В косите ми разлистват се снежинки,
навяват мисълта за пряспа бяла,
а младостта ме гледа от предишни снимки
замръзнала и с нито миг неостаряла...
Припомням си за късчетата лудост ...

Затрака влака за Слънчака.
Петима чакат Петко в мрака.
Пристигна Петко с котарака.
Провикна се, развя байрака:
Напред, народе! Юруш! Влака ...

Болката Любов лекува,
щасти`я ознаменува
и в света да се добрува —
въжделее и ратува.
Болката Любов векува, ...

Навярно трябва да обикна кораба -
познал уханията на пристанища,
високите ми балове на гняв
и хоризонтите на мисълта.
Да! Корабът, ...

-Пенчо, не учѝ, бре!...
Пенчо само учи.
-Пенчо, не четѝ, бре!...
Пенчо пак не слуша.
Трупат се години... ...

- Здравей Пашка! – поздравих машинално дежурния, Павел Петрович, докато се подписвах в присъствената книга, че застъпвам на дежурство.
- Здравей Наташа! – отвърна ми дружелюбно човекът.
Добър човек, между другото. Искрено обича жена си и двете си дъщери, не пие много, пуши умерено. Като за руснак – ...

Моите килца са много
и отказвам се, за Бога,
да се боря вечно с тях!
Манекенка, ако бях,
в модна къща на Версаче, ...

Пи - пи - пи - пи - пиленце,
малък пухкав смешко!
Пи - пи - пи - пи- пиленце,
стъпваш, стъпваш тежко!
Припев: ...

Таралежо, защо си тук, на прозореца?
Наоколо са само пепел вятър и руини.
Запазена е само част от покрив, езерца
вода, тази стая, вратата и комина.
Тук даже паяците паяжини не плетат. ...

Има толкова неща,
които никой не знае
за мен.
Толкова ми е приятно,
когато съм навън и е студено, ...

Бъди до мен
Бъди до мен! Бъди до мен сега!
Утре ще е късно, разбери!
Аз няма да съм днешното „това“!
Няма да си днешната и ти! ...

Гледах залеза и си пушех цигарата, когато внезапно ми падна огънчето и ...
Изведнъж осъзнах, че Слънцето се е скрило в мрачни облаци,
Но и аз бях умопомрачена от вечния сблъсък на
Добрата ми природа и непоклатимата ми логика.
Три самолета разпръснати из небето в неправилна геометрична форма ...

Гореща тема! Националите паднали от Англия на футболен мач с шест на нула! Те победили без да се напъват! Ние пък сме си показали магариите и заради тях имало две прекъсвания! Заради това Борисов искал главата на Б. Михайлов. Балъков се оправдавал, че е от скоро...
Това е модел. Може да се намести в ...

Момчета български, как не ви е срам?
Как можахте да паднете дотам?
Дотам ли мафията ви докара?
Никой ли не може гол да вкара?
Зарад мутрите в спорта ...

Някога оттатък
дали ще се събудя
от земния си сън,
дали ще има ново чудо,
тъй, за кратко - ...

В кабинета на кмета на Църцорково Цеко Църцорков цареше гробовна тишина. Не че имаше смъртен случай! Боже опази! Подопечните му селяни се радваха на добро здраве и благодатно съществуване. Въпреки това, Цеко беше потънал в размисъл като как да повиши тяхното и най-вече собственото си благоденствие. ...

Събуждаш ли се сутрин рано
огрян от палав слънчев лъч?
Протегна ли се мързеливо?
За двама начерта ли път?
Рошав още по пижама ...

Когато беднякът от зло се навежда
и няма си Вяра, и няма Надежда,
докосвай огнището - там, под реброто -
а после му дай да се стопли с Доброто.
Че малкото огънче щом го запали, ...

Тя е усмихната и под ресниците,
лумват искри карамелени в миг,
в синьо небе, акварелено с птиците,
пее на някакъв странен език.
Тя е дете и я дърпа за плитките ...

3. Носталгия
Днес пристигаш, есен мила,
но защо не си щастлива?
С вятъра студен от Рила
слезе тъжна и мъглива. ...

След теб заключих се. Завинаги.
Домът. Душата си. Едно сърце.
Не искам никой в мене да се скита!
Да бъда крепост в нечии ръце...
И този път ще се загубя повече. ...

Не сънувам вече сънища.
Не са за мен.
Отдавна изтрих линията,
водеща към мен.
Не сънувам вече сънища – ...

О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина, ...

Понякога заради един човек се кълнеш, че ще си винаги негов и ще го обичаш до края...и след това,
но когато забележиш, че няма смисъл и се откажеш, тогава какво?
Излиза ли, че не си верен на любовта, че не го обичаш, че не изгаряш за него, а всъщност е точно обратното...
Когато видиш, че няма смисъл ...

Колко трудно е да бъдеш днес ти човек,
в свят, изпълнен със завист и злоба, нали!?
Да запазиш в теб ценностите от миналия век,
да остане детето в теб, или го няма вече, дали?
Колко трудно е да бъдеш човек сега, ...

Слънцето наднича страхливо...
Студен, суров,
изпълващ дробовете...
Въздух...
Ароматът на зима, ...

Възстанал срещу наложения ред,
във хаоса хармония откриваш,
не вярвайки в отплата и късмет,
не се боиш душата да изливаш,
за чужда болка да скърбиш не се свениш, ...

Писма ежедневно ти пиша...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...

Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора. ...

Бодлива си, ах колко си бодлива!
Отъркам ли се в тебе ще кървя!
Но знам - отвътре си красива.
Превързах се. Спокойно! Ще търпя...
От тръните направих ти корона. ...

Гледат сеира,
как кмет се избира.
И не гласуват,
а после - псуват.
ПИ

Забрави ли? Часът е точно седем.
Отдавна кукуригаха петлите.
Луната се търкулна зад превала.
Дошло е времето ни да поседнем,
преди да сме затворили вратите ...

Песни, танци, веселба,
във Омайната гора.
Феи щастие бродират
и принцесите гримират.
Бал ще има на Доброто – ...

Прекалено е късно за смях.
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...