Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Оптимистично
Лети лети, времето не спира,
не спира дъх дори да си поеме,
поеме ли си пак се взира,
в далечен светъл хоризонт. ...
КОПНЕЖ
от парещи искри в очите ти посипан,
разтапям устните ти медени пленен
от аромата ти във кукувича пролет тиха.
Най-топлите очи във този поднебесен рай, ...
...След смъртта
Запознахме се случайно, неволно погледите ни се спр ...
ГУБЯ ТЕ
Във делника бледнее изпокъсана усмивка.
И всяко днес изглежда като вчера,
а сякаш нищо не е същото.
Закъснели срещи в очите ми умират. ...
Ракова реалност
В самозабравена въздишка отмира бавно вечерта.
Черни облаци се скупчват горе.Усещането е за самота.
Кехлибарът капе по лицето ми.Прегръщам Болката с Душа.
Крехките сълзи на студеният камък срещу ми, ...
СРЕЩА ОТКРОВЕНЧЕСКА
(той е моят роден град),
но за случая особен,
гостенка му бях и аз.
Приветливи домакини ...
Всички бързат за някъде
Представете си една оживена улица - коли, сгради... хора, хора. Всички бързат за някъде, всеки със своите проблеми, болки, радости се опитва да изживее още един ден, да свърши колкото повече работа или да се скатае по улицата, да загуби поредните двадесет и четри часа от живо ...
На доброжелателката
>>
>> не точно, ала за добра позната;
>>
>> на теб, която слушах как обсъждаше ...
Приятелско
>>
>> направо от миналия век!
>>
>> За мен това е време предостатъчно ...
Без име
> уж тук съм, а пък май не съм.
> И търся все, но не намирам
> на радост простичка вкуса.
> ...
Поради М...
>>>> изпитвам ужас от вода,
>>>> а навсякъде около мен е море.
>>>> И то ме дърпа, казва ми: "Скочи",
>>>> и аз го желая, но ме е страх... ...
Горчив е данъкът
И задушаващото чувство на предателство
със дъждоносни облаци му пълни погледа,
и бръчките по челото сгъстява.
И някак се смали и се прегърби. ...
Ключ
в непозната земя.
Сърцето ми търси реалността, а е объркано от ума...
Вятърът лъха косите ми и ме кара да мечтая, кара ме да живея и обичам
себе си... ...
Странно...
макар това да не личи.
И винаги пред тебе да отричам,
все някой ден ще проличи.
Колко странно е, че виждам ...