Последна вечер на земята
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба. ...

Когато те гледам политам,
препускат в мен красиви рими,
от там не искам да се върна,
за дързостта ми ти, прости ми!
Очите ти ме карат да настръхвам, ...

Жена да си в тоз живот...
... и без страх да можеш да избираш
дали да го живееш като мъж или като Жена,
Дали да го обичаш, без винаги да го разбираш
или да го играеш победител - права и сама. ...

Разнежен вятър мислите целува,
а утрото пропуква моя сън,
усмихвам се, душата ми ликува
- Привет сърце, виж пролет е навън!
Повдига зимата полите тежки, ...

Ябълков цвят
Цъфнал ябълков цвят
силно ме плени.
Зеленото в очите
започна да искри. ...

Няколко прости неща за живота:
Знамето винаги ще е по-красиво по време на вятър.
Истината винаги ще боли по-силно, но и по-кратко от лъжата.
Свещите доста често догарят в мълчание... Душата се побира в чаша.
Влаковете никога няма да догонят сенките си... Пълзенето боли повече от падането. ...

Напето с тиха вяра,
лястовица окрилена лети.
И допринася щастието край прага,
когато връщаш се ти.
Пролетта шепне ...

ламтежите на
големановщината -
все по-безмерни

А как исках да дойдеш при мен
сложих стол, сервирах масата.
Домът ми бе уютно подреден
ваза с цветя ми беше украсата.
Налях малко вино в две чаши ...

Знам, че тази вечер си далече!
Знам, че с друг сега си нейде там!
Знам – отдавна всичко свърши вече!
Как да те забравя аз не знам!
С вино спомените ще удавя ...

Ще бъда в черно, просто ми отива,
с карминено червило за разкош,
когато дойда запомни не бива,
дори да си помисляш да си лош.
Да, може да си Дяволът, но моля, ...

Излизам от офиса на Драшев и отивам в най-близката църква. Плащам на една отегчена лелка молитви за здраве и си взимам малко светена вода за вкъщи. Трудно мога да се определя като вярваща, но лъжи като тази за спонтанния аборт събуждат суеверията ми. Затова включвам и Борил в молитвите. А вечерта му ...

Когато тръгнеш, искам да съм с гръб –
последните ти крачки да не видя,
дори ако при утрешната скръб
за тази глупост се възненавидя!...
И сигурно ще чувам съкрушен ...

Страхувах се, amor mio*
виждах се как ръцете си
протягам и потъвам
в дъното на празнината
във една стъклена къща, ...

Зет ми Гурмето
Професор Захаринка Спиридонова приседна до прозореца в кухнята и отрони тежка въздишка. Ако трябва да сме по-точни, много тежка, защото от изпуснатия през устата й въздух пердетата полетяха до тавана. Та седна тя, въздъхна, както вече го описахме и аха, да отрони сълзи, ама се въздърж ...

Пролет, моя, моя, моя,
колко те обичам!
Отворих прозореца, за да влезеш,
и седнеш до мен.
Ти нахлу, за сядане и не помисли, ...

Познато ти е да си споменът за мен.
Живееш в тишината на листата.
Теглото ми е лъч в случаен ден
и дъжд, пропуснал да прокапе.
Препускаш в радост и тъга, ...

Тишина, а в нея мисълта будува...
Сърцето свито в самота ревнива.
Умът опитва се да плува,
но къде ли... Всичко е лъжа.
Тишина която веч' спокойствие ...

10.
Колкото и да се мъчих не можах да затворя отвътре проклетата врата. Както и да я дръпнех, винаги оставаше малък процеп. Не знаех дали Марсчо може да надушва следи като куче, но ако не можеше, дали открехнатата врата нямаше да събуди любопитството му.
Катя ми изкрещя да оставя всичко и аз я послу ...

Защо ли все по-рядко
с поглед диря звездите?
Защо ли вече не чакам
добра вест от луните?
Защо ли вече не питам ...

Пролетта!
Разцъфнало момиче–
обкичено с цветя!
Пролетта – трепетна тревичка –
зов на младостта! ...

Изневеряваш ми със слънцето,
с него си шептиш,
до прозореца изправена,
бързаш да го поздравиш.
С вятъра се заиграваш, ...

Морски бриз подухва леко,
слънцето гали всички сетива
и щастливо му е на човека -
Пролет е, а ухае на тъга.
Денят прекрасен е за срещи, ...

Скърцат мечтите, скъсяват се дните.
Лятото бърза да хлопне вратата.
Глупава болка премигва в очите.
Смръщвам носа и си връзвам косата.
Скривам си няколко сребърни нишки. ...

Ще те обичам тихо... И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие.
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти, и допирът на пръстите...
Когато тихо спуска се нощта ...

Под тънкия шлифер на пролетен сняг
бълбука смехът на кокиче.
Развързало кон от небесния впряг,
препуска сърце на момиче.
В паркура жокейката облачна днес ...

Комините на щастието са бездимни,
прелитат гладни гларуси,
дори и пролетта бе зимна,
не помня пясъчните замъци.
Не помня никое пристанище, ...

Копчета вакли по риза зелена –
агънца в тучна поляна.
Бялото стадо се щура пленено
или от сочност пияно.
Остри тревички с наболи ушета ...

Всичко, което ти казах, лъжа е.
Как ми се иска да знаеш това.
Всяка дума, която ранява, вещае
разруха в две любещи силно сърца.
Всичко, което ти казах, ме трови. ...

- Някой да помогне - викаше тя,
а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .
Тя, горката, вярваше в чудеса.
Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...
И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня... ...

Срещнали се във гората -
баба Меца с Вълчо - страшен,
а наблизо сред листата,
скокна заекът, подплашен:
- Бабо Мецо, стъпвай леко! ...

Защо светът е толкова
несправедлив и милост няма?
Или е просто зрителна измама.
Погубва ни за нищо
с най – леката ръка. ...

Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...
Не ѝ признавах – ...