В живота има толкова малко съкровени неща, че когато изгубиш едно от тях сякаш оставаш половин човек… Станали сме цинични прасета, които мислят само и единствено за глупавите пари и за авантата. Вече е по-нормално да сключиш брак по интереси и да си намериш любовник, отколкото да се омъжиш за човека ...

И тази сутрин 2
И тази сутрин слушам новините...
А там се стреля… И глави хвърчат…
С насилие и страх си пълним дните.
За хубавото хората мълчат… ...

Лутах се из нищета, празни улици и суета.
Дори сивите панели от мен по-щастливи бяха.
Тях поне изпълваше ги някой, там не всичко бе тъга.
Но в нощ пуста, даже зла, в тъмна стая,
пълна с изкуствени лица ...

Антония
Осъдена на 40 години затвор
Тичах по прашния път без да спирам. Едва успявах да си поема дъх. Потта се стичаше по цялото ми тяло. Гърбът ме болеше и раните ми отново бяха започнали да кървят. Слънцето залязваше, но жегата, жаждата и умората, ме караха да се чувствам като изгубена в пустинята ...

На гроба ти аз цвете ще положа –
кървавочервено, с плачещи листа:
то ще отразява неспирната ми болка –
колко заболя, когато напусна ти света.
И колко бързо времето минава, ...

Изпуснат от любовните прогнози,
един следобед черна риза си надяна.
Жестоко тя накрая ме извози
и във сърце ми бомба сложи невидяна.
И сух барут във него ми зарови, ...

и сатаната
най-накрая стресна се
и се покая

На сестрите ми
В трудно време само вас ще имам –
да крепя природата си несъвършена.
В морета бурни за да не се вливам –
не трябва обичта ми да е разрешена! ...

Няма да получа минутата си на спокойствие и днес. И без това ядосана и вече мокра от сипещия се порой, сядам на спирката, за да чакам автобуса, който почти никога не идва навреме.
Минута за почивка и за сухота? Не. На спирката има възрастен човек. Дружелюбен и разговорлив, подхваща разговор. Ученичк ...

Толкова често чуваше „обичам те” „липсваш ми много”, не мога без теб”, все думи, непонятни за него, той реши да си „открадне” една „землянка” и да я държи в плен докато не му ги обясни, ама съвсем да му стане ясно, знаеше само, че първо се говори за някаква „Любов” и веднага се изсипват непонятните ...

Черният котарак
разказ на ужасите
1
Доста хора по света са преживяли необясними събития. Обикновено потърпевшите не ги споделят, тъй като болшинството от жителите на земята ги отхвърлят и едно споделяне би изказало съмнение относно психическата стабилност на потърпевшия. Такива събития преживях аз, ...

– Обади се в някоя лаборатория и уреди теста – казвам на Борил вечерта.
Връщам се от служебна вечеря и когато се прибирам го намирам излегнат на дивана ми.
– Направихме ги.
Поглеждам го изненадана и той свива рамене:
– Още като ми се обади и викнах лаборант и после взеха и от мен. Ще са готови след ...

Глава 7
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...

Кафето, Слънцето и еротиката – това са три важни фактора – неща за получаване на равновесие – ПРОЗОР към пътя на всеки човек във всеки ден…
Кафето е материален носител на равновесие и пълнота – не НЕЩО особено, но един ЛЕК стимул, едва забележим – лъч светлина, както и храната е светлина – но тя е с ...

Беше по жътва, когато я видя. На мегдана ръченица играеше. Нозете ѝ стъпваха леко, като че пееха, ситнеха като дъждец, а снагата ѝ се виеше като млада върба. Косите ѝ водопадно се сипваха в ритъма и кога забърза сякаш фурия мина покрай него. Ухаеше на метличина. Светеше като месечина и гласът ѝ ромо ...

на младостта е
краткостта едничкият
ѝ недостатък

Всички ще ме разберете,
когато вече ме няма,
ще бъда далече,
както всичките връзки,
както водата, ...

Мечтаех някога да мога да летя;
да не бъда прикована към земята...
но някой сряза моите крила
и ме заточи, да стоя в забрава.
От всичко най желаех свободата – ...

Кошута
Къде си, Любов? Не изчезвай безследно.
Недей ме отбягва. Искам да те погледна,
както винаги правя, отново в очите
и да те попитам къде са мечтите. ...

Бурята затова е буря.
За да те срещне сам,
да те хване и изхвърли.
На километри от там.
Дъждът за това е дъжд. ...

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать –
В Россию можно только верить.
28 ноября 1866 ...

Изведнъж се появи. Изневиделица.
И с гръм и трясъци изчезна.
Бе като бриз, но и виелица
и непозната, като морска бездна.
　 ...

Зрънце от време пътува
в часовник, затворил пустиня;
Лъч от надежда всеки си взема,
че неговата песъчинка
драскотина ще остави ...

Не се халосвай, не ме мисли.
Аз съм толкова от теб далече...
Водолей съм и все ми се лети,
въпреки че старея вече...
Като Хамлет, понякога се питам ...

Стъпвам върху лава горя.
Такава любов – убиец.
Илюзия или истина си,
какво си ти, недорисуван натюрморт
или гротеска? ...

Запазих си последната възможност –
да поговорим без да се раняваме.
Но с трепетно-досадна монотонност
за грешките си пак се обвиняваме.
От доводи ушите ми заглъхват, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Подир съседска свада в "Пирогов"
приемат мъж, анално наранен.
След прегледа, когато настанен
е в стаята и вече е готов ...

Плисна изгревът като леген вода,
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти ...

Когато си сам,
ей така, сам-самичък
и само дъждът ти шепти във ухото,
събираш живота във чифт ръкавици
и тръгваш към себе си, ...

Понякога се спирам в твоята ранимост –
карфица в неугасващия тъжен залез.
Тогава няма как да бъда предвидима,
дали ще топля с огън и дали ще паря.
Понякога не връзвам скъсаните нишки ...

Нима с целувки ме влудяваш.
С мокра фланелка ме галиш, но с устни ме разгорещяваш...
Невинни целувки се сплетоха в мен.
Усетих аромата на свежест.
Потрепнах, като яйчице. ...

Любовта – това е да искаш да преживееш
с някого всички годишни времена.
"Вино от глухарчета" Рей Бредбъри
Не ми е тъжно, когато вали.
Просто гледам, как падат листата. ...

Re: "Прилича на любов" – chianti
На askme
Прилича, зная, на любов прилича.
А може би наистина така е...
Но разумът във мене го отрича ...

Мокра, притъмняла улица,
по краищата – купчини листа,
сива пелена от ниски облаци,
захлупила е под капак света.
Непрекъсната мъгла от влага ...

Кой сътвори я от звезди и сълзи...
Безсребърна, безбронна,
разголена, безсънна,
прощаваща и страдаща,
желана и прогонена, ...

Мъж си, но талантлив по сантиметър.
На ръст си само 1.90 см. , но тежиш едва 90.
Всеки мисли, че си галантен...
Метър и деветдесет е малко страстно и хладнокръвно, за да ме усетиш цяла.
Нима не можеш да ми преговориш, като плата и метъра. ...

На сънародниците ми,
емигрирали на Запад
Защо загубвам този пристан,
посрещал толкова предци?
Тук сега е свят измислен, ...

С дъжда промиват се стари рани,
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.
По стъклата стичат се капки, ...