(нещо като пътепис)
След като в продължение на няколко месеца счетоводителите ни си играха на "тука има тука нема" по въпроса с командировките, най-накрая оцеляхме най-упоритите; такива като мен, дето не им пука (почти де), че някой бил скрил писмото на ректора, с което разрешавал да ни бъде платена ...

Грухтим
във кочината
на живота,
и спим,
когато трябва ...

Около софрата се събра цялата челяд. Антон и по-малките му братя - Добри и Петър бяха гладни и ядяха бързо . Яхнията от кокошка с мерудии ухаеше сладко и те загребваха с лъжиците и топяха залъците си в нея. В една купа имаше трушия от зелени домати, чушки и моркови. Погачата бързо се преполови, но и ...

Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом... ...

Урок по Богословие...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?...
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!... ...

Любов в дъжда
Неочаквано приятен
вятър поривист извѝ
и раздвижи с дъх приятен:
клóни, лѝсти и тревѝ... ...

Не търси вече в мене богинята
и пред мене недей коленичи.
Всички чувства към тебе изстинаха,
а сърцето ми спря да обича.
Не целувай ръцете премръзнали. ...

Май животът ни станал е хобито.
Зли, студени сме. И неприлични.
Интернет - свободата на робите
и емоции - картинки безлични.
Баба в Скайп възпитава си внучето, ...

По идея на Д. К. – историк-художник
/Предварително предупреждение - скандално!/
Аз съм професионалист. Е, не в оная област дето се сетихте най-напред. Но – като истински професионалист, смятам, че има много да се уча от „онези“ дами. Например – как съчетават хем работата, хем личния кеф. В едно…
Кое ...

...
Не няма да ти искам пари,
не струвам както някои хилядарки,
любовта ми е най-скъпото имане,
не го продавам - подарявам ти го. ...

Словото Божие е някак си уродливо...
В отговор на този въпрос,
крачи в безпътица,,търпеливо
неканоничният Христос.
Не в дългополи одеания ...

Колко пъти бягах от себе си -
рушах мостове,
по чужди пътеки вървях,
по лед и жарава боса горях,
но душата непокътната оцеля! ...

Слънчо взе да се изнизва
от върха на планината,
Ежко, бързо взе да слиза
към дърветата в гората.
Кака Сврака, дългокрака, ...

Ако за момент спреш часовника си, за да се върнеш назад и да погледнеш по-добре, щеше ли да ти хареса всичко?! Би ли изживял отново онези моменти, в които е имало страст, любов, смях, сълзи и всичко що е човешко? Онова, което те е карало да будуваш или онова, заради което си заспивал с усмивка на ли ...

Болка. От онази, заради която ти се иска вече да си умрял, само и само да спре да те боли. Тя може да те събуди от сън и да те кара да виеш свит на кълбо. Болката забиваше игли в мозъка на Зита и й пречеше да мисли за каквото и да е друго. Имаше чувството, че някой е налял в гърдите й разтопен метал ...

Сами Джей & Ранди - Перспектива
Щом в хладилника млякото вкисне.
Щом в обувката камъче влезне.
Щом те глад и умора обхваща.
Или чакаш на дълга опашка. ...

Беше лято, а после не беше.
Опознавах душата на вятъра
и очите му, пълни с насмешка,
и студа му, клечащ пред вратата.
Слушах как свири в ключалката ...

Обичам залезите златни,
облели ме в златиста светлина.
Жадувам погледите им страстни,
положили ме в техните кресла.
А от там струят вълшебства властни, ...

Как да бъда различен
щом отвсякъде ти дават акъл
да си кротък, послушен, безличен
да вървиш в коловоз като пън
Как да бъда различен ...

Седя блажено на пластмасов стол, и в щастливо предвксусие наблюдавам кръгчетата лук, изпускащи дим от скарата. След сравнигелното литературознание и дескриптивната геометрия, печеният лук ми е най- любим!. Потоци ендорфин, допамин и серотонин клокочат из телесните ми вододели, а животът е прекрасен! ...

„Срещна я и сякаш го заля вода
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ...

Забравена от зверове и хора,
пътеката се вие в прахоляк.
Чешмичката пресъхнала на двора
до каменно корито – в треволяк.
На гаричката влакчето е спряло. ...

Песъчинка съм сред хилядите песъчинки.
От камък животът... ме смля. В мен остави
сърце - една жадуваща любов прашинка,
раздаваща любов, по негови представи.
В песъчинката споено, на мига е готово ...

В душата ми бълбука ручей
от късни, неизречени слова,
в пропуснатите мигом случаи
на цветенце да помахам на брега,
все припрян и безвъздушен. ...

Божия майко,
ти — людезаст`ъпна пред
Бог ходатайко!
Божия майко,
молѝ Младенеца за ...

Богородице, дево, невесто на Бога!
На колѐне те моля : разпръсни таз тревога,
дето в нас все вилнее и сушѝ духовѐте.
Научи ни най-искрено да простим греховете
на предателя даже, на врага безсърдечен. ...

Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може б ...

Лятото се случи динамично.
Изгониха ги от квартирата, наеха нова - щета за беда, мечтите за морска романтика и среднощно къпане се изпариха бързо с ранното кафе на старата "Терма" и ги увлече във водовъртежа си ремонтът. Когато кръстът ти крещи от болка,а ръцете ти са изрисувани с драскотини и синин ...

Тя забрави свойта усмивка,
да я вземе се върна при мен.
Беше мила, нежна бъбривка
и се смяхме през целия ден.
Пак си тръгна, забрави тъгата, ...

Той ме наблюдаваше. Не котка, обграждаща своята жертва.
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосва ...

Аз съм от хората, наричани често вълци единаци, но това никога не ми е пречело. Тъкмо се преместих в една стара къща, в която надявах се, щях да открия вдъхновение за следващия си роман. Пиша евтини кримки, които обаче се купуваха. Този път бях решил да пиша на историческа тема, тъй като мрачното ср ...

Две улични души се срещат.
Без път.
Във мрак.
Пътеката е сякаш бяла и няма вече чудеса.
Упрекваш ме, че мисля си че всичко зная, но аз не вярвам на това ...