ЧУДОВИЩАТА ВЪТРЕ В НАС
Мълчанието ражда чудовища,
насилието ражда зверове,
безнаказаност грозна и стряскаща
и замряло от ужас дете. ...

Ядосваш ли се,
се износваш, срутваш се
и се прахосваш...

понякога са
мозъчните гънки - без
да искат - спънки

Не мога аз да заглуша
болката в моята душа.
Защо ме силно ти рани,
как мъка да се отстрани?
А аз съм още твърде млад, ...

Вѝла мòма, вѝла свѝла*,
на дувара я редѝла.
Свѝла тънка, цяр за сила
да лекува майка мила.
Че от всякакво болежка ...

Пак ще пийна тази вечер
щото знам,че съм обречен
да изкупя някой грешки
на съдбите Ви човешки
да бе... знам... не съм Исус ...

Животът това е.... търкулната топка,
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с звездите, ...

Какво би било, ако любовта угасне,
а Слънцето не изгрее.
Какво би било, ако омразата нарасне,
а приятелството залинее.
Какво би било, ако всеки вместо усмивка за здравей ти махва за довиждане с думите: ...

Нямам право да съществувам,
последно бях човек през септември,
Бог е лицето в огледалото,
ти миришеш на свобода и на лято.
Накарай ме да усещам въздуха ...

ВРЕМЕНА
Погледнах нагоре и плюх озлобено…
Никола Вапцаров
Уви, светът обърнал се в пустиня!...
Христо Смирненски ...

Не продавай, сине, дядовата къща,
дворът запустял, пресъхнала чешма.
Твоят дядо вечер тук се връща
и присяда под изсъхнала лоза.
Не харизвай на търговци напористи ...

Аз съм онази натрапчива мисъл във тъмното –
острият спомен, заседнал в душата ти пуста.
Аз съм онази любов – невъзможна, прокълната...
Тази, която сърцето ти все не напуска.
Ти ме повика, когато в полусън усети ...

Вратата на просторния апартамент се отвори. Той влезе, остави покупките на масата и влетя в кухнята, за да си стопли вода за чай. От семейството му никой още не се бе прибрал. Изпита радост от това да застане пред телевизора и да отпива горещата течност след изкарания студен ден. Умората го връхлетя ...

потрепва несигурно
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата
не знае ...

Отново сам по улиците крача,
събирайки сълзите на сърцето си,
отново сам под сянката на здрача,
търся грешките във себе си.
Отново сам във спомените плача, ...

"на орисниците"
Застинала
от самота и ярост
лава,
без вяра и обич ...

Той не вярваше във любовта,
смяташе, че е пресметнато удобство,
тя засегната реши, да се покаже,
да се наложи и докаже.
Обзе го с цялата си сила, ...

Всички бързаха в огромната представителна сграда. Носеха папки и чанти, жените – повечето с вързани коси, елегантни, но делови, мъжете – изпънати, слаби и лъснати като фатмаци, сновяха важно и с паунски маниер разпространяваха наоколо своето парфюмирано самочувствие.
Климатиците работеха и отнасяха ...

ПОЛЕТ
Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?
Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.
Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.
Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи. ...

Не знаех, че можеш да летиш
крачейки по тротоара;
не знаех, че е възможно
без да съм Икар
и без крила ...

След тежкия удар аз станах...
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...

Мислите ми бягат надалече,
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа... ...

Имам нежност в излишък,
притежавам и малко небе,
шепа сълзи и малко надежда
и сърце с необятен размер.
Искам само малка искрица ...

Не искам аз да те загубя.
Едничка си за моето сърце.
Щастливо грее и се усмихва.
От любовта която ти му подари.
Любовта. ...

в китарите вплетени самотните струни,

Понякога потъвам с мощни тласъци
към дъното на своята тъма
и няма сила, няма и проблясъци
от утро златно, бляскава зора.
И пак за времето си мисля, за абстракции - ...

Като зърно ще покълна
и земята ще прегърна.
Като утро ще се будя
на полето да се трудя.
Ще изгрявам във зората ...

Вероятно може да е различно
и да не изпадаме в затруднения.
Аз да не стигам до поетичност
а ти пък да нямаш съмнения.
Вероятно няма да ни е хубаво ...

Като поетична душа си безбрежно,
сбрало всички нюанси на синьо...
Ех, море, завладяваш толкова нежно!
Как успяваш – неусетно, невинно?!
Отмиваш старателно тихо, следите ...

Трета глава
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на ...

( На алпинистите)
Този връх е висок, най -висок.
Ти реши да ти бъде Голгота,
та да види отгоре и Бог
как минаваш със щурм през живота. ...

Все едно че е с бели снежинки нощта
и под тежките облаци лягам;
все едно се опитвам да пална свещта,
а пък вятърът ми я събаря;
все едно че се влюбих във Снежния Елф – ...

Преселение
Кого трябва да пусне Европа,
че все я нападат рояк скакалци -
питат се някои мизантропи,
обзети от ужас, издигат стени. ...

Защо ли пуснах алената нишка,
която с теб ни свързваше съдбите?
И колко дълго няма да надничам
към твоя тил, изгубен сред тълпите?
И ако аз съм буен страстен огън, ...

Великото ЗЕЛЕНО царува в мен и óкол' мене.
Животът е в зелено! Мечтите са в зелено!
Парите са в зелено...
Грешка! Защо парите замърсяват
светостта на този свят?! ...

Сънувах много нощи твоя лик.
С ръце те търсех, с устни те целувах,
а след това пробуждах се със вик!
От мрака твоя образ аз ревнувах.
Така дочаквах първите лъчи ...

Законът на материалният свят „Ненаситност на човешката душа към материални блага и власт” Действа с пълна сила в България от 27 години.
След преврата над Тодор Живков на власт дойдоха духовно пропаднали личности жадни за власт и материални блага. Баницата беше доста голяма. Изграждана в продължение ...

Свалих си преградите за теб.
Но ти само ми напомни...
защо съм ги построила толкова здрави.
Времето е дар.
Ти си хаос от емоции. ...

Когато си тръгнеш през нощта,
луната се скрива зад звездни лъчи,
совите уморено отварят очи.
Когато си тръгнеш сутринта,
върбите плачат със зелени сълзи, ...