https://www.vbox7.com/play:3caad6ff

Още пазя снимките от сватбата ми тъй забързана.
Помня и лицата на пияниците как подрипваха чевръсто.
Спомням си децата как се радваха посмуквайки близалки.
Помня още тъста как се мръщеше.
А пък маминка щастливо... сълзи бършеше. ...

/и разговор за любовта/
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...

Как искам...
да съм на края на света –
сама със своята харизма,
с ината си,
с небрежността, ...

Какво си ти? Какво намерих в тебе?
Очи, като на всички други.
Защо от устните ти съм обсебен?
Как успя да ме подлудиш?
Не разбирам! Със какво ме покоряваш? ...

И няма въздух в обгорелите полета
на сънищата ни, проядени от липси.
Олющена мазилка, черно-бял портрет,
дантелени завеси с пожълтели истини,
захвърлени кални обувки в мазето, ...

Баба с набраздено от бръчки лице,
подаде ми пшеница с треперещи ръце,
погледът ѝ беше празен, кух
гласът ѝ звучеше немощен и глух:
"Вземи баба, вземи, за Бог да прости, ...

на майка и татко
Старостта от вас полека-лека
взема своя дял!
Бавно и невидимо в косите ви
плете сребро! ...

ако
душата
„купòнка“
е
нека ...

За теб да съм слънчев ден –
въздухът, водата в изворчето бистро.
Искам да съм зората, а ти да си до мен,
да изпълзваш сърцето ми с радост чиста.
В съня ти да присядам тихо. ...

Назови ме така,
както никой не ме е наричал.
Сътвори ме от цвят,
от неказано с думи "обичам"...
Намери ме насън, ...

Теб ли изпратиха, рожбо? –
да събираш сълзите в ръка.
Вече много е късно.
Искам да съм сама.
Беше време, мечтаехме! ...

Гласът на светлината се чува в най - голямата тъма...
Небето ти се заоблачава,
цветовете ти избледняват,
и всичко изглежда, че е сиво...
Искаш да си тръгнеш вече, ...

Веднъж хитроумният бог Хермес откраднал кравите на Феб Аполон. Но Сребролъкият научил за дръзкото деяние и вече бил по петите на крадеца. Стреснал се Хермес, защото гневът на Аполон е пословичен. За щастие му хрумнала спасителна идея. Той вкарал кравите в една пещера, но на заден ход. Така минаващия ...

239. Да прегърнеш познанието е като да прегърнеш слънцето. Ще извършваш велика постъпка, която ще те унищожи, а в съзнанията на хората ще бъдеш просто „лудия”.
240. Труден е пътят до звездите, без значение дали е физически или духовен.
241. В сънищата си ние можем да се докоснем до това, за което в ...

Проклет да съм
Проклет да съм за твоята любов,
с която ме дари и ме отрови!
Проклет да съм, че бях за теб готов
да окова сърцето си в окови ...

Любовта се държи като помияр,
риташ го, а той идва за още.
Остарях с няколко хиляди години,
чакайки те да се върнеш,
като лош спомен от детството. ...

Такава е съдбата на поета –
да търси вечно любов идеална.
Не слуша той мъдри съвети...
и попада на жени фатални.
Паднал сам в техните капани, ...

Отново нощта загръща малкия град
булеварди и улици бързо заспиват.
Тъмнина поглъща стария площад
само жълти фенери в светлина го обливат.
Спускат театрално завеси домовете, ...

Стъпвай смело ти, дете любимо,
слънцето за тебе днес изгрява!
Всеки миг е чувство несравнимо,
с всяка крачка връх ти покоряваш.
Чака те живот като на кино, ...

А тази нощ не ме прегърна,
ръцете ми останаха без теб.
На твоя гръб,аз гръб обърнах
и чувах само моето сърце,
а исках да целувам и да галя ...

Има много истории, за войни, за принцеси и много други. Аз ще ви разкажа една подобна история.
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...

Малко момче по улиците прашни,
със стойка – премръзнала, тиха и сива,
животът му – вечно и тежко страдание,
душата – на малки частици разбита.
В големия свят на малките хора, ...

Аз повярвах, аз успях,
страховете си преодолях.
Вярвах в душата, вярвах в сърцето
трудно беше, дълъг път извървях,
но вярата си не напуснах аз. ...

Глава XIV
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Пон ...

Първо синьото обичам,
на небето и морето цвят.
С рокля синя се обличам,
даже син е моят нов халат.
Втори са зелените неща, ...

Живот нечестен и почтен
живот пълен с празнота
това душа ли е във мен
светъл дух на вечността
живее ли или умира бавно ...

Муза...
Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми, дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита. ...

- Хоро! – викнах пак, май за последно беше. – Мъжко хоро, рамо до рамо, в три реда. На всеки ред – станеник. Първия ред – саби и щитове, втори ред – секири, трети ред – копия. Един до друг, никой да не отстъпя, никой да не се бои. Ние сме стопаните тука, ония са гъгрици, наготово дошли да ядат преко ...

Прекрасно е да наблюдаваш хората по софийските улици. Гледам всички тези лица и си представям какъв ли живот живеят. Тази жена ми прилича на учителка, при това строга и несправедлива. Този мъж определено се занимава със спорт и не яде шоколад за закуска. Красивият младеж на бара със сигурност е имал ...

Глас напира във душите волен и неумолим,
Глас, разцепващ висините още от като родим.
Върху листи и дисплеи се излива с мощен зов,
за промяна и с идеи за живот по-хубав, нов.
Нека подарим му шанса, шанс за нашите деца, ...

През прозореца ми влезе лъч,
в миг просветна мойта стая.
Долетяла звънка детска глъч,
стóпли в мен душа корава.
Пропътувал дни в безкрая, ...

Защо пък да не спя в съседката...
щом така любов ми дава?
Защо пък да не бруля сливата
в градината,
щом така богато ме зове на двора? ...