Аз съм пешката* в стария шах,
по полето игрално ме местят.
В ход безумен и със замах
падам жертва при първият страх.
Да отстъпвам назад нямам право, ...

Ровя се във всичко твое,
не мога да намеря
само онази тънка нишка,
която ми задържаше вниманието вечер.

Събужда ме на изгревите синьото
и искам да докосна небесата.
Усмихва се на утрото богинята
на твоите очи във светлината.
И може би било е тъй отдавна. ...

Ако някой ден нещо ме погуби, то това ще бъде любовта.

Копнея неговите очи да срещна,
очи, винаги пълни със сълзи,
край него тихо вечер да приседна,
да говорим ние за любов и добрини.
Копнея неговите ръце да докосна, ...

Някъде там, сред гората,
някъде там, по полята
броди вълчица бяла -
много път е извървяла.
Като митично създание на Луната ...

Мариачите пеят, с последен дъх,
розите се свиват, на пъпки в букета.
Превива се гръбнаният ми стълб,
душата сама, в себе си се затваря.
Сълзите се стичат, стичат от очи, ...

Пред теб – човечето кибрит,
запалило чуплива клечка,
избухва като динамит
в устата на горяща печка.
Разгаря пламъчният ад ...

Свиреше на странна цигулка, омотана с кабели: лоза беше тя, неподкастрена. Краищата на филизите ѝ бяха струни. Младежът беше възпълен, висок и с дълга коса. Часът наближаваше осем и половина сутринта, есента все още беше млада и дори в това ранно и още сънливо време разголваше дамите, а мъжете мръще ...

Под звуците на нощното пиано,
дари ме с чувството желано!
Без думи ти ме впечатли,
и изградения ми свят разби!
Докосна ме небрежно, ...

Бисерче
Момиченце, ти цялата си в бяло,
светлинен лъч сред тъмен океан,
и бисерче душата ти извая,
във бездната на мидения блян. ...

Заключена в подземията на сърцето ти,
промъквам се в тайните ти сънища
и крещя, че няма да ме имаш:
„Ти няма да ме имаш! Чуваш ли?”.
Това е моето възмездие ...

Бог
създал жената,
за да не му е скучно
на Адам
И питала го тя ...

Винаги ще си останеш сам-
от целий свят напълно неразбран.
Спираш се тук, бягаш натам,
но нигде не откриваш своя пристáн.
Хората са като хиени, ...

превърнала се русалката в своите мечти...
разходила се из света.и пожелала живота си преди.
Няма връщане назад...
пожела си... и получи ад...
изживява мечтата на слугата.. ...

Още помня старият ни орех,
помня как по него се катерехме.
Също помня и наивните целувки
за любов настръхналите кожи.
Помня също и реката, ...

На исток се гаси мојата ѕвезда
во зима се збогувам со сенката што ме следи
и чувствата ги ставам во хипербола.
Почетокот беше надежен
крајот неизбежен ...

Костица от Мечти без стъпки
Понякога си разбивам вратите -
Вещица ставам и вещерувам.
Тогава си влизам крадливо в очите
и призрачно в Себе потъвам ...

Ой те теб, Светѝ Иване Рилски,
покровителю на своята страна,
подкрепил с душа и дух, и мисъл
питомците си, откакто БОГ позна!
Днес мъчително са тежки времената, ...

Историята, или както бихме казали на български, „повестта“, е науката, която изследва миналото. Тя е един от фундаменталните източници на знание в сферата на хуманитаристиката. За неин създател се приема древногръцкия мислител Херодот, макар някои изследователи да са склонни да посочат Тукидид за ис ...

Не вършиш добро на бедния, като му даваш риба.
По-добре го научи сам да я лови. Но ако подари
уловената от него риба, той вече няма да е беден.
Щедростта и милосърдието са прерогативи на
богатите, но на богатите духом. ...

Преди утрешния ден,
преди да си дошла при мен
и преди да си си тръгнала.
Толкова много неща
се случват преди сутринта ...

Във шепите на гърбав вятър
излитам вече без криле.
А там – в небесния театър,
си пуши Господ наргиле.
Небето сякаш слиза долу ...

Душите, подобно на поточетата
и растенията, също се нуждаят от дъжд...
П. Коелю
Врата стара от дъски заковани
на гумени панти тежко виси... ...

Не искам да решавам проблеми,
и силна пак да ме наричат.
Искам мъжко сърце до мен
в любов да се обрича.
Не искам товар на плещи да нося, ...

И тази нощ осъмна на паважа
невръстен просяк, сред мъгла и киша.
Разтърка сънено очите влажни,
сълзичката избърса после скришом.
Размести вяло няколко кашона ...

Колко грама тежка е душата?!
Лека ли е колкото перце?!
След теб ще се издигне ли във небесата,
с тежестите на измъчено ти сърце.
Цял живот товариш я с надежди, ...

Дебне каменният град
,,Някои градят своето бъдеще, а
повечето само го чакат да дойде‘‘
Едгар Хау
Съвременният град е най-големият враг на човешките Доброта, Милосърдие и Любов – облечен във фалшиви и лъскави дрехи, приютил хиляди тела без сърца, чиито животи лазят в латентна позиция. Тази грозна вит ...

Вървя край Босфора
море със мраморен отблясък
слънцето лъчи събира в Златен рог
стени от крепост, древен отпечатък
и църквата въздигната към Бог. ...

Очакване
Повя ветрец и болката ми взе,
отнесе я далеч в безкрая.
Дали при тебе тя ще спре,
да ти разкаже как сърцето ми ридае ...

На земята наша, хората са много...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта. ...

I can feel all the sorrow
all the bitterness that hides in you
I can see the falling tears
But I won't walk away! I'll pretend to stay
Only to see them dead! ...

Болиш ме. Страшно ме болиш.
А трябваше да бъде нежност.
Да няма мъка, рани и сълзи
от тази цяла безутешност.
Боли ме толкова, че се разпадам ...