И сякаш върху мен потича дъжд,
но не вода - порой смълчани думи...
Докосват плавно, галят хладно, изведнъж
разстилат плътните воали помежду ни.
И сякаш времето е спряло и вали, ...

На Емо
Аз не мога, не искам така
да живея без твоето име
и без твоята топла ръка,
или без да ми шепнеш: "Любима!" ...

„Болката винаги се крие два пръста под сърцето, под подкожните мазнини. Просветените наричат това дебелокожие, аз го наричам затлъстяване на съзнанието.
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам ...

Винаги беше еднообразно
в стъкленото синьо шише,
по което с нокти напразно
стържеше тъжно клише.
Нямаше как да предвиди, ...

Годината отмина
без да мога да те видя,
но днес съдбата ни събра,
секунда беше, миг раздиращ
до болка моята душа. ...

Прегърна ли го в студената мрачна нощ?
Зави ли го?
Ръката му в ръката ти ли е?
Усещаш ли дъха му?
Топлината? ...

Не ме познавате, не ви се сърдя,
отдавна всеки гледа само в себе си,
открито заявявам, аз боля,
когато се почувствам непотребна.
Наивно боря се със разум. ...

Дете на светлината...
Ще ви разкажа за нещо значимо,
осветило напълно живота ми-
запознах се не много отдавна
с детето творящо светлината, ...

Нещо имаш ли за мен,
останало вътре в теб,
спомен най-обикновен
дори, недогорял късмет ...?
Питам само, ти не казвай, ...

Без да съм те срещнала се влюбих,
без да съм те виждала те заобичах.
Много щастие по пътя си изгубих,
много болки и вини до днес отричах.
Превръщах се във вятър лунен, ...

Не искам да си отида набързо
като полъх от среднощен бриз.
Като речните задъхани бързеи,
като от календара откъснат лист.
Може пътека да не прокарам ...

И думите през зимата горчат.
След полета на златната ни есен.
Посърнаха душите ни в студа.
Навярно с теб забравихме да сме човеци.
А споменът отдавна не тупти. ...

Поетите са нежни романтици.
И могат от мъглив и скучен ден,
със две-три думи (истински мистици)
да нарисуват необикновен.
Поетите си падат по девици ...

Бялата люлка
Аромат на разцъфтял салкъм
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка ...

Сънувах те
Сънувах те, ти бе в снежнобяла роба,
вървеше боса, като самодива една.
Вървеше в полето сред утринна роса,
Нежна, красива в бяло дива. ...

В зелена поляна, от пролет люляна,
налитат пчелите на утринен цвят.
Събират прашеца - кръвта на цветеца...
Основна радост на целия свят.
Ухае тинтява и лъч ме свестява ...

Покоши ме егото, и попаднах в дълбините,
всякaш нищо не бе останало от мен, покори ме дълбоко мълчание. Сърцето се разтуптя и изведнъж почувствах огорчение. Попаднах в бездната, която никога не съм искал да усетя. Но ето я, и онова чувство ми каза, че винаги съм прикривал тази си моя интуиция, казва ...

Черният ангел….
Глава 9
Приятелката на Мейсън Ръш стоеше срещу мен. Какво трябваше да направя по въпроса? Дали да й разкажа, че от няколко дни познавам приятеля й, някои от които спях в ръцете му, разменяхме си нежни целувки, безсрамни намеци и ме бе представил за своя съпруга в болницата.
Не! Знаех ...

Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре. ...

Капчици
=======
Небето – сиво. Дъжд като откоси.
И гръм разкъсващ сляпа тишина.
Навярно като истина е просто, ...

Наздраве + 18
( акростих )
Щастие събирано в шепи...
Една истинска, тъжна сълза.
Пътища... Избродени пътеки, ...

В дълбините морски
грохот ечи,
вълни се надигат,
пелена от пръски
в очите красиви, ...

Дали надеждата човешка
е пратена от Бог!?
Или милоста му е така гореща,
че дарява любовта навред.
Дали човешката любов е чиста, ...

Не гледам друго. Само нея. Самотна светлина в нощта. Провесена ръка през балкона държи я, всякаш от нея зависи света. Весело трепти малкото пламъче далечно, загатва то за толкова много неща. Кой ли държи я? Не зная. Някой самотен вечерта.
Градът оживява. Процъфтява. Расте дори и сега. Но малката све ...

Аз преди теб
бях тъжна, сама
необичана никак.
Сълза.
Аз се молех ...

Понякога се губим в Пътя Прав,
а във изгубени Пътеки се намираме,
настъпили случайно цъфнал Грях
до Корена на Себе си се спираме...
И чуваме се в тишината на Страха, ...

Твоя, твоя завинаги
Бъди с мен там, където
всичко е в тъмнина
и никой не смее да стъпи
и аз ще бъда твоя, твоя завинаги. ...

Отмъщаваш ли-
оплиташ се в кълчища.
Не си отмъстен.
*********
Лети духът ми. ...

Хей, ти - досаднице такава,
днес отново неканена си дошла.
Кажи ми как умора нямаш?
Или харесва ти това -
да късаш моите нерви, ...

Душата ми,
захвърлена е като вещ
и скрита някъде била е в шкафа,
но откривам я, когато с теб,
говоря, смея се и плача! ...

Върни се, ма, ела във пещерата
какво скиториш само в Мола,
обичам те със сажди по косата,
не ща парцали, искам си те гола.
Не се надай, че някой ще те вземе ...

ВРАБЧЕ
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...

Спомен от времето, прекарано с теб,
ранява душата, обсебва и мислите…
Не мисля за друго, за спомена само...
Във мисълта ми твоят образ изгрява.
Лъчите на изгрева проникват през тялото, ...

Под огнен ореол от изток ден
глава издига. Всяко същество
приветства с трепет изгрева свещен
на вечното небесно божество.
В разцвета на живота му, когато ...

Настъпи нощ, сянка се появява
и тя напразно се надява
слънцето пак да изгрее
и, уви, през сълзи пее.
И слънчогледът натъжен ...

Пътувам с теб. От тук до там
и на обратно. Животът ни-волан,
извърта пътищата многократно.
Посрещат ни. Изпращат ни. Очакват.
Вали. Препича. Пак вали, и все е някак ...

Огледай се в синевата
на ирисите ми дъждовни.
Ще поваля.
Нали на хоризонта
някъде изгряла е дъгата. ...

Молба
(провокирано)
Аз имам своя съдба.
Тя има свое момиче.
Искаш да я предам. ...