Твърде много говоря!
Вече ще мълча!
Врата си ще притворя!
Нещо ми загорча!
Ще заживея в мълчания! ...

1
На ръба на нощта
хор на юлски щурчета –
гласове от небето.
2 ...

Животът е хазарт
Последен влак. Последен миг, и сбогом!
Перонът опустя, потъна в мрак.
Дъждът удави моята тревога.
Нощта ме дебне и ме чака пак. ...

Исках всичко да ти дам
и Любов и страст гореща,
и едничката си власт – човешка...
Но дали ще се получи,
късно е за да се случи... ...

щастието е –
на любовта за радост –
равностойността
...............................................
è! на любовта ...

Вече си мъртва в съня ми!
Загубих те, скъпа любов!
Безсмислен, минава деня ми.
Живея напразен живот.
Сърцето е мъртво! Не тупка! ...

Аз все те пиша, любов,
щом усмихнат до мене заспиш,
Дора Габе те пази с лъчи,
а щом бурно до мене мълчиш.
Данте ада отваря и пак любов ми тежиш ...

Не искам
да ми даваш
надежди...
Не давам
Любов ...

и продължава
àдопроизводството
да закопава

Той мечтае спокойствие.
Как да му давам спокойствие?
Тъжното вече обзема ме.
Някак не стигам за времето.
Искат ме още по-силно, ...

Вчера си изплаках очите... А днес се усмихвам. Това е живота нали? Възходи и падения. Може би просто по-често трябва да се усмихваме. Не се знае кой ще се влюби в това. Самосъжалението е лесно. Най-лесното нещо на света. Защо задълбаваме в болезненото и тъжното? Защо по-често се сриваме, отколкото д ...

Врях, кипях в любов и изневери...
В живота си във кръговрати се въртях.
Очаквах, давах даже се напивах
но всъщност в самота живях.
Обичах ласките човешки!? ...

/Едноактна пиеса по картина на Латинка Минкова/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/tema-za-piesa-ili-razkaz-kakvo-se-e-sluchilo
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ ...

Любов, политика, философия –
всичко туй ме вдъхновява.
Дали в света, или във София –
много зло ме натъжава.
Ала има смисъл моят живот, ...

Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...

Глава четиринадесета
Планинари
В мрачната, беззвездна нощ, гъста есенна мъгла стисна в задушаващата си прегръдка спящото още село. Промъкналата се незабелязано слана, като гладен дух се разстла върху изсъхващата трева и ненаситно засмука от малкото останал и живец. Реката анемично се влачеше между д ...

На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...

Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...

Горещо навън. В душите ни страсти.
Ефирът изпълнен със скрити желания,
ела, докосни ме, а после върви си,
запали огъня, а мен в бездихание.
Слънцето в залеза целува Земята, ...

Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море, ...

Всяка вечер, ние (т.е. homo sapiens) си лягаме със самодоволна усмивка... без да се изхрачим в лицето си когато застанем пред огледалото! Точно тогава, на секундата, пада перде пред иначе орловия ни поглед, но не, не защото сме били безгрешни през деня, а просто защото сме изразходвали всичките си с ...

До смърт
Очите ти са топли, искащи и засмени -
в тях откривам нови светове и вселени.
А усмивката ти буди в мен
нещо непознато и нечувано до този ден. ...

***
Не му разбирам аз
на любовта и в любов,
не мога да се обяснявам.
Влюбя ли се точка, това е! ...

На слънцето откраднали усмивката
Настанал невъзможен пек
Дотътрил се самичък вятърът
Поръчали му баница с късмет
Намерили една монета ...

Хей, луна
Ще те помоля за една услуга.
Питаш за каква.
Сега ще ти кажа.
Да я пазиш късно вечерта, когато се прибира ...

Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...

Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически а ...

Помниш ли денят, нашият ден
като два гълъба летяхме
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи.
Но щастието е от мигове красиви ...

Вървях в тъмнината
и гледах луната
с кървясали,
морни
очи. ...

заобиколен от мрак, не знам какво да правя
искам светлина, но тя е далеч
започвам в тази тъмна нощ да си ридая
но изведнъж напипвам свещ
о светлина, къде си ти сега ...

Лятото идва. Стягам багажа -
бански, ветрило - в стария сак.
Грея в усмивка. Искам да кажа:
"Бързам към тебе, мой морски бряг."
Фарът ми смига. Чайки долитат. ...

Пред децата ми
Когато пораснала не бях,
носех ви в утробата си топла,
родих ви и със вас растях,
в приказен свят с вас бях. ...

Ти не помниш, мое малко детеq
каква радост донесе щом се роди.
И от родители, които не са добре
порастна красиво момиче с мечти.
Но помниш в празниците как бяхме ...

на Мария
Ти ме гледаш лежерно -
това е сигурен знак,
че за теб съм безбрежие -
нямаш нужда от бряг. ...

Съдба
Изгрева посрещах със надежда,
залеза изпращах със тъга.
През деня живеех със копнежа,
нощите прекарвах в самота. ...

Слънцето не е от вчера.
То е нашият живот.
То е огнената сфера
от светла лава и от пот.
Лятото с гореща стъпка ...

Като стрелички в редичка,
изскачаха от шадравана,
кошер мънички пчелички,
пийнали по мъничко вода.
Жегата навън мореше ...

Лекето днес и утре се повтаря
и в ризница достойно те затваря,
лекето днес и утре те оцапва
и от дрехата не се премахва.
И търси то да бъде твоята емблема ...

Обичах те, момче, обичах те...
А ти не вярваше, защо ли и да вярваш.
Днес вече аз ти пиша стихове.
Тогава пък ти бил си твърдоглавец.
Днес мъж обичам, истински, не вярваш ли... ...