В превратностите на времето, някъде във фантастичните представи, човекът-книга. Пристрастията определят дните. Личните особености и характерни черти, другарувайки с чувствата обхващат изразеното, писано слово. Слово, търсено, прозряно. Откровение, мрачна прокоба. Обособило времена, философия, наука. ...

От нейде кукувица с глас
дола от сън събужда.
А после птичките в захлас
подемат спор без нужда.
И скоро целият Балкан ...

Четирите годишни времена - Пролет
Прободе слънцето с лъчи
на изток пурпурното зарево,
започна над него да гори
сплетеното му от огън кълбо. ...

Две ръце преплитащи се в мрака,
надяващи се утре да е по-добре,
но раздялата на ъгъла ги чака
и утре отива си това момче.
Тя самотно преброява дните, ...

Цветница
Усмихнах се,
когато се събудих...
Не се намръщих.
Развиделяваше ...

До мене небето ми слезе
и в него си то ме зави.
А слънцето в мене залезе
и тялото то ми взриви.
Превърнах се аз на Вселена ...

Мечо, спазвай правилата,
да не те боли главата!
Лапите си ти не лапай
и кожухчето не цапай!
В локви кални не ходи, ...

Долината е заглъхнала злокобно,
ято гарвани предчувстват пир.
Поляната ще бъде място лобно
за добри мъже, воюващи безспир.
Туй само на Косача е угодно... ...

Вятър работа е да ме докосваш с устни,
а после да стена, когато те няма.
Ако с душата си не си ме почувствал,
ако ти плюс аз е равно на двама.
Ако ръцете ти не са ме изгаряли, ...

Дядо Панайот не искаше да вижда никого. Минаваше за саможив човек в старческия дом. Ама те какво знаят? Защо да се разкрива и доверява тепърва. Тук всички са му чужди. То пък, нали именно близките му го натикаха тука. Все добрини е правел, а все са го наранявали и предавали. Всички. Синовете му и те ...

СВАТБА БЕЗ БУЛКА
Понякога си мислим, че времето, в което живеем, е много динамично, интересно, напрегнато и многолико, че сетивата ни са изострени и светкавични, че мозъците ни са усложнени и мощни, жадни за проникването и в най-закътаните тайни, обладават ни страховити и невероятни теории, енергии, ...

Животът е нещо, което не може да бъде описано. Всеки го разбира по различен начин. А малцина са тези, които могат да го разберат истински. Не е нужно да описваме какво е животът, нужно е да го живеем по начина, по който желаем. Понякога се случва човек да изрича лоши думи и да отказва да живее този ...

На нея
В дните, де се гонят,
какво за мен остава.
Забързан и небрежен,
неволни грешки правя. ...

Не ме целувай за раздяла!
Още повече боли.
От парченца направи ме цяла,
както правеше преди.
Потръпвам всеки път, ...

Започвам, евентуално, дълбоко да се съмнявам съществуват ли наистина всичките тези проблеми и лоши неща, които се случват през живота на всеки един. Дали истината за това, че съдбата има много по-големи планове за нас, не е просто много добре прикрита. Убийства и кражби. Изнасилвания и наркомания. В ...

Есе по зададен цитат
„Не ме разбирайте погрешно. Половин човекът беше умен. Но беше празен. Вярно, само наполовина“ (Петя Кокудева).
Човешката душа е сбор от различни чувства и прояви. Съзерцавайки картината, правим много асоциации между предмети, чувства и емоции. Бутилката крие в себе си тайнствен ...

Любовта душата ти носи
в краката ми голи и боси
и изсъхват в теб като пустиня
ръцете ми със хиляди въпроси.
Двамата дали ще стигнем ...

Бойко, генералът с яката мускулатура,
меси се в българската прокуратура.
На върха изстреля Цацата като ракета -
да има як гръб магистратът има късмета!*
Баце е шеф, що да не ползва цветист език, ...

В развитие
Дали Светът отчасти припознава:
Човека стъпил на Земята в здрач,
носител на усмивки, обич, слава
и съдник, надзирател и палач. ...

Колко жалко, болно:
по богатство и по сила
е на място най–последно
моята родина мила.
Че продават я на дребно ...

От Гърция аз сутринта се върнах,
пътувахме със рейса цяла нощ...
Разказвам ви това, което зърнах
и туй, че с тях сме винаги на нож!
Пътувах като лекар на отбора, ...

Във пъстрата фуния на април
събирам аромати, багри, звуци
и вятърът от Юг ми става мил,
канон ми пеят весели капчуци.
Трева, разрошила перчем зелен, ...

Колко повече да те обикна
и да не свикна с теб сега...
сърцето ми веднъж се провикна,
а ти го чу от още три места,
от шепота в една молитва, ...

НЕПОЗНАТА ЛЮБОВ
Край езерото в залез топъл
разстила слънцето лъчи.
От птичи песни – нежен вопъл
и вятърът смутен мълчи. ...

ЛОТОСОВО СЕМЕ*
Светът, пиян от лотосово вино,
забравя вчерашния минал ден.
Аз помня.
Аз не мога да отмина. ...

Парцалена кукла на пода лежи.
Парцаленото ù сърце кърви.
Парцалена кукла, била в лоши ръце,
гледа с изумрудени очи твойто лице.
А ти? Ти просто мълчиш. ...

Не се лъжи, че съм поредната в грешка,
дето мисли, че ти си Мъжа,
проклетата мъка ме тласна
в ръцете ти -
търся подслон да прекарам нощта. ...

"Ти зад седем морета се бавиш, седем рани те водят при мене, че от всичките земни пристанища само в моето има спасение." /Милена Лилова/
За Теб, за Мен...
И ако можеш – опиши го с думи.
На мен дъхът ми вече не достига.
Това, което става помежду ни ...

Щастие е
да се разхождам
по - трева сред дървета
с цветовете и нюансите им,
с които са украсени. ...

Приличаш ми на някого - „порядъчен“;
не се задържаш, хванат в нечий нощи;
вкуса ти е натрапчиво-остатъчен;
след него чувствам глад и искам още.
Ухаеш на онази сладка болка, ...

Още мойто тяло за любов от теб е зажадняло
и от твоите ръце иска да отпива цяло.
Но навън се сипе дъжд, както в моята душа,
дъжд от стрели, които в мене бавно се забиват,
а от тях боли ли и боли! ...