Станала Вида - мома хубава,
в ясно утро пред Видовден,
капки росни да сбере
от китка билка - видовка.
В бакраче я медно сложила, ...

Знай, че вече всичко е свършило -
не мога да се боря с твоите очи...
бариерите са се откършили,
с празни шепи ти пред мене застани.
С усмивката си на дете, ...

Историята пиша си сама -
с победите, заблудите и грешките.
Магьосници и феи у дома
не чакам. Нито моля ги за нещо.
И кръста си избирам, и дълга. ...

Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Не се опитвам да те плаша... разказвам ти... с умряло его...
Животът ми до тук съвсем нормален,
улисан, тъй обикновен, несложен,
Той дълго от страни е наблюдавал ...

“Най-добра приятелка”; “приятелки завинаги”, а дали? Когато си на 16, това са доста често използвани определения, но дали е така? Дали този човек ще е до теб завинаги, дали няма просто да те забрави някои ден?
Доста хора пишат за любов под формата на двама влюбени, и да това е доста висше чувство, н ...

* * *
В предутринна хладност росата потръпва -
ще бъде изпита от жарки лъчи.
От изток, красива, зората пристъпва
да буди с целувки заспали очи. ...

"Най-силна е онази любов, която може да покаже своята слабост"
Косите ти, любими -
крила от черна врана, разпилени.
Очите ти, зелени до недопустимост -
събират всичките вселени. ...

От съня ти ще открадна
туй, което с мен сънуваш.
От съня ти ще отпадна
и ще почнеш да бълнуваш.
Ще ме търсиш във съня си. ...

Желaние
Ти си кaто пролетно дихaние,
еднa кaпкa ситен дъжд
или нестихвaщо желaние,
което те прикaнвa изведнъж, ...

Всеки ден потъвам в кладенец без дъно.
Колко още стълби има към отвъдното?
И не ме вълнуват суета и блясък,
нося на гърба си цял чувал със пясък.
Песъчинки-мигове от бреговете на живота ...

А сигурно онзи отгоре се смее
(освен, ако вече не ни е забравил) -
живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени.
Горим се от твърде оголени чувства, ...

Сънувал бях сто и хиляда...
Не разбирах само едно --
в рая ли спях или в ада,
щом са хиляда и сто?
Съня си питах с досада, ...

Езикът ми е остър, не отричам!
Не давам мир на моя опонент.
Аз в чуждата паница не надничам,
не давам да надничат и над мен!
Аз в споровете често се увличам, ...

Далече-далече звездичка малка свети.
Там, в далчината, между огромни планети.
Това е моята малка, човешка надежда -
крехка, красива и нежна...
Срамежливо поглежда към страшния път, ...

ЛЯТНА НОЩ
Прегърбен залезът пълзи
по овъгления покрив.
Нощта приижда
с черни вълни ...

Когато срещнеш мъжа на мечтите си, осъзнаваш, че той и те са нямали нищо общо – Не-мечтания идва истински и непознат за въображението ти и едва тогава започваш да мечтаеш... Мъжът от мечтите е нереален. Неговите качества са като един сив протокол, неговата външност е като образ в криво огледало, нег ...

,, Ограбен живот,, - вулгарен роман - десета част
Пушихме цигара след цигара и чакахме нещо да се случи, но за съжаление усилията ни не се увенчаха с успех и някъде към два часа се прибрахме в мотела, като преди това Светльо не пропусна да запише адреса и номера на колата му.
Бях се схванал да стоя ...

Спри часовниците, телефона срежи,
на кучето с кокал не дай да ръмжи,
заглуши пианата и с бавен ход
извади ковчега, дай на печалните вход.
Нека стон аеропланен, в кръг над градà, ...

И любовта не е лесно нещо.
Тя е единственият багаж, който можеш да вземеш.
И любовта не е лесно нещо.
Тя е единствения багаж, който можеш да вземеш
и всичко онова, което не можеш да оставиш. ...

Отдавна вече за света ме няма,
като герой от тъмна драма,
в която любовта за двама,
оказа се болезнена измама...
Идва ярка светла изведнъж, ...

Не знам дали ще мога хубаво да ги опиша
Той - мъничко момче, тя - русичко момиче...
Понякога на рамото ми каца – Той. В картинката наднича...
Закача се със мен... (признавам, да е палав много му прилича)
А друг път... идва Тя - свенлива дама, ...

Вървейки по улиците виждам
милиони влюбени лица
и усмихвайки наум помислям,
справи се отново любовта!
Събрала е различни хора, ...

Като облак огромен
се спускаш тревожно над мене...
В предчувствие за буря
плахо се отдръпвам...
Поисках някъде на завет ...

Рано или късно
и ето дойде.
Дали това
ще ме промени?
И дали за добре? ...

Каква огромна
странджанска луна!
Голяма, кръгла, ясна, русокоса.
Като харман,
покрит с пламтяща жар. ...

Охлювът
Валентин Василев - Valqka
Видях охлюв
на асфалта,
дъжд ..., летят коли, ...

Забравата не искам да поглъща
отдавна сътвореното от мен.
Не е чешма, градина или къща,
но път, от светли пориви пленен.
И някой в паметта си да прочита ...

Студено уиски и зелени цигари
на екс и поглед без жал
Минали мечти настоящи кошмари
В замръзнала локва от кал
и виждам устните алени ...

Мъката не ще да секне,
сърцето ужасно... боли,
а времето сякаш е спряло...
тегне над нашите души.
Сълзите парят лицето, ...

Омръзна ти от любовта ми ли,
за теб така отчаяно обсебваща
или омръзна ти от мен самия,
а може би от ласките валящи
в палитрата на пролетна дъга! ...