Морето безбрежено, огромно,
е множество капки нали,
а солените капчици можем,
ний да зовеме сълзи.
И кой го изплака морето, ...

Тази златна луна,
само как –
разпръсна мрака!
Усмихна се...
а нощта засия, ...

В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...

На дъното съм.
А върху гладката повърхност –
деца играят – мехурчета от кислород.
1994 г.

Тя е кучка. И е ангел шестокрил!
Кръв в дробовете.
И песен на сирена.
Тя е сгърчена на пода неизмит.
И е мълния на бляскавата сцена. ...

Как се живее в свят маскараден?
Маски... за пребиваване скрито,
образци от някъде окрадени,
но развявани на показ открито.
Как се живее в нощна пустиня? ...

Душите имат фини семенца,
които обичта в сълзи расажда.
Доброто крие своите лица,
ако е истинско. И не досажда.
Родено е от майка Тишина, ...

Вали и е свирепо, а аз гледам с празен поглед. Гледам и не виждам, защото не съм тук, а там далеч в спомена ми от онази майска нощ, в която седяхме един до друг на онзи диван, в онази хотелска стая. Говорехме и пиехме, а чашите преливаха от истини. Преполовихме бутилката с уиски, а ти тепърва започв ...

Ела да пием чай
и да си говорим.
За луната,
за звездите.
И през прозореца да гледаме ...

17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...

И ако знаците все пак са прочетени…?
Безлунната звездна нощ, стенеща тъмнина
и риданието на кукумявка – предвещаваща смъртта,
воят на умряло на кучетата...
И това да ме имаш само в съня си… ...

Прозорче мъничко във скитащ полумесец,
оглежда се със лунността да види само теб.
Прегърнато от изтънелите завеси,
заспива в сънищата изтъкани от сатен.
Сънува как разхожда се в небето, ...

Как душата ми копнее,
струнен звън да се извива
от ръцете ти, небесна да се лее
музика звънлива.
И старата китара от стената, ...

Стоплѝ ми ръцете с ръцете си!
Плеснѝ като птица от Изтока!
Когато жарава нозете са –
какво ли остава за изхода?
Следите са лава. Отивай си… ...

Сълзи стичат се една след друга,
всяка своята история носи
и нима е толкоз грешна,
че бавно стича се по нечие лице.
Предаде я съдбата тъй сурова, ...

C e l i m e n e
Glaube nicht, daß ich aus Dummheit
Dulde deine Teufeleien;
Glaub auch nicht, ich sei ein Herrgott,
Der gewohnt ist zu verzeihen. ...

Намерете въжето за люлка
и купете си чук и пирони!
Ще виси на дъгата бесилка,
и ще съдим! Без съд и закони
всеки дръзнал да знае и може! ...

Ти помниш ли нашата среща?
Онзи дъждовен, студен летен ден,
когато съдбата, сякаш с насмешка,
реши да те срещне точно със мен.
Ти помниш ли сълзите, проронени, ...

Посипвам думи нежни като цвете
по своята небесна ученическа дъска.
Редя и разпилявам срички в куплети
и сортирам своите цветя като в леха.
Докосвам ги с неохотни краски ...

Дъжда ми припомня тишината,
с която ни обзема любовта.
Звука прониква във душата,
ритъма запалва ни кръвта...
Клоните надвиснали са тежки, ...

Голяма тупурдия отзарана
в семейството на котката Писана:
ще дава днес тя първите уроци
как котетата да ловят мишоци.
Нахрани ги тя, както се полага, ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Изпълняват Точка БГ
***
Ще избягаме с тебе от час по история днес,
ще избягаме с тебе от час, и от ден, и от век – ...

Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.
Без сенчица от страх или тревога, ...

Понякога ще имам дом
и ложе, във което да се скрия.
Ще тръгвам от последната любов
с „довиждане”,
Светица ли, ...

Дори да изгарят ръцете ни,
не бихме се пуснали с тебе.
Да ронят небетата пепел,
в очите ти само ще гледам.
Дори да се срутва земята, ...

Нямам много неща за раздаване,
само гост съм на тази земя,
но след себе си нещо оставяме,
ето, давам ти късче душа.
Ти не казвай на никого, чуваш ли! ...

През локвите крача
/тъй по-лесно е/
и вика зад мен не чувам
/само твоят ли глас е такъв/
Развявам широката нощница ...

Не стигат, вече не,
ни думите, ни липсата на думи
до онзи, който е
избрал с очите си да те залюби.
Звездите му в очи блестят ...

Едно време в Океана
Магии с макове разкошни
във утрото денят подхвана
и всички демони среднощни
побягнаха над Океана... ...

Случайна среща!
Толкова години!
Един живот без тебе изживях.
И някак си нелепо се получи,
да седнеме със теб на този бряг. ...

Развенчаване на Легендите...
Не словото било е във Началото,
а със Критична маса експлозив
и всичко е започнало тогава:
в Мигът на Сътворителният взрив... ...

Островът... 3
Аз имам малък светъл остров
там горе в Космоса безкраен...
Ела ми някога на гости –
във ден от Вечността случаен!... ...

За девет сребърника купи си въже,
увисна принцът. Мършав, бос и гол.
С тъгата си говорим тихо − за мъже.
Мъже ли? Същества от мъжки пол.
Не искам вече да съм силна и добра, ...

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена ...

Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я ...

Душата извива гръбнак
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти. ...

Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки. ...