда никой
и в мрака на прогледналия страх
бих молил Бог да спре да ме повдига. ...