В клоните звучи гласът на вятъра,
люлее песента си във листата.
Рисува с пръсти върху пясъка,
измива белезите по лицата.
Листенцата с дъх прегръщат ...

Вложил вяра, обич и любов
не веднъж продал душата
търсил своята любов...
не намерил свободата.
Ръчкал, ритал, плюл, ридал ...

В пролетта роза цъфти,
приятно тя ухае.
Към нея душа лети,
но за нея сал мечтае.
Боже, колко мъка има ...

Една пролет ме е налегнала... остава само китката да си бодна! Пее ми се, а то e да ревеш и да не спираш. Чула съм, че било нормално като почнат да ти се местят хормоните. Голямо местене и преместване пада...! Лошо ми е, стяга ме отвътре, тресе ме отвънка, натиска ме отгоре... докторът все се майтап ...

В очите й тихо смирение,
в душата бушуваща лава,
за неговото благоговение,
покорна на пода застава.
Поглежда нагоре към Него ...

Лениво влачи се раката
покрай старата върба,
черга шарена с краката
мачка хубава жена.
От косите й златисти ...

Пролетта косите ти разроши,
ръкавите опита да скъси със смях.
Очакване във въздуха се носи,
че нещо ще се промени с един замах.
Дъждът изпраща поздрав по Чолаков, ...

Стана модерно да се прави Ремастер. Но аз го правя, защото ползвам съвсем друг подход и способ сега . На който му е интересно може да ги сравни със предишния вариант и да каже мнение.
Песнта е " След Теб " , и сингбека ми се струва , че върви след нещо.

От образа ти аз създадох святостта,
облякох те в светлината на икона.
Така рисува идолите свои любовта,
с дъх от пламък и пролетни сезони.
Търся те... няма те... светещ мираж си. ...

Разцъфнала пролет
отново е дошла...
Да стопли след зима
хиляди сърца.
Дърветата с корони ...

И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...

В нашата рано отминала младост,
бяхме работници – вечно заети,
но се разминахме с малката радост,
дето могла би и днес да ни свети.
В мрачната есен щом плъзнат мъглите, ...

Добър вечер, мила! Как си, как я караш? Дали ти липсвам още нощем, когато останеш сама с мислите си, изпила поредната бутилка вино, гледайки звездите? Пълнят ли се със сълзи още големите ти сини очи, почервенели от алкохола и дима в стаята? Минаваш ли нощем покрай нас, да видиш свети ли?
Сигурно, не ...

Дядо ми беше много интересна личност. Всеразвит талант. Изключително голям джентълмент, направо жонглираше с думите. Толкова беше добър. Винаги казваше каквото искаше да се чуе. Винаги на място, винаги кратко и ясно. Просто пускаше по някоя небрежна дума в хода на разговора. На пръв поглед лекомисле ...

Обсебено куче, не спи, упорито търси,
нищо, че на лъжите една им е позата,
и без да е важно кой ще се измърси
от душата ти, ако попие проказата.
Подлостта ти как печели доверие, ...

В резултат на политическата криза
народът надяна оръфана риза.
Ей, Народ мъченик! Що не покажеш, че си Велик?
Защо не вдигнеш гордо глава,
а си нагазил с нозе във калта? ...

Стоя във външната, футуристично заградена с найлони част на кафене. Чакам приятелка. Не си губя времето докато дойде. Отворила съм телефона и чета предложения за работа. Регистрирана съм в няколко електронни трудови борси. Защо ли? Ами според психолозите, човек трябва да сменя работата си през около ...

Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му за ...

Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми ...

Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошло ...

Аз и ти. Два различни свята.
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...

Забърза се този свят, сякаш искаше да надбяга себе си!
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...

Лили държеше за ръка чичо си.
Ходеха из морската градина.
- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?
До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.
- Сигурно знаеш всичко за него? ...

Кажи, защо мълчиш.
Кажи, защо сумтиш.
Кажи, защо се сърдиш ти така.
Аз няма вече да
пиянствам и крада ...

Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...

Понякога умирам, понякога живея.
Мога и да дишам, мога да копнея.
Мога да умувам, мога да заспя.
Мога и да мразя, познал съм също Любовта.
Но във Твойта сянка съществувам ...

Сърцето ми е бяло като лист,
по който няма нищичко изписано.
Единствено съдбата с тайнопис
безумните ми грешчици орисва.
Във него е заложена любов, ...

Не съм орисан с участа да съдя
и да раздавам наказания, присъди,
макар да виждам как потомците на Юда
безчинстват, мародерстват диви, луди.
Единствено показвам им лицата ...

Ако можехме да летим,
щеше да бъде ужасно.
Щяхме веднага да построим
пътища първокласни –
междуселищни, континентални, ...

За
„йога“
няма
„не
мога“.

Когато вперя поглед
с тези изумрудени очи,
тлее огънят любовен
с нежен звън от върби.
Във вихъра се носеше ...

Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен, ...

Плачеш без глас, смееш се без глас, говориш без глас... и докато се усетиш, си се превърнал в безгласна буква!
Сивотата в творчеството му беше обратно пропорционална на мозъчната му!
Свалка в чата:
- На колко години си?
- Достатъчно зрял. ...

> И капеха в мрака пера.
>
> Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца, ...

На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...

... И те чакам в своя си облачен път,
който мокро надвисва над мене.
Не от облак обаче се стича дъждът,
от очите прелива. Студен е!
И се спуща на струйки, превръща се в лед. ...

Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...

Анотация: Какво е да попаднеш в двуизмерен свят (като нарисуван върху плоскост).
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...