Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 474 резултата
Прекарах водата през огъня,
три пъти я изпарих,
хляб черен замесих,
погача не нагласих.
Трапезата празна пустее, ...
  326 
Катинарът затваря човека
в студената клетка,
Череп без разум,
дихание в стъкло,
черупка от пепел. ...
  925 
Нека..., нека ме проклинат,
да стихнат всички богове...
О, как искам да достигнат
от мен до теб тез думи две...
Тегне горест мълчалива ...
  739  11 
Братята Спас и Недялко Чучкови бяха много запалени по народното творчество, така че, когато срещнаха сестрите Капка и Росица, ахнаха. Едно от това, че си допадаха по интерес, но по-важното беше, че момите бяха много красиви. Направо нямаха думи да ги опишат! Загледаха ги, дори не мигаха, за да не из ...
  785 
Виртуална любов,
малко тъжно фиаско…
Тя е фарс на добро
сред морето от маски,
уж желана лъжа ...
  957 
Моя дръзка, забранена мечта,
Колко изгрева с теб не посрещнахме.
Може би е просто съдба.
Може би в очите на другите ще съм грешница.
Но те искам, искам до болка! ...
  700 
Посвещавам това стихотворение на едно момиче с красива душа, което твори поезия, въпреки, че е обездвижено от тежка парализа. Публикувам и линк към нейната страница във фейсбук с молба да разгледате и който има възможност, да помогне, защото ѝ предстои сериозна операция:
https://www.facebook.com/gro ...
  562 
"Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен ...
  6165 
Царските конюшни в центъра на София, същите, които скоро горяха, били културна ценност. Непризната досега. Допускам, че са били запалени, за да ги признаят най-сетне – нещо като „Изгори, за да светиш!” (режисьор Н. Чернев, 1975 г.). През 2016 г. в Пловдив изгоря тютюневия склад, вдъхновил Димитър Ди ...
  1982  19 
Поредно лято
с мото в обков:
,,Сезон за море,
звезди и любов"
Жарко слънце, ...
  836 
Не се предавай никога, недей,
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...
  1392 
Децата, като капки красиви,
толкова са те невинни,
всичко превръщат в игра,
с тях е по-светъл деня.
Децата, приятели наши, ...
  1105 
Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри. ...
  723 
Утренний объём старого автобуса как всегда переполнен, упакован до невозможности, теснота непролазная, все по делам в район едут. Пока окончательно не утрусятся: пыхтят, покрикивают, возмущаются, ногу придавленную просят пожалеть. Потом уже тихо, шелест слов только стелется.
Тихо, если не случится е ...
  1280 
СТИХИЯТА
Стихията на живота
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми. ...
  335 
Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка ...
  1313 
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта, ...
  1656  14  25 
Когато те погледна,
пак в мен нещо трепна,
какво ли е? Не зная,
с теб съм сякаш в рая.
До полуда те обичам, ...
  2862 
  2265  19 
  2045 
Ти, моя любов, едничка съкровена,
плаха, като малка пойна птичка,
на клонче мъничко седиш,
сълзи – бисери редиш.
Ти, моя любов, едничка ...
  391 
Сънувах рози, слънце, лавандула,
ухание и смях и тиха песен.
Събудих се – сълзи по мойте скули,
а лятото преструва се на есен.
Сънувах безметежни небосклони ...
  873  13  26 
Светлосиньо е.
И жълто. И червено.
Радостна есен.
*
Студът завихря. ...
  385 
Безсмислено изтрито, защо ли ровя в мрака? Самотна съм, а който търси в друг спасение от самотата, попада във капани. Така добре изглеждащи, че сякаш измечтани. И чуството на сигурност, когато си в ръцете на тиранин. Аз искам да се боря, но моят враг е призрак. Как се бориш сам със самотата? Как да ...
  693 
Когато се науча да не вярвам
в изстиналите струни на съдбата,
в живота, обосял и неизстрадал
на нощите, прегърбени, лицата.
Когато се науча да мълча, ...
  1211 
7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...
  670 
Видях ли те, дали мираж не беше,
но стана топло в моята душа?
Бях сигурен – пред мене ти стоеше,
а виждах само цветна светлина.
Тя озари ме, леко ме повдигна – ...
  413 
Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.
Друг път пък прегръщам тъмнината, ...
  791 
Измисли ме насън, нарисувай ме нежна –
с бяла рокля, и боса! Нарисувай ме в сън,
бродещ в нощите – мокри, и тъжни!
Нарисувай ме с цвете в косите навън!
Измисли ме във песен, щом умееш, изпей ме! ...
  448 
Китен - улица
„Крайбрежна“ - слънце - вятър -
морска шир - всемир
  357 
Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...
  792 
Намерих те, когато спрях да търся –
отгоре Господ сякаш те свали.
Изваял те е ювелирно с пръсти
и ти е дал купчина със стрели.
Стрела за сила и стрела за слабост, ...
  489 
Все заети с нещо наше,
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока, ...
  455 
Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти. ...
  340 
Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...
  769 
Когато някой плаче
или сам на себе си крещи;
когато ей така ми се оплачат,
че пак сърцето ги боли;
когато искат да помогна ...
  658 
Баба Бойка - бойната
Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти ...
  811 
Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка баналност.
Само тиха въздишка ... и край. ...
  932 
Може да има вина тази жена,
може подкуп да е получила,
но каква е тази страна,
в която болна от рак туй е заслужила -
белезници на краката да и слагат? ...
  906 
Ако имаш две ризи
носи си ги
напук на ближния .
  448  11 
Предложения
: ??:??